Ти си това, което четеш

Цветан Василев е обвинен за 146 престъпления за 2.7 млрд. лв.

Прокуратурата не откри връзка на Пеевски с "най-голямата стопанска и обществена финансова измама"

След три години разследване разнищването на аферата "КТБ" стигна дотам, откъдето започна – собственикът на банката Цветан Василев е "абсолютният престъпник", а бившият му партньор Делян Пеевски няма нищо общо. На 20 юли прокуратурата внесе в специализирания съд мегаделото за източването на Корпоративна търговска банка, резюмирано в прессъобщение от 155 страници, озаглавено "Общ поглед върху "Моделът КТБ". На места то се отличава с художествени елементи и звучи по-скоро като мафиотски роман, отколкото като документ на официална институция.

На спецсъда са предадени общо 18 обвиняеми, основният от които е бившият мажоритарен собственик и надзорник на банката Цветан Василев.

На практика от разкритията на прокуратурата става ясно, че превръщането на КТБ във "финансова пирамида" и "схема тип Понци", както я категоризират разследващите, е нещо като лична авантюра на Цветан Василев, която той сам е организирал със свита от счетоводители, юристи и приближени лица. Като се изключи Николай Бареков, в схемата няма никакво участие на политици, правителства, премиери или министри, въпреки че в КТБ, по-известна като "банката на властта", с години се държаха на сметки стотици милиони левове на държавни фирми.

Водещият прокурор по делото Иван Гешев заяви пред журналисти, че няма абсолютно никакви данни източената КТБ да е финансирала фирми, свързани с депутата от ДПС Пеевски. Имало данни за финансиране на други политици, освен известния вече Николай Бареков, които обаче прокурорът не назова, защото не смята, че било коректно.

На въпрос запозната ли е прокуратурата с проверка от 2009 г., водена от бившия апелативен прокурор на София Ангел Илиев, която установява че "Нова Българска медийна група", собственост на Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева е имала кредити от КТБ, Гешев попита: "Кой беше Ангел Илиев?"

Той добави, че не знае откъде медиите разполагат с информация за подобна проверка на прокуратурата.

Шегичка: Не само Пеевски, но и Путин и Обама ги няма в обвинителния акт

За да приключи темата "Пеевски", прокурор Гешев отбеляза иронично, че "в резюмето на обвинителния акт ги няма и г-н Путин, и г-н Обама".

Гешев обобщи, че общата щета от аферата "КТБ" възлиза 2.5 млрд. лева , които са присвоени от престъпната група на укриващия се в Сърбия Цветан Василев.

"С тези пари можеше да се превъоръжи армията ни и да се построят всички магистрали", коментира с държавническа грижа прокурорът.

Гешев съобщи още, че извън схемите за кредитиране на дружества, свързани с Василев, според разследващите има между 1 млрд. и 1.5 млрд. лева , които "са раздадени в пликчета, торбички и чувалчета" под формата на корупция.

Той отказа да коментира пътя на тези пари, тъй като това било обект на общо 22 други разследвания, отделени от голямото дело. Говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова също отказа отказа информация на какъв етап са тези дела, има ли обвиняеми и кои са те.

В самото резюме на прокуратурата пък се обобщава, че цялата "обществена вреда" от източването на КТБ е в размер на 3.9 млрд. лв. и то като се приспадне това, което се очаква да бъде събрано.

Цветан Василев е обвинен за общо 146 престъпления

Ексбанкерът е обвинен за общо 146 престъпления, основното от които е, че е създал и ръководил организирана престъпна група, отговорна за присвояване на 2.559 млрд. лв. плюс допълнително присвояване на 205.9 млн. лв. от касата на банката, известно като "касова липса", става ясно от изявление на прокуратурата.

По предварителна информация обвинителният акт е дълъг около 15 000 страници и за отпечатването му бе наета специална печатарска машина.

Разследващите не публикуваха на сайта си самия обвинителен акт, но оповестиха безпрецедентно резюме от 155 страници, озаглавено "Общ поглед върху "Модела КТБ". В него се посочва, че целта е да се опишат всички извършени престъпления, за да бъдат разбрани. Причината да се публикува въпросното разяснение е, че "Прокуратурата на Р България дължи максимално честен и пълен отговор на поставените от гражданското общество въпроси", се посочва в документа.

"Тук представяме общ поглед върху "Моделът КТБ". Поради огромния мащаб както на присвоените средства, така и на въздействието, което това оказва върху икономиката и обществото, "Моделът КТБ" представлява в житейски смисъл най-голямата стопанска и обществена "финансова измама", случвала се в новата ни българска история (измерима с проценти от БВП)", посочват от прокуратурата в своето обобщение.

В документа е описана цялата версия на обвинението за функционирането на "модела КТБ", който е квалифициран като "финансова пирамида". Започва се от зараждането на бизнеса на Цветан Василев още през 1994 г., описва се цялата схема от "кухи фирми", чрез които е функционирал, финансирането на политическия проект на Николай Бареков и определени телевизии и се приключва с ролята на "Банков надзор" в БНБ и на одиторската компания KPMG.

В документа обаче липсва участието на бизнеспартньорите на Василев като например Делян Пеевски, отговорността на управителния съвет на БНБ и лично на ексгуверньора Иван Искров, липсва и участието на други политици извън Бареков. В текста е посочено, че обвинението е фокусирано върху основната схема на престъплението, а част от допълнително разкритите в хода му престъпления са обект на отделни досъдебни производства, които продължават. Не е уточнено обаче какъв е кръгът на разследваните в тях лица.

Василев е следял потоците си чрез ежедневна "справка"

От материала на прокуратурата става ясно, че от края на 90-те години Цветан Василев е използвал нарицателно за цялата си бизнес дейност, като е наричал зараждащата се по онова време финансова пирамида "фирмата" по подобие на едноименния филм от 1990-те години с участието на Том Круз, в който "фирмата" се оказва всъщност мафиотска структура.

Оказва се, че още от 1990-те години Василев е следял цялата заплетена мрежа от безкрайните финансови потоци на "фирмата си" чрез т. нар. "справка". Това е лист, който ексбанкерът е изисквал всеки ден на бюрото си, в който са отразени парите му за деня "до стотинка".

Въпросната справка е изготвяна от бившия счетоводител на Василев и настоящ свидетел по делото Бисер Лазов още от 1998 г., когато той работи във фирмата на Василев "Фина-С".

"Тази справка е особено важна, тъй като тя е основният информационен инструмент, чрез който самият обв. Цветан Василев узнава и следи резултата на разпорежданите от него операции. Смисълът на тази справка още тогава е, че обв. Василев иска да има подробна и детайлна информация какво се е случило през съответния ден до стотинка. Тази справка се изготвя с натрупване и представлява "снимка"/детайлен преглед/ на ситуацията по няколкото тогава негови дружества, които по-късно той започва да нарича с общото наименование "фирмата", посочва прокуратурата.

По нейни данни "такава е изготвена и на самия 20.06.2014 г. (деня на обявяването на КТБ под специален надзор, б. р.), която много ясно показва – в дясната страна като задължения сумата от 3.5 млрд. лева, осигурени като взети кредити от КТБ АД, а вляво – отделните условно наречени по-долу "кухи” дружества и проекти, където тези пари са похарчени или се намират".

Именно въпросната сума от 3.5 млрд. лв. беше обявена още през юли 2014 г. от БНБ като общ размер на кредитите в банката, за които има съмнения, че са на свързани лица и за които е вероятно да има злоупотреби. Вероятно въпросното число е изплувало още тогава от споменатата "справка" на Василев, макар че тогава се твърдеше, че до този резултат е достигнала експресната одиторска проверка, която тогава беше проведена за около десет дни.

Как е функционирал "моделът КТБ"

"Фирмата"
на Цветан Василев е функционирала под негово лично ръководство, като всеки нов ключов служител в структурата е получавал инструкции за въпросната йерархия, "независимо от това какво пише във визитките", посочват разследващите.

В структурата са били въвлечени 47 кухи фирми.

"Дружествата – кредитополучатели без реална търговска дейност (които могат да бъдат наречени условно и "кухи дружества"), са основният градивен елемент в структурата, която обвиняемият Цветан Василев създава за съзнателното присвояване на имуществото на КТБ АД и ползването му по лична негова преценка и за лични негови проекти. "Моделът КТБ” по своята правна и фактическа същност се осъществява чрез конкретна технология на привидно кредитиране, позволяваща средствата на банката да се присвояват по разпореждане и в полза на целево предназначение, разпоредено от обв. Цветан Василев", пише прокуратурата.

Основните дейности на Василев са били свързани с "финансиране" на политици, журналисти, спортисти, актьори и/или други лица от обществено-политическия живот, "финансиране" на лични нужди на обвиняемия Василев", "финансиране" на инвестиционни (губещи или печеливши) инвестиционни, медийни и други проекти на Василев, увеличаване на капиталовата база на КТБ, осигуряване на парични средства за подържане пирамидалното функциониране на КТБ АД (за обслужване на получени вече кредити на търговски дружества - кредитополучатели без реална търговска дейност, контролирани от обв. Цветан Василев)", се посочва в разяснението на прокуратурата.

Прокуратурата коментира и психопрофила на "мецената" Василев

Разследващите правят и странни, макар и звучащи достоверно, коментари и разяснения, свързани с психопрофила на Цветан Василев.

"Самоопределянето на обвиняемия Василев като собственик на цялото имущество на банката и самооприличаването му на крупен бизнесмен, придружени със съответни характерови особености, неминуемо го довеждат и до съзнанието за човек, без който икономиката и страната трудно могат да функционират и да се предвижват напред. Част от това самомнение е и самовъзприемането на обв. Василев като един крупен меценат, който подкрепя редица спонсорски проекти. Всичко това би било добре, само че парите, пропилени като спонсорства, не са лично негово имущество, а обществени пари, които той трябва да охранява и пази в банката, а не да "раздава", посочват от обвинението.

"Подобни спонсорирания, прикрити под формата на привидна реклама или консултация, със средства на Банката чрез технологията на модела КТБ АД, обв. Цветан Василев извършва и към политически обвързани лица. Безспорно е обаче, че ако чрез харченето на обществените пари на Банката обв. Цветан Василев за такъв вид "спонсорства" постига едно лично самоутвърждаване, то от друга страна раздадените от него безотчетно обществени пари за реализиране на определени политически проекти има отзвук и въздействие и върху политическия живот на страната", пише още прокуратурата.

Парите за Николай Бареков се изнасяли в сакове от клон на КТБ

По-нататък специално се разясняват доказателствата и механизма за финансиране на политическия проект на Николай Бареков.

Прокуратурата например е установила, че Цветан Василев е поставял лично резолюции за плащания на определени суми на Бареков през подставени лица, които са изнасяни със сакове от клон на КТБ на бул. "Цар Борис III" № 159. За Бареков например са били предназначени 50 000 лв. за месец септември 2013 г., 100 000 лв. за октомври 2013 г., 600 000 лв. на месец след октомври 2013 г., 505 000 евро без ДДС за къща на Бареков, но не като заем, 1 милион лева за премия на Бареков.

"Всичко това показва, че свидетелят Николай Бареков е изпълнител на замислен от обвиняемия Цветан Василев политически проект и вероятно поради това дейността на същия е щедро финансирана от обвиняемия Цветан Василев", пише в резюмето.

Василев ползвал касата на банката като своя

Прокуратурата твърди още, че Василев е ползвал касата на КТБ като своя лична каса, от която си е осигурявал пари в брой.

Това ставало по два начина. В единия случай те се теглели от банковите сметки на кухите му фирми, като се осчетоводявали като постъпили в касата на съответното дружество, което не било факт. Друг вариант бил да се отпускат като привиден банков кредит на съответната фирма, който изобщо не отивал в нея.

Вторият основен механизъм бил директно да се осигуряват пари кеш на Василев от главната каса на КТБ, които дори не се осчетоводявали, а се водели налични. Впоследствие ваденето на пари се прикривало като се осчетоводявали като кредити. Между Коледа и Нова година на 2011 г. по подобен начин е прикрита липса на приблизително 120 млн. лв., пише в резюмето на прокуратурата.

В него се изказва предположение, че ако не е бил наложен специалният надзор на БНБ, по същия начин е щяла да бъде покрита и касовата липса в размер на 205.9 млн. лв., която причината за едно от обвиненията към Василев и която е доказана с "четворна комплексна съдебно-икономическа експертиза".

Разследващите: Ако не се бяхме намесили, през 2016 г. щеше да фалира държавата

Прокуратурата дава и директен отговор на критиците, които твърдят, че именно нейната намеса през лятото на 2014 г. е причината за краха на КТБ. Разследващите твърдят, че без тези действия ограбването щеше да продължи и да ощети още повече вложители.

Твърдят още, че не е имало никакъв шанс кредитите за 3.5 млрд. лв. да бъдат върнати, ако банката бе продължила функционирането си, защото те са се обслужвали само благодарение на отпускането на нови заеми.

"Това прави възможностите за принудително изпълнение срещу „кухите” фирми на практика нулеви. Фактически банката е функционирала като една финансова пирамида, при която следващите отпуснати кредити рефинансират дълговете на предходно отпуснатите, без начално дадената сума да се възстановява изобщо", пише в резюмето.

Обвинението твърди, че това обаче не е могло да бъде вечен кръговрат и дори е изчислило, че схемата при всички положения е щяла да рухне най-късно през 2016 г., но тогава тя е щяла да доведе до "фалит на държавата".

"Не съществува обаче никаква хипотеза, при която икономически щети да не можеше изобщо да се реализират, тъй като по финансовата си същност "моделът КТБ" е стереотип на схемата на Понци, понякога наричана "финансова пирамида". Или казано по-просто, ако "моделът КТБ" не беше спрян през лятото на 2014 г., предвид характеристиката му на "схема на Понци", това непредотвратимо щеше да се случи през 2016 г. Само че тогава несъстоятелността на банката на практика щеше да доведе и до фалит на държавата", пише в резюмето.

Съществуването на "модела КТБ" след 1 януари 2012 г. е по вина на БНБ

Банковият надзор, извършван от БНБ, не е направил основно две неща, твърди прокуратурата.

Първо, не е установил, че са налице големи експозиции към свързани лица и концентрации на бизнес групи. Второ, не установил, че предоставените кредити са високо рискови и следователно подлежат на по-голяма обезценка от отчетената.

"Ако това беше направено своевременно, КТБ АД трябваше да бъде поставена под особен надзор и лицензът й за извършване на банкова дейност да бъде отнет още на 01.01.2012 г. Размерът на всички предоставени след тази дата банкови кредити, които остават невъзстановени към 20.06.2014 г., представлява общата сума на вредата, която неправомерната дейност на банковия надзор на БНБ нанася на икономиката и държавата като цяло", твърди прокуратурата.

Ръководителят на управление "Банков надзор" "услужливо" пропуска да констатира установени нарушения на куп регулаторни изисквания, се посочва в обобщението на прокуратурата. От данните в него излиза, че надзорът е констатирал редица нередности в дейността на КТБ, включително ключови като отклонение от минималните изисквания за ликвидност и капитал, но срещу тях не са предприемани мерки още през 2012 г.

Одиторите получавали хонорари от кухите фирми на Василев

Прокуратурата разяснява и "вината" на одиторите от KPMG.

"В хода на извършваните одити одиторите на KPMG констатират нарушения на съответните наредби на БНБ. Въпреки това в докладите за надзорни цели, подписани от обвиняемата Маргарита Голева и обвиняемия Красимир Хаджидинев – отговорни одитори в KPMG България, ръководещи одитите на КТБ АД, същите не са отразени", констатират разследващите. Те говорят за одиторски подход на "широко затворени очи".

"Подходът на "широко затворени очи" при одита на банката ще бъде подплатен с допълнителни възнаграждения за одитора, превишаващи тройно и без това немалкия хонорар за самия одит на банката", посочва прокуратурата. Написано е, че още през 2009 г. хонорарът за одит на финансовия отчет на банката е бил 318 000 лева, но "допълнително получените възнаграждения от свързаните дружества – над 1 млн. лева". Още тогава на одиторите станало ясно, че Цветан Василев "счита банката за своя".

Въпросните двама одитори оказвали "двуетапна помощ" на Василев – обещание за "чисто" одиторско мнение и впоследствие пренебрегване на всички разкрити нередности и изготвяне на фалшиво положителни доклади.

"В продължителното си функциониране този двуетапен модел на обещаване и фактическо последващо оказване на помощ се изражда дотолкова, че довежда до един недопустимо срамен факт за самия одитор – на 15.04.2014 г., за пореден път, като резултат от втория етап одиторският доклад е издаден с чисто, безусловно мнение. И два месеца по-късно – на 20.06.2014 г., одитираният обект – банката, е поставен под специален надзор, т.е. потвърдената презумпция за "действащо предприятие" е опорочена", коментира прокуратурата.

Делото срещу Василев ще се гледа "задочно"

По мегаделото са разпитани над 400 свидетели и са изготвени повече от 90 експертизи. Обемът на събрания доказателствен материал, заедно с веществените доказателства и приложенията, надхвърля 1360 тома, посочват от прокуратурата.

Обвиняеми за източването на КТБ са още бившите й изпълнителни директори, главният счетоводител, касиерите и одиторите – общо 15-има души.

Извън престъпната група, ръководена от Василев, остават двамата бивши подуправители на БНБ Цветан Гунев и Румен Сименов, както и ръководителката на екипа, проверявал състоянието на КТБ през 2013 г., Славяна Данаилова-Велева, които са обвинени за длъжностни престъпления.

Както е известно, Цветан Василев продължава да пребивава в Белград, като опитите на българската прокуратура да издейства екстрадицията му от сръбските власти засега удрят на камък. Очаква се делото в сецсъда да започне срещу него задочно.

Още по темата
Още от България