Тунис се мъчи да намери балансиран отговор на тероризма

Тунис има защо да се опасява от терористично нападение. Единствената демокрация, която се роди от хаоса на Арабската пролет през 2011 г., може "да се похвали" с най-големия брой млади мъже, присъединили се към "Ислямска държава", а много от тях се върнаха, калени в битки, за да разпространяват радикални идеологии в родината си. Тунис е и страна, пълна с уязвими мишени, с икономика, която зависи от притока на европейски туристи на топлото ѝ средиземноморско крайбрежие.

Въпреки че залогът е толкова висок, шокиращите убийства на десетки чуждестранни туристи в Националния музей през март не успяха да убедят депутатите да приключат споровете си по антитерористичната стратегия, предложена преди повече от година.

Чак сега - след като джихадист единак от беден град успя да избие 38 туристи в морски курорт, правителството изглежда наистина готово да одобри всеобхватен отговор.

"Днес решихме да прокараме закона за контратероризма преди Деня на Републиката 25 юли", заяви председателят на парламента Мохамед ан Насър, когато посети в болницата оцелели от атентата.

"Ще настояваме правителството да вземе всички необходими мерки във всички области, за да се борим с теоризма".

Новият антитерористичен закон ще увеличи правомощията за полицията и предвижда по-сурови наказания - стъпки, които тревожат активисти на човешките права. Предвидено е и създаването на комисия, която да разработи стратегия за справяне с корените на тероризма, чрез елиминиране на икономическите и социални причини и създаване на центрове за "дерадикализация", които да променят начина на мислене чрез убеждаване, а не чрез затвор.

Законът заседна в комисии, след като бе предложен през януари миналата година, докато лидерите в коалиционното правителство се опитваха да балансират реформа и репресия. Това е трудно предизвикателство в която и да било демокрация, но още повече в страна, която е познавала само еднопартийно управление в течение на 50 години до свалянето от власт на диктатора Зин ел Абидин бен Али.

Въвв вакуума в сигурността, който последва разпадането на тази полицейска държава, се нароиха ултраконсервативни ислямски групи, и когато исканията им бяха отхвърлени, те започнаха да атакуват политиците и полицията.

С техническа помощ от САЩ и други страни силите за сигурност бавно бяха изградени отново и постепенно стават по-ефективни в разкриването на терористични клетки и задържането на предполагаеми екстремисти. Но нито едно от тези неща не попречи на 24-годишния Сейфедин Резги да извади автомат и три гранати от плажен чадър и да нападне туристите в курортен хотел.

Още преди това най-ново нападение, контратерорист номер едно на Тунис - (държавният министър на националната сигурност) Рафик Шели призна, че само твърди полицейски мерки не могат да свършат работа.

"Реално се прилага само силовият метод, а само той не е достътъчен", бе казал той неотдавна пред кореспондента на Асошиейтед прес.

Веднага след атаката премиерът Хабиб Есид заяви, че въоръжени охранители ще бъдат разположени по туристическите обекти, а джамиите, които не са под контрола на държавата, ще бъдат затворени. Той обяви и парични награди за информация, която би довела до арести.

Новият закон обещава по-широкообхватен отговор, но депутатите трябва да намерят правилната формула, каза Шели.

Ключът "е да се гарантира, че мерките ще са съобразени с човешките права и свободи и със сигурността на страната".

Според Шели вината за създалата се ситуация до голяма степен е на "Ан Нахда" - умерената ислямистка партия, която спечели изборите непосредствено след революцията и загуби властта през 2014 г. По думите му тази партия е прекалено небрежна към сигурността и "активно е насърчавала младежите да заминават на джихад".

Лидерът на "Ан Нахда" Рашид Гануши възразява, че неговият умерен ислям е попречил повече хора да попаднат под влияние на идеологията на групировката "Ислямска държава" (известна и с арабския акроним "Даеш"). Той хвърля вината за голяма част от екстремизма върху драконовското светско управление на Бен Али.

"Репресивната политика на Бен Али създаде благоприятна почва за появата екстремизъм сред младежта", каза гануши пред Асошиейтед прес.

"Даеш е погрешна и екстремистка интерпретация на исляма. Срещу лошата стока трябва да се бориш с качествен продукт, а именно умереният ислям е алтернативата на Даеш и Ал Кайда".

Тунис трябва да влезе в тази битка на идеи и да си върне изгубения терен в религията, който отстъпи на екстремистите, каза Сами Брахем, изследовател в туниския Център за социално-икономически изследвания, който е консултирал правителството при изготвянето на неговата стратегия.

"Догмата на радикалните организации е крехка и в спор не издържа срещу основополагащите принципи на исляма", каза той.

Новият закон обаче има и критици.

"Хюмън райтс уоч" заяви, че неговата неясна дефиниция за тероризма и ограничаването на правото на справедлив процес са стъпка назад за Тунис. Той ще позволи на правителството да потъпче широк спектър от международно защитени свободи, смята организацията.

Например, публични демонстрации, които водят до "причиняване на щети на частна и държавна собственост" или до нарушаване на работата на обществени услуги, биха мотли да бъдат преследвани като терористични актове, а полицията да задържа заподозрени в изолация без повдигнати обвинения цели 15 дни.

Според Монсеф Картас, изследовател на въпросите на сигурността в Тунис, тези по-строги мерки за сигурност може дори да се окажат контрапродуктивни, защото не се заемат с по-дълбоките разломи в туниското общество, които са оставили толкова много млади мъже маргинализирани, недоволни и отчаяни.

Правителството трябва да олбърне внимание на пренебрегнатите общности, където се чуват единствено радикални гласове, смята той.

Парламентарните избори през 2014 г. бяха приветствани навсякъде по света, но в тях взеха участие само 20 процента от младите хора. Мнозина се чувстват разочаровани от бавния и неравен икономически растеж и изоставени от своите лидери. За много хора полицаите често са единствените представители на държавата, които са виждали.

Радикализацията сред младежта е проблем в целия регион, но особено остър в Тунис. Около 3000 негови граждани са се присъединили към екстремистки групировки в Сирия, Ирак и Либия, а за най-малко 500 от тях се смята, че са се завърнали. Много хора виждат в полицията враг.

"Полицията бие деца, обижда ги и ги арестува", каза Билал Саадауи, 23-годишен танцьор на брейк от Тадамон - проблемния квартал, където според полицията е бил радикализиран Резги. След революцията полицаите изчезнаха, но после "се върнаха по-силни, с подкрепления. Ние имаме само камъни, а те имат огнестрелно оръже и сълзотворен газ", каза Саадауи.

Подплашването на туристическата икономика ще направи още по-трудно за правителството да изпълнява обещанията си, но въпреки това "на тези хора трябва да се покаже, че не са забравени", смята Картас.

По БТА.