Учебната година започва с ремонти и опасни съоръжения в доста училища

За над двеста училища в страната новата учебна година ще започне в условия на продължаващи от ваканцията ремонти, както и с опасни спортни площадки, рушащи се конструкции, проблемни електрически табла, необезопасени шахти и опасни дървета в дворовете. Това стана ясно на пресконференция в четвъртък на ръководството на просветното министерство по повод старта на учебна година идния понеделник.

Според изнесените данни 182 училища в страната ще започнат учебната година с констатирани неизправности по спортните съоръжения, площадките, сградите и дворовете. От образователното ведомство заявиха, че за отстраняването на нередностите продължава да се работи усилено, след като през юни и юли са били отстранени проблеми по 164 сигнала за потенциално опасни съоръжения в училищата

Седемдесет и седем училища, детски градини и обслужващи звена пък няма да успеят да приключат с текущите ремонтни дейности до 16 септември. Въпреки това годината и там ще започне по план, като децата, посещаващи тези учебни заведения, ще влизат на занятия в други помещения, а след приключване на ремонтите ще се връщат в собствената си база. От началото на годината до 9 септември се извършват общо 1443 основни и текущи ремонти в 184 държавни и 907 общински училища, заявиха от ведомството.

Догодина компютри и таблети с европейски пари

Очаква се през започващата учебна година да бъдат купени компютри и таблети с пари от бъдещата Оперативна програма "Наука, образование и интелигентен растеж“, която ще стартира догодина.

Най-рано през март 2014 година ще бъде приет и новият Закон за училищното образование, какъвто от три правителства се прави, но все не стига до одобрение в парламента.

"Вече няма никакъв дисбаланс по темата, чула съм се с Такева и всичко е наред“, заяви министърът на образованието Анелия Клисарова на журналистически въпрос във връзка с изказването на Янка Такева от Синдиката на българските учители, че Законът за народната просвета се реди тайно в Министерството на образованието. Клисарова предвижда законът да бъде подготвен изцяло и внесен в Комисията по образованието към Народното събрание до Коледа.

С 6-месечни курсове по български език ще бори образователното министерство отпадането на деца от малцинствата от училищния процес, каза още министърът.

Близо 4 хил. деца са изоставили ученето

По социални и семейни причини от образователната система в края на миналата учебна година са отпаднали 2340 от общо 3844 зарязали учението деца. Други 1442-ма са напуснали заради отсъствия а 62-ма - заради слаб успех. Най-голям брой ученици са отпаднали от образователната система в Сливенска област – 425.

Записаните първокласници към края на август 2013 година са 63 596, а общият брой на учениците в страната е 755 674.

"Наблюдаваме леко увеличение в броя на децата, записани в предучилищни групи“, заяви зам.-министърът Иван Кръстев. "Промяна при началния курс на обучение няма, лек спад имаме в гимназиалните класове“, допълни той, но отказа да цитира точни данни.

Не може да се даде категорична цифра и за това колко деца на 6 и 7-годишна възраст са заминали в чужбина с родителите си и колко са се върнали през тази година, което затруднява броенето на бъдещите първокласници, допълни Кръстев. От министерството смятат, че за следенето и анализирането на данните в образователната система трябва да се създаде единна информационна база.

"Тъй като това не е проблем само за България, но и за Европа, системата трябва да бъде и наднационална, за да може да се съпоставят статистики между нас и останалите европейски държави“, каза Клисарова.

Парични и социални стимули за младите учители

Броят на учителите в страната се запазва на 127 125 души, но през следващото десетилетие се очаква пенсионирането на половината от действащите учители, предупреди Кръстев. Още по-тревожното е, че едва 3% от българските учители са на възраст под 29 г.

"Основният фактор за това е заплащането“, призна Клисарова и намекна, че това ще бъде една от спешните мерки, които подопечното ѝ министерство ще вземе, за да стимулира младите хора да преподават. Има идея за нарочни стипендии в размер на минималната работна заплата, които дипломиращите се педагози да получават през последната година от обучението си, докато стажуват. Клисарова обеща също така да се работи по въпроса за осигуряване на транспорт и други социални услуги, които да облекчат живота на младите учители.

Стана ясно още, че е удължен срокът, в който преподавателите по български език и литература трябва да посочат кои автори и произведения според тях трябва да са част от задължителната учебна програма. Това става с попълване на раздадени през лятната ваканция анкетни карти и учителите сами поискали повече време, за да решат кои автори предпочитат за преподават. Клисарова заяви, че няма да има санкции за учители, които не са попълнили своите анкетни карти, каквито информации се появиха преди време.