Ти си това, което четеш

Учени обвиняват държавата, че абдикира от хуманитарните науки

14:44 | 10 януари 2017 | 8 коментара

Определяйки списъка с приоритетни специалности въз основа на чисто пазарни критерии, държавата на практика абдикира от ангажимента си да финансира хуманитарните и социалните науки. Те подлежат на поетапно закриване до 2020 г. чрез прогресивно намаляване на финансирането им. За това предупреждават учени от хуманитарни специалности на Софийския университет, Югозападния университет в Благоевград, БАН, Нов български университет и др. в писмо до държавните институции.

Според тях Стратегията за развитие на висшето образование за периода 2014–2020 г. е гласувана набързо и започва да се прилага, без да се подложи на широк обществен дебат. “В рамките на подобен дебат би станало ясно, че хуманитарните и социалните науки не бива да се измерват само в пазарни стойности. Те формират социални ценности, граждански умения и междукултурни компетенции. Нещо повече, лишаването на големи групи от обществото от достъп до хуманитарно и социално образование крие рискове от ликвидиране на толерантността и чувствителността към проблемите, свързани с различните форми на речта на омразата, дискриминацията, сексизма, ксенофобията“, посочват те.

Според тях стратегията се основава на тенденциозно монологичен и недотам прозрачен финансов механизъм и настояват за широк обществен дебат с участието на народните представители, експертите, изготвили стратегията, МОН, българската академична общност, представителите на браншови и гилдийни организации, всички заинтересовани страни и медиите.

Публикуваме пълния текст на писмото, подписано от около 80 представители на научните и академични среди в сферата на хуманитаристиката:

Стратегията за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014-2020 г. и позицията на МОН относно финансирането на науката са ясен знак, че държавата започва да се държи като частен актьор на терена на висшето образование. Определяйки списъка с приоритетни специалности въз основа на чисто пазарни критерии, държавата на практика абдикира от ангажимента си да финансира хуманитарните и социалните науки. Те подлежат на поетапно закриване до 2020 г. чрез прогресивно намаляване на финансовите ресурси.

Стратегията за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014-2020 г. е гласувана набързо, без да се подложи на широк обществен дебат, който да въвлече позициите на максимално широк кръг от заинтересовани от нормативния документ страни – представители на институциите на висшето образование, работодатели в различните сфери на бизнеса и гражданския сектор, на гилдийни организации, просветни и публични институции и т.н.  В логиката на предвиждания от стратегията „усъвършенстван модел на финансиране“1, от следващата академична година ще започне пропорционално намаляване на държавното финансиране на хуманитарните и социални науки, като до 2020 г. се очаква то да спре напълно – при това независимо от качеството на преподаване, броя на студентите и реализацията им.

Твърди се, че всички млади хора трябва да правят избор за образованието си само въз основа на пазара на труда – който обаче не е константа и нуждите му се променят. Тотализиращата идеология на икономическия популизъм превръща бизнеса в идол. Гражданското образоване се възприема като луксозна дейност, поради което студентите ще бъдат принудени да заплащат за него. Тъй като, на фона на икономическата ситуация в страната, заплащащите ще са незначителен брой, изглежда целта е заличаването на тези специалности в България.

Хуманитарните науки формират социални и граждански ценности. Лишаването на обществото от достъп до хуманитарно образование ще предизвика ликвидиране на толерантността и чувствителността към проблемите, свързани с различните форми на дискриминация, сексизъм, ксенофобия.

Този път на стесняване на хоризонтите би довел до обезсилване на крехкото гражданско общество у нас, чиято ефективност зависи не само от присъствието на пригодни към пазара експерти, но и от наличието на активна, граждански просветена, ценностно ангажирана социална среда.

Пазарът на труда не зависи единствено от бизнеса, а и от потребностите на гражданското общество. Когато гражданското общество не е развито, остават бизнесът и държавата. Може би това е целта на държавата сега.

В стратегията е отбелязано многократно, че ускорената модернизация на висшето образование изисква формиране на меки умения и стимулиране на ученето през целия живот. Именно тези умения развиват хуманитарните специалности: комуникативност, критическо мислене, адаптивност,  интерпретаторски и аналитични умения, изискващи нестандартно мислене и разширен, а не тясно-специализиран поглед към проблеми от различно естество. Не на последно място, хуманитарните и социални науки формират ценните за обществото културно самосъзнание и познание за другите култури, социални и граждански умения и компетентности, чувство за социална солидарност.

Само подобен тип образование е в състояние да възпита гъвкави личности, способни да реагират адекватно на динамично променящите се нужди на пазара на труда и обществото.

Във връзка с това смятаме, че е необходимо не да се редуцира планово финансирането, а да се отделят по-големи средства за социалните и хуманитарните науки от страна на държавата, тъй като те изграждат една динамична - едновременно национална и общоевропейска идентичност, основаваща се на традиционни европейски ценности, надпазарна ценностна ориентация и дългосрочна перспектива за последствията от собствената си реализация в сферата на българското образование. По този начин обаче те гарантират и националната сигурност, както в ситуации на стабилност, така и в условията на глобални мигрантски движения.

Използваме случая да алармираме за обезпокоително ниската публична видимост на реформата във висшето образование, която е в ход от повече от година. Посредством широко обсъждане с участието на представители на университети, на научни институции, на представители на бизнес средите, на интелектуалци, медии и граждански организации обществото ще бъде запознато с действителните намерения на държавата относно хуманитараните и социалните науки, както и с реалните последствия от подобен тип политика.

проф. д. н. Ангел Ангелов, ЮЗУ
гл. ас. д-р Силвия Петрова, ЮЗУ
ас. д-р Нора Голешевска, ЮЗУ
гл. ас. д-р Лъчезар Антонов, ЮЗУ
проф. д-р Ирина Генова, НБУ
проф. дфн Лазар Копринаров, ЮЗУ
доц. д-р Стефан Дечев, ЮЗУ
доц. дфн Албена Вачева, ЮЗУ
доц. дфн Николай Папучиев, СУ
доц. д-р Петко Христов, ИЕФЕМ – БАН
доц. д-р Валентина Ганева-Райчева, ИЕФЕМ – БАН
доц. д-р Миряна Янакиева, ИЛ - БАН
доц. д-р Тодор Христов, СУ; ПУ
Радослав Стоянов, Български Хелзинкски Комитет
Ясен Атанасов
Ивайло Динев
гл. ас. д-р Димитър Божков, СУ
ас. Доротея Табакова, СУ
Юлия Роне, докторантка, Европейски университетски институт, Флоренция
доц. д-р Надежда Сталянова, СУ
гл. ас. д-р Надежда Стоянова, СУ
Надежда Дерменджиева, Български фонд за жените; докторантка, БАН
доц. д-р Илинка Терзийска, ЮЗУ
д-р Калина Петкова
Лъчезар Бояджиев, художник
Савина Петрова, журналистка
Екатерина Петрова, преводачка
Симеон Кюркчиев, докторант, СУ
Петко Карадечев, Aalborg Universitet Kobenhavn
доц. д-р Андрей Бояджиев, СУ
доц. Димитър Камбуров, Trinity College Dublin; СУ
Бистра Андреева, преводачка
доц. д-р Ангел Николов, СУ
Асен Канев, СУ
гл. ас. д-р Теодора Цанкова
Стела Славчева, студентка, ЮЗУ
д-р Богдана Паскалева, СУ, Семинар за хуманитаристи
д-р Илвие Конедарева, СУ, Семинар за хуманитаристи
д-р Мария Пилева, СУ, Семинар за хуманитаристи
д-р Катерина Кокинова, СУ, Семинар за хуманитаристи
Катерина Клинкова, докторантка, СУ
гл. ас. д-р Юлия Йорданова-Панчева, СУ
Мила Карадакова, СУ
д-р Мария Маринова, СУ
Августина Тодорова, докторантка, СУ
София Канева, СУ
Евелина Белемезова, БНР Благоевград
Мария Бикова, рекламна агенция Huts JWT
д-р Владимир Игнатов, СУ
Миглена Димова, НБУ
д-р Елица Станоева, Европейски университетски институт, Флоренция
д-р Росина Кокудева
Десислава Маркова
доц. д-р Миряна Янакиева, БАН
гл. ас. д-р Гергана Динева, СУ
Юлиан Борисов
д-р Божана Филипова, СУ
Зорница Чакмакова, докторантка
Мария Димитрова
Виктор Стефанов
Росица Любенова, докторант, ПУ
Стела Димитрова, докторантка, УНСС
Гергана Цонева, докторантка, ПУ
гл. ас. д-р Атанас Атанасов, СУ
гл. ас. д-р Нели Стоева, СУ
д-р  Ростислав Давидов
Елеонора Етугова, преподавателка
доц. д-р Цвета Хубенова, СУ
доц. д-р Кристиян Енчев, БАН
Диана Апостолова
Диана Стоянова, студентка, ЮЗУ
доц. д-р Татяна Шопова, ЮЗУ
доц. Светлана Христова, ЮЗУ
гл. ас. д-р Григор Григоров, ЮЗУ
Ива Иванова, докторантка, ЮЗУ
ас. Антон Генов, ЮЗУ
проф. д. ф. н. Нонка Богомилова, БАН
проф. д. ф. н. Добрин Тодоров, МГУ
проф. д. ф. н. Иван Стефанов, СУ
доц. д-р Алексей Гоцев, НАИМ, БАН
проф. д. н. Иванка Стъпова, БАН
проф. д-р Тодор Тодоров, УАСГ
д-р Валентина Миткова
доц. д-р Боян Манчев, НБУ

Още по темата
Още от Общество

Трябва ли правителството да разреши строителството на втора "кабинка" в Банско?