Ти си това, което четеш
Нов скандал във фонд “Научни изследвания“

Учени възмутени от нагласени за “свои хора“ конкурси

Сергей Игнатов защити директора на фонда и обвини критиците
Мартина Бозукова | 15:26 | 23 ноември 2012 | 72 коментара

 

Фонд “Научни изследвания“, който финансира научните изследвания, отново се оказа в центъра на скандал заради съмнително спечелени конкурси.

Учени настояват за преразглеждане на резултатите от конкурсната сесия на фонда заради съмнения, че класирането не е обективно и са финансирани проекти на приближени до директора на фонда Рангел Гюров и Нов български университет (НБУ), чийто бивш ректор е министърът на образованието Сергей Игнатов.

Самият Игнатов обаче защити начина, по който са разпределяни средствата, както и самия Гюров, и обвини хората, които се съмняват, в “навици от предишни години“, когато един човек е разпределял парите. От фонда също се защитиха и посочиха, че класирането става съгласно правилата и според качеството на проектите.

Съмнителни проекти и организации печелят конкурси

От няколко дни хора от научните среди коментират в своите форуми, че са скандализирани от конкурсната сесия. Според тях около 50 научни организации, които са спечелили финансиране, всъщност нямат научно-изследователски капацитет, а някои от тях са създадени специално за кандидатстване на тази конкурсна сесия. Другото им притеснение е, че до конкурсните експертни комисии са достигнали малка част от общия брой 1 200 кандидатстващи проекта и повечето са дисквалифицирани по извъннаучни критерии, без да са получили научни рецензии.

Според учените е скандално, че голям брой проекти са спечелени от учреждения, свързани с Рангел Гюров и според тях това е търговия с влияние. Срещу Гюров отдавна има недоволство в научната общност и дори парламентарната образователна комисия проверяваше правомерно ли е назначението му, тъй като той е професор от университета "Агуштино Нето" в Ангола, но не и у нас.

Един от спорните казуси е финансирането на проект с ръководител гл. ас. Д-р Ралица Берберова от НБУ “Мониторинг и превенция от екологични бедствия чрез изготвяне на методика за изследване на земно-насипни съоръжения на речни крайбрежни и микроязовири чрез георадар“ на стойност 198 000 лева. Според запознати Берберова е наскоро защитила докторантка и най-близка сътрудничка на Рангел Гюров. Бойко Рангелов от Минногеоложкия университет “Св. Иван Рилски“, който е съавтор на Гюров, пък е спечелил 480 000 лева за проекта си “Изследване и изграждане на основни елементи от системата за мониторинг и ранно предупреждение при земетресения в района на София и Перник“.

Друг от проектите, скандализирали научната общност, е спечелен от фирмите “Спейс рисърч“ ООД и “Булкюб“ ЕООД, регистрирани в деня, когато изтича крайният срок за подаване на проектни предложения – 17 часа на 16 юли. Те печелят 480 000 лв. за своето “изследване на поляризацията на зодиакалната светлина и Млечния път чрез наносателит и транслиране на данните до наземна станция". Фирмата Спейс рисърч на Хорхе Америко Нейков и Дочко Дочев е с капитал 50 лева и седалището й е в апартамент на бул. “Г.М.Димитров“, същият капитал има и фирмата “Булкюб“ на Владимир Христов.

Учените са подразнени и от големия брой проекти, спечелени от Университета по библиотекознание и лично от ректора Стоян Денчев на фона на това, че скоро в същия университет директора на фонда Рангел Гюров, който е геолог, е станал "доктор на науките".

Според учени част от проектите изобщо не могат да бъдат квалифицирани като научни като например проектът “Комплексна програма за подобряване качеството на живота в Република България“ на проф. Манол Рибов от Международното бизнес училище в Ботевград, финансиран със 150 000 лева.

Сред печелившите е и археологически проект на Веселина Инкова от Фондация "Тракия", в която участват Васил Божков, Кирил Христосков, Светлин Русев, Иван Маразов, Радосвет Радев и др. Срещу 220 000 лв. тя ще проучва древните техники за обработка на артефакти от метал чрез студена пластична деформация.

Игнатов защити фонда и обвини критиците

Просветният министър Сергей Игнатов обаче защити управата на фонда и обвини критиците. “Целият натиск, който се оказва върху това, че се разпределят неравномерно пари и се говори за управителя на фонда, за шефа на изпълнителния съвет, показва навици от предишни години, когато един човек е трябвало да се договаря и да разпределя проектите. Въпросите могат да бъдат към тези над 400 рецензенти, 12 експертни комисии, които са оценявали проектите, а не към личности. Много от имената, за които се споменава, че са спечелили проекти, всъщност нямат такива", коментира Игнатов.

“От другата седмица всички засегнати, чиито проекти не са одобрени, трябва да си видят рецензиите, за да подадат възражения, тези възражения да бъдат разгледани, и някои от тях ще бъдат оценени, ако има основание. След 20 януари те вече публично ще бъдат огласени”, заяви министър Игнатов.

Точно по този повод в научните среди цари недоумение защо от фонда са посочили, че ръководителите на некласирани проекти трябва писмено да заявят искането за предоставяне на рецензиите им, вместо просто да им бъдат изпратени по пощата.

“В момента събираме предложения и коментари, за да може между 12 и 20 декември да се направи кръгла маса, когато да заработи новият правилник. Той изисква допълнителна промяна в Закона за стимулиране на научните изследвания, тъй като те предлагат в изпълнителния съвет да присъстват 12 учени, а в момента са 9”, съобщи още Игнатов.

Несъгласен с процедурите отстранен учен обвинен в далавери

Игнатов и управата на фонда обвиниха в далавери един от критиците на сегашните процедури – проф. Мирослава Кортенска, която наскоро беше освободена от Изпълнителния съвет на фонда заради несъгласието й с начина, по който се класират проектите.

Игнатова заяви, че тя е освободена по искане на Изпълнителния съвет, защото срещу нея са заведени няколко дела в прокуратурата, свързани с различни нарушения – “няколко десетки рецензии, които са абсолютно неправомерно направени, а тя е получила хонорар за това“.

По-късно от фонда дообясниха, че Кортенска е изнудвала членове на временни комисии и служители на фонда, влизала е с чужда парола в електронната система за оценяване на проектите и е подправяла документи. Обвиняват и за това, че е присвоила не по-малко от 30 000 лева.

Гюров и управителят на фонда Христо Петров обясниха, че проектите са оценявани на два етапа. На първия етап оценката е правена от комисия, съставена от главни експерти, с председател главен юрист-консулт за административно съответствие на кандидатстващите проектни предложения. На вторият етап отговарящите на административните изисквания проекти са оценявани от 12 временни експертни комисии, с участието на около 500 рецензенти. “Членовете на комисиите и рецензентите са представители на научната общност. Окончателното класиране и размерът на финансирането се извършва от изпълнителния съвет и се утвърждава от министъра. Класирането е публично и се оповестява заедно с процедурата за възражение на страницата ни“, обявиха от фонда.

Нямало процедура за признаване на чужди професори

Игнатов защити и директора на фонда Рангел Гюров и неговото професорско звание.

“В България има единствено процедура за признаване на получена кандидатска и докторска степен, а за професурите няма. След като се е върнал в България, е назначен като извънреден професор в университета. Трябва да питате него защо не е искал да има тази процедура. Няма процедура за държавно признаване на професори, дошли от чужбина. Човекът е бил седем години ръководител на департамент в този университет, откъдето идва. В документа пише, че той е бил професор по основни дисциплини, след това е назначен като извънреден професор“, каза Игнатов.

Това не е първият скандал с финансиране на нагласени конкурси от фонда. През 2010 година тогавашният директор на фонда Емил Хорозов подаде оставка, огласявайки скандален доклад с нарушения при финансирането на проекти преди неговото назначаване. Хорозов напусна, тъй като не получи подкрепа от министър Игнатов за промени в работата на фонда.

И тогава Игнатов неглижира откритите нарушения и обяви, че “всичко е в сферата на кулоарните клюки“ докато не се произнесе Агенцията за държавен финансов контрол. По-късно обаче АДФИ потвърди всички констатации от доклада на Хорозов.

Още по темата
Още от България

Защо Пеевски пише закон срещу "вторичното разграбване на КТБ"?