Учещите възрастни у нас са шест пъти под средното за Европа ниво

Броят на българите между 25 и 64 години, които учат или се обучават, е близо шест пъти под средните европейски нива и близо три пъти под целите, които страната ни си е поставила да изпълни до 2020 година. У нас липсва напредък и по отношение на ключови цели като обхващането на децата в предучилищна подготовка, ранното отпадане от училище и повишаване на хората с професионална квалификация в техническите специалности. Това сочат данните в приетия в сряда от кабинета доклад за изпълнението на Националната стратегия за учене през целия живот.

Най-неблагоприятна е ситуацията при хората между 25 и 64 години. По този показател България заема последно място в ЕС през 2008, 2009, 2011 и 2013 г. или предпоследно място през 2012 и 2014 година. През 2012 година делът на обучаващите се възрастни е бил 1.5%, а през 2014 година е незначително повишен на 1.8%, като целта е до 2020 година да надхвърли 5%.

Най-същественият проблем на образованието на възрастни е голямото намаление на броя на учещите – от 60 500 през 2013/14 учебна година на 48 600 за 2014/15 учебна година или с 19.8%. По-важните причини за това са нежеланието на работодателите да инвестират в дългосрочно обучение на заетите и ниската мотивация на потенциалните учещи относно личния им просперитет, който биха постигнали след завършване на обучението.

Докладът отчита, че е постигнат напредък при постигане само на една от целите - повишаване на дела на завършилите висше образование на възраст от 30 до 34 г. от 26.9% през 2012 г. на 36% през 2020 г.

С дял от 12. 9% през 2014 година, България влошава представянето си по отношение на преждевременно напусналите училищната система, както спрямо предходните две години, така и спрямо средната европейската стойност. Планираните задачи в тази област на въздействие са крайно недостатъчни за преодоляване на негативната тенденция, свързана с увеличаването на относителния дял на преждевременно напусналите образователната система, отчита докладът. Стратегическата европейска рамка предвижда делът на младите хора, напускащи преждевременно училище, да бъде намален до под 10%

Единственият индикатор, по който страната е над средното равнище за страните от ЕС, е делът на завършилите средно образование на възраст 20-24 г., но и делът на тази група намалява през последната година. По този показател за 2014 г. България пада от 13-та на 15-та позиция спрямо 2013 г., но остава в по-предна позиция спрямо страни като Германия, Финландия, Великобритания, Италия и др

През 2014 година по показателя заетост във възрастовата група 20-34 г., наскоро завършили висше или средно образование, разликата между средната стойност за България и ЕС се увеличава на 9.4 пункта., след измерени разлики 7.5 пункта за 2012 г. и 6.7  пункта 2013 г.

Увеличаването на тази разлика може да се счита признак за по-бавното възстановяване на българската икономика.

Друг негативен резултат е свързан с професионалната квалификация в направленията "Информатика","Техника", "Производство и преработка" и "Архитектура и строителство", за които е записано в стратегията, че трябва да обхващат най-малко 60% от професионалното обучение през 2020 г. Обаче от 2011 г. насам делът на завършилите в четирите области непрекъснато намалява и през учебната 2013/2014 г. достига малко над 45% от всички придобили професионална квалификация.

Сред препоръките в доклада са необходимостта от реформа и от нов подход в образованието и обучението, които да обхващат всичките му степени – от предучилищната подготовка до висшето образование и обучение за възрастни.