Украйна намалява зависимостта си от Газпром

Като пренебрегна прогнозите за намаляване на търсенето на газ в Европа, руската държавна газова компания Газпром не се отказва от плановете да построи скъпи нови газопроводи, заобикалящи Украйна. Москва иска да притисне Киев, като транспортира синьото гориво, предназначено за ЕС, покрай проблемния съсед.

Тази политика обаче нехайно тласка Украйна към това, което тя отдавна трябваше да е направила - да намали зависимостта си от внасяния от Русия газ чрез диверсификация на източниците и повишаване на енергийната ефективност. Годишните доставки на руски газ вече се свиха от 50 милиарда кубични метра преди едно десетилетие до под 30 млрд. тази година. При това те са на път да намалеят още повече.

След като миналата седмица бе получено окончателното одобрение на България, която протакаше решението си, Русия и нейните европейски партньори вече са с развързани ръце да започнат да строят газопровода "Южен поток" на стойност 19 милиарда долара по дъното на Черно море до Югоизточна Европа - проект близнак на газопровода "Северен поток" за транспортиране на газ през Балтийско море до Германия.

Двете трасета ще позволят на Газпром да намали износа на газ за ЕС през Украйна до незначителен минимум. Москва се надява, че изправен пред перспективата да изгуби милиарди долари приходи от транзитни такси, Киев ще последва примера на съседна Беларус и ще отстъпи на Газпром контрола върху газопреносната си мрежа.

Само че вместо да принуди Украйна да падне на колене, руският натиск накара най-големия клиент на Газпром да намали рязко все по-скъпия внос чрез мерки за диверсификация на източниците и енергийна ефективност.

Преди едно десетилетие Украйна консумираше годишно около 50 млрд. куб. м руски газ, доставяни отделно от близо 100-те млрд., транспортирани през нейните газопроводи към Европа. Откакто обаче Русия започна да вдига цените за Украйна до равнища, по-високи от предвидените за много европейски страни (към днешна дата около 430 долара за 1000 куб. м), страната съкрати вноса наполовина.

Киев ще внесе тази година около 35 млрд. куб. м руски газ, въпреки че те ще ѝ струват почти 12 милиарда долара, колкото плати за 40 млрд. куб. м през миналата година. На украинската държавна газова компания Нафтогаз, която преди имаше монопол, се падат под 30 млрд. куб. м, а 8 млрд. ще бъдат внесени от Остхем - групата, контролирана от милиардера Дмитро Фирташ, която разширява своя пазарен дял и внася газ от Централна Азия през мрежата на Газпром.

Представители на Нафтогаз твърдят, че компанията ще намали догодина вноса на руски газ до под 20 млрд. куб. м и е възможно да го сведе почти до нула до едно десетилетие. Делът на Фирташ може и да нараства, но общият внос през мрежата на Газпром продължава да спада.

Суровата действителност за Газпром започна да придобива реални очертания този месец. Украинските власти съобщиха, че вече внасят газ от Европа на цени, които са с 20 % по-ниски от предлаганите от руската компания. В съответствие с договор с германския енергиен концерн RWE Украйна ще започне да внася от догодина 4-5 млрд. куб. м газ годишно от Запада. Представители на властите информират, че се водят преговори и с други европейски доставчици, така че да се увеличи общият внос от Европа през идната година до над 8 млрд. куб. метра.

От всичко това има само едно сериозно усложнение за Украйна - транзитните такси, които тя получава от транспортирането на руския газ за ЕС, вече намаляват. Нафтогаз изпомпа близо 63 млрд. куб. м руски газ до Европа през първите 9 месеца на тази година - с близо 20 % по-малко, отколкото миналата, в резултат на пускането в експлоатация на "Северен поток" и на спадащото търсене на континента. Приходите от транзита през посочения период са около 2 милиарда долара - с 5,2 % по-малко на годишна основа.

Представители на украинските власти настояват, че националният транзитен газопровод ще остане надежден транспортен път за Русия. Ясно е обаче, че Газпром не строи нови газопроводи, за да ги държи неизползвани.

Междувременно усилията на Украйна да повиши енергийната ефективност на затруднената си икономика набират скорост. Колосалният стоманодобивен сектор, например, преминава от захранвани с газ открити пещи към пещи, работещи на принципа на електрическата дъга.

Има още много неща, които трябва да се променят и по-специално потреблението на домакинствата, които купуват на ниски цени 20-те милиарда куб. м газ, които Украйна добива. Като изолира по-добре своите жилища и вземе широк кръг мерки за енергийна ефективност, страната може да освободи след години част от синьото гориво, потребявано от домакинствата, за промишлеността и така да намали още потребностите от руски газ.

Като гледа напред в бъдещето, украинското правителство планира да диверсифицира допълнително източниците си, като построи терминал за втечнен газ на черноморското крайбрежие. Министърът на енергетиката Юрий Бойко съобщи, че първоначалното строителство ще започне този месец. При завършването на терминала, предвидено за 2015 година, евентуално преди "Южен поток" да бъде въведен в експлоатация, Украйна ще може да внася годишно 5 млрд. куб. м втечнен газ от Азербайджан, Египет, Катар и Алжир.

Междувременно страната отвори тази година потенциално огромните си неконвенционални залежи на газ за проучвания и добив. Енергийни гиганти, сред които Chevron, ExxonMobil и Shell, бяха избрани да проучат потенциалните находища, включително на шистов газ, на сушата и в Черно море.

Международната агенция за енергия (МАЕ) оценява запасите на Украйна на метан във въгледобивни мини на повече от 3 трилиона куб. м, а на шистов газ - на около 1,3 трлн. куб. м, съобщи заместник-изпълнителният директор на МАЕ Ричард Джоунс. Възможно е страната да стане в бъдеще нетен износител на газ за Европа.

Очевидно Украйна я чака дълъг път преди да стигне толкова далеч, но един ден Газпром може да се чуди защо е изразходвал толкова много време и пари, за да отблъсне един от най-големите си клиенти.

По БТА