Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Украйна в клещите на Сталин и Хитлер

18 коментара
Подписването на пакта "Рибентроп-Молотов" на 23 август 1939 година.

Украйна няма бъдеще без Европа, както и Европа няма бъдеще без Украйна, твърди не от вчера историкът Тимъти Снайдър. И предоставя съответните аргументи.

В редица свои публикации Тимъти Снайдър подчертава централната, средищна позиция на Украйна в днешния европейски свят. Той припомня възникването на Киевска Рус, когато викингите търсят търговски път между Балтийско и Черно море, и се установяват в Киев точно по време на разпадането на Хазарското царство.

После пък Киевска Рус трябва да прави избора между Рим и Византия - един исторически избор между Изтока и Запада, който столетия наред остава ключов за Европа.

През 20-ти и 21-ви век Украйна отново се оказва вододел между Изтока и Запада - тя се превръща в плацдарм на двете неоколониални сили през Втората световна война, най-опасното място в света в продължение на цяло десетилетие, а днес е нещо като опитно поле, където се изпробва моделът "повече суверенитет чрез интеграция в Европейския съюз".

Защото Украйна няма бъдеще без Европа, както и Европа няма бъдеще без Украйна, твърди Тимъти Снайдър. Ето кратък обзор на тезите му за миналото и бъдещето на Украйна.

Първата световна война е пряко следствие от възникналия на Балканите модел: нови национални държави да се раждат от руините на разпадащите се империи. В хода на този процес всички европейски "сухоземни" велики сили или претърпяват поражение, или пък са пометени от революции. В резултат на това към 1922 година процесът на деколонизация в Европа приключва. Войната е спечелена от "морските сили" Великобритания, Франция и САЩ, които обаче ограничават правото на народите на самоопределение до вече самоопределилите се нови национални държави в Средна и Източна Европа. Като тези "морски сили" пропускат да направят нещо много важно: да включат новите държави в някакви трайни форми на политическо и икономическо сътрудничество.

Така рецептата "национални държави" се оказва много успешна, когато трябва да се разтурят "сухоземните" империи, и пълен провал в опита за реинтеграция на Европа. В резултат на Стария континент се завръщат колониалните концепции, при това не като някакъв носталгичен спомен, а като съвсем конкретни планове. В началото на 30-те години на миналия век Източна Европа се превръща в опитно поле на проекта за колонизиране на съседни държави. И националсоциалистите, и съветските болшевики са убедени, че голяма част от Европа им се пада по право като колонии.

Украйна играе централна роля още тогава. Точно по времето, когато Хитлер уверява своите симпатизанти, че Украйна е житницата на бъдещия Трети Райх, Сталин наказва с тежък глад украинските селяни, които уж се били обявили против неговите планове за развитие на страната. Мнозина наблюдатели смятат, че в средата на 30-те години тези два неоколониални модела - националсоциализмът и болшевизмът, се състезават кой по-успешно ще победи капиталистическата национална държава в Европа и дори в целия свят.

Между 1938 и 1941 година европейският ред, възникнал след Първата световна война, е разрушен. Създадените след 1918 година държави постепенно са съсипани: Австрия, Чехословакия, Полша, Литва, Латвия, Естония. Разпусната е дори Югославия, възникнала като териториално разширение на победилата Сърбия. Крахът на тези държави идва в резултат от политиката на Германия и на Съветския Съюз, а след сключването на пакта Хитлер-Сталин - благодарение на обединените им политики. Когато обаче през 1941 година Германия предава своите съветски съюзници и стартира операцията "Барбароса", става ясно, че започва съревнованието за новия световен ред. Битката между Германия и Съветския Съюз, която е централна за Втората световна война, се провежда всъщност точно в Украйна.

Срещата между двете неоколониални системи /първоначално като съюзници, после като врагове/, води до смъртоносни резултати. Хитлер и Сталин завладяват намиращите се между двете страни "кървави полета", в които през следващите години умират цели 14 милиона цивилни граждани. Най-многобройни са жертвите от еврейски произход, изпратени в концлагерите; повече от три милиона жители на Съветска Украйна умират в резултат от умишлено наложения глад; над три милиона съветски военнопленници загиват в ръцете на германците; стотици хиляди са разстреляни без съд и присъда - както от съветските власти, така и от хитлеристите. В периода 1933-1945 година Украйна е най-опасното място на цялото земно кълбо, защото точно там се пресичат интересите на двете неоколониални сили.

И ако Първата световна война е триумф на европейската деколонизация и крушение на традиционните "сухоземни империи", то Втората се превръща в нов колонизаторски проект - неуспешен за националсоциалистите и частично успешен за Съветския Съюз. Едва с възникването на Европейския съюз се появява нов работещ модел за преодоляване на колониализма: модел, в чийто център е мирът.

Днешният Евросъюз се е превърнал в обща родина както на големите някогашни империи, така и на техните по-малки бивши васали. Повечето национални елити възприемат "завръщането" на техните страни в Европа като завършване на проектите за национално освобождение. Украинските революционери от 2013 година също виждат историческата взаимосвързаност между суверенитета и интеграцията - взаимосвързаност, която редица журналисти и учени не разбират и до днес.

А всъщност логиката е елементарна: Европейският съюз просто е отговор на фундаменталните слабости на националните държави, които лъсват през 20-те и 30-те години на миналия век. Страните-членки на ЕС установяват голяма близост с приятелски "велики сили", с които /а и помежду си/ общуват равноправно в рамките на общата зона на свободна търговия и свободно придвижване на гражданите.

На този фон целите, които украинците преследваха през 2013 и 2014, ратувайки за асоцииране с ЕС, стават съвсем разбираеми. Нещо повече - в сравнение с всички останали европейци, гражданите на Украйна навярно най-добре разбират колко важна е интеграцията.

Защото Украйна се намира в самия център на най-големите интеграционни и дезинтеграционни проекти на 20-ти век. След Първата световна война тя не успя да стане национална държава, а в по-голямата си част премина към СССР. През Втората световна война пък трябваше да се превърне в най-голямата чисто германска колония. Няма друга европейска страна, поела толкова много от общия акумулиран натиск на двата трансформационни проекта - съветския и националсоциалистическия.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

18 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Един Чичо
    #18

    Г-н Асенов, защо в своята аритметика не включите америкосите, емигриралите по света след 1989 г.от България за по-голяма точност какво остава.
    Ако говорим сериозно в България за руско самосъзнание не може и дума да става! Не бива да се бъркат:православните ценности и тяхната защита, признателността към жертвите в края на 19 в. на българския народ за възраждането на българската държвност, което се изразява не само на думи, а е закрепено с такива паметници като Храмът Ал.Невски, Шипка, Царя Освободител

  2. Асенов
    #17

    Основното, което разбирам от форума е, че в България има прекалено много хора с руско самосъзнание. И равносметката е отвратителна: като извадим тези с циганско, руско, турско, помашко самосъзнание, какво остава за обикновени българи?

  3. Alan Smithee
    #16

    тюрлюгювеч, ама английски, пък англичаните не знаят как се готви манджа Колкото ПСВ е антиколонизационен проект, толкова и ЕС. Ама то е речено да се рече (по Варлаам Копринарката, "Чичовци"). А иначе -- би било прекрасно Украйна да влезе в ЕС и да донесе Русия като зестра. Украйна да бъде направена неустоимо хубава. Руснаците да завидят и да поискат да станат и те европейци -- духом (т.е. по ценности) и телом (като приложат тези ценности към себе си). Но този титаниичен проект може да стане само след... ужасно е да се каже... ТСВ. Затова май по-добре да си я делнат Украйна -- на Европейска Украйна и Руска Украйна. И да почне състезанието. Пък да видим коя ще е по-добрата.

  4. Златко
    #15
  5. dimitardi100
    #14

    До 10: Между Русия и болшевишката империя има огромна разлика! Първата е била унищожена от втората, а самият цар с цялото му семейство варварски избити. Наследниците на Цар Освободител, който започва освободителната за България война с Турция са избити от болшевиките като най-големи врагове! Самата Русия и руският народ са най-големите жертви на болшевишкия бяс! Тези понятия е важнио да не се бъркат и да не се поставя знак за равенство! Ако България е благодарна на Цар Освободител, толкова повече трябва да е неблагодарна и да се бори с тези, които са го унищожили!!!

  6. dimitardi100
    #13

    В началото двете чуми са били съюзнички, а след това започва съревнование коя е по-голямата! В крайна сметка болшевишката печели! Малко причлича на битка между два звяра поразени от бяс!

  7. Знайко
    #12

    Златко, би ли ми отговорил на въпроса: коя югославска република анексираха САЩ?

  8. П. Стоянов
    #11

    Опитът на Европа и САЩ да цивилизоват Русия се провали от Русия. Тя доказа, че руснаците са дивашко племе. Въпрос на време е да почнат да им падат бомби по кратуните. Сега се опитват с добро, чакайки Путю да си изпроси боя с няколко дивотии.

  9. Максим Клейтман
    #10

    Англичаните винаги са мечтали да стъпят на Черно море. И това обяснява изцяло тезата на автора. Ето историята обаче.
    На днешния ден през ....
    Подписан е Лондонският протокол (1877). След провалянето на Цариградската конференция (1876 – 1877 г.) в Лондон е подписан протокол от представители на правителствата на Русия, Австро-Унгария, Англия, Германия, Италия и Франция. Протоколът е предложен от Русия като последен опит за въвеждане на реформи от страна на Османската империя в България, Босна и Херцеговина.

  10. Златко
    #9

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.