Ти си това, което четеш

Умирай трудно: "Широко дясно обединение"

Полина Паунова | 08:35 | 12 октомври 2017 | 30 коментара

Фрагментираната извънпарламентарна опозиция в лицето на Реформаторски блок, "Да, България“ и Нова република се ползва общо с около 4.5% подкрепа, но нито една от формациите не се откроява като фаворит. Такъв бе изводът от последното социологическо проучване на "Алфа рисърч", публикувано в края на месец септември.

Бурните пролетни страсти от периода на изборите, приключили с фиаско за реформаторските партии, бяха последвани от лятно затишие. Обвиненията за загубата, покаянията на лидерите – къде искрени, къде не, както и взаимните нападки между твърдите им привърженици в социалните мрежи – секнаха. "Щом вдясно никой с никого не се кара, значи подготвя обединение с някого, за да може да се скарат после". Така едно от знаковите лица на Реформаторския блок обясни подозрителната липса на напрежение около партиите.

След неуспеха на изборите почти всички по-речовити представители на "демократичната общност" в различни ситуации обясняваха, че за да се преболедува загубата на "градската десница", е необходим "честен разговор". Такъв разговор публично не се състоя. По свидетелства на представители на различните партии и разговорите в по-тесен кръг също са били избегнати.

За сметка на това в момента се оформят два основни съюза. Единият е Реформаторски блок -2, в който влизат СДС, ДБГ, БЗНС и изключеният от ДСБ Петър Москов. А другият – засега изглеждащият само като крехък мир пакт между ДСБ и "Да, България" (ДаБГ).

Оста ДСБ – "Да, България"

В последните седмици партиите на Христо Иванов и Атанас Атанасов често излизат с общи позиции – начинание, което изглеждаше немислимо непосредствено преди и след парламентарния вот, макар че единомислието по най-важните теми и тогава бе налице.

По неофициална информация от двете формации, техни преговорни екипи от около месец работят за сближаване и преодоляването на взаимното недоверие. Крайната цел е преди Коледа те да обявят поредица общи действия. "Ще бъде изготвен документ, който да регламентира партньорството ни", твърдят от партиите.

Целта е да се оформи двупартийна ос ДСБ - "Да, България. "Ако към нас искат да се присъединят отделни хора или други формации – добре, но те ще трябва да възприемат вече подписания документ", твърдят от екипите, сформирани за преговорите.

Междувременно лидерът на СДС Божидар Лукарски съобщи миналия петък, че партията му започва разговори за обединение и общи действия с "традиционните десни партии", от "консервативно-патриотичния" спектър. Първите, към които се отправя покана, са ДСБ. Лукарски твърди, че е обединението не трябва да е на принципа "про и анти", а на "идейна основа".

Курсът към нови разговори, които да "поправят" обстоятелството, че над 300 000 избиратели са останали непредставени в действащия парламент, не значел, че СДС загърбва формата Реформаторски блок, обясни Лукарски. По думите му в бъдеще можело да се търси взаимодействие и в по-широк кръг, но първо трябвало да се проведат евентуални срещи с ДСБ, а едва на следващ етап да се говори за формации с "по-либерални виждания".

Покана, целяща отказ

От СДС неофициално коментираха, че става дума за "Да, България", тъй като на "Раковски" знаели, че между формациите на Атанас Атанасов и Христо Иванов се водят преговори. Целта на Лукарски и обкръжението му обаче, според тълкуванията в ДСБ, е формацията да откаже, за да се създаде "опорна точка", че ДСБ и ДаБГ "отново цепят дясното".

За идейно обединение, около ценности, заговори в последните седмици и бившият здравен министър Петър Москов, който даде две интервюта след дълго медийно отсъствие.

Впоследствие тезите му се оказаха "възприети" и от останалите представители на Реформаторския блок. Подобно мнение заяви пред Mediapool и новоизбраният лидер на Движение България на гражданите Димитър Делчев.

Необходими са "програма, общи цели, а после и общи действия", каза той. И допълни, че вижда тези действия като "голяма коалиция, широк, демократичен съюз за местните избори".

По неофициална информация целта на Делчев и неговата партия е да има "Реформаторски блок – 2", а кандидат- кметът на София да бъде излъчен от ДБГ. Затова и част от ходовете на Делчев, който замени Меглена Кунева начело на ДБГ, се възприемат като пиар кампания. Особено внимание предизвиква втвърденото опозиционно говорене срещу Борисов.

Останалите в РБ обясняват позициите на Делчев като желание да бъде разпознат като "нов лидер".

Делчев каза също, че е против модела ГЕРБ, но "обединения против Борисов" са неплодотворни. "Прав е Божидар Лукарски като казва, че обединение срещу личност е комплексарско", констатира той и допълни, че "градската десница" трябва да се ориентира срещу модела, наложен в населените места, защото "идват и местни избори", а не конкретно срещу Бойко Борисов.

ДСБ и "Да България" пък засега изглежда, че няма да отстъпят от идеята си за открита, ясна и последователна опозиционност.

"Работим за ясна демократична алтернатива на целия управленски модел. Нужна е последователна опозиционност, а не хора, които в един момент възприемат такава реторика", коментира пред Mediapool Христо Иванов. Според него е нужна "ясна и трезва оценка за неуспеха на РБ".

Ето защо изглежда, че ядрата, около които ще се сформират евентуални десни коалиции в идните месеци, ще са две: Реформаторски блок -2 и "ДСБ – ДаБГ".

Преформатираният без ДСБ бивш РБ ще запази двусмислените си симпатии към ГЕРБ, оставяйки отворена врата някой ден, ако попадне отново в парламента, да управлява съвместно с партията на Борисов.

ДСБ и ДаБГ се опитват да конструират ясна и категорична опозиция, която да има "твърдо отношение към модела на управление".

И някои допълнителни фактори

"Като всяко нещо, свързано с десницата, е твърде просто, ако се дели само на две", твърдят от ДСБ. И припомнят, че процесите текат, но затормозени от поредица обстоятелства.

Първото от тях е, че има твърде много хора, които едновременно са в ДСБ, в Нова република на Радан Кънев и в Реформаторския блок. "Това се случи, тъй като на доста места в страната РБ си е в първоначалния състав", обяснява представител на партията.

Едновременно с това вървят два паралелни процеса. Единият е възраждането на Гражданския съвет към Реформаторския блок във вид на неправителствена организация, която по инициатива на Гроздан Караджов вече организира една дискусия за бъдещото на "демократичната общност". На форума не бяха поканени СДС и ДБГ, но пък поканените ДСБ и "Да, България" не присъстваха. Неофициално обяснение е, че Караджов поканил и Румяна Бъчварова и Томислав Дончев от ГЕРБ. По време на дискусията обаче Гражданският съвет официално заяви, че не иска да "приближава десницата до ГЕРБ".

Другият фактор е продължаващото съществуване на Нова република – надпартийното обединение, формирано от Радан Кънев, Мартин Димитров, Петър Славов и Трайчо Трайков за парламентарните избори през март т.г. Партия "Българска демократическа общност" на Господин Тонев даде индикации, че напуска Нова република, в която практически остават ДСБ, Съюз за Пловдвид на Дани Каназирева, както и Мартин Димитров и Трайчо Трайков, които пък са и в Гражданския съвет към РБ. Трайков присъства и на дискусията, организирана от Гроздан Караджов.

Наред с това Радан Кънев, който подаде оставка като председател на Нова република, е зам.-председател на ДСБ, но преди седмици в свое телевизионно интервю лансира тезата, че е необходимо разпускането на десните партии и "организационното им обединение".

Такава идея бе лансирана още след изборите от Лукарски, според когото Реформаторският блок, "Да, България" и Нова република трябва да се разпуснат и "да започнат на чисто". Едва тогава според него новото обединение би било възможно и ефективно.

Така или иначе никой засега не е поставил сериозно този въпрос, а и няма признаци някоя от десните партии да иска да се разпуска, след като няма гаранции какво ще се случи после.

Дотам и обратно

Ако теглим чертата, ситуацията се връща в изходното положение от началото на тази година, когато след учредяването на "Да, България", стоеше въпросът да се обединява или не с ДСБ за изборите. Христо Иванов и хората му предпочетоха да играят самостоятелно, разчитайки на това, че като чисто нова реформистка партия ще спечелят повече гласове. Това не се случи и несъстоялият се съюз ДаБГ-ДСБ, който според някои бе естествен още преди изборите, сега отново е на дневен ред, само дето и активистите на двете партии, и избирателите им, се питат дали този път ще се получи нещо по-различно от принудителното обединение Реформаторски блок, сглобено след изборния провал на разцепените десни през 2013 година.

Настоящият парламент, в който няма реална опозиция, а мимкрия на такава, вероятно дава шанс за алтернатива. Стои обаче големият въпрос дали политиците, претендиращи да са тази алтернатива, могат да постигнат разумен компромис помежду си в интерес на избирателите.

Още от България

Защо Пеевски пише закон срещу "вторичното разграбване на КТБ"?