Университетите станаха люпилни на плагиати

Докато скандали за плагиатство тресат върховете на европейския научен и политически елит и дори незначителни поводи стават причина за оставки и отнемане на научни титли, у нас наказани за плагиатство няма. Кражбата и преписването на научни трудове реално не се преследва от закона. В страната, в която всеки ден се произвежда по един професор, плагиатството се е установило като стандартна практика. Научната общност в мнозинството си мълчи, а малцината дръзнали да разобличат свои колеги в плагиатство, в крайна сметка се оказват потърпевши.

Университетите и образователното министерство са абдикирали от контрола над този процес, прехвърляйки топката на съдебната власт, като си затварят очите не само за последиците от влошеното качество на научната продукция, но и за моралните и етичните аспекти на проблема.

Около предложените промени в Закона за развитие на академичния състав, целящи да се спре отприщилото се роене на професори през последните години, в академичните среди се появиха призиви, че сега е моментът преследването и наказването на плагиатството да бъде уредено законодателно.

Ще се намери ли политическа воля за това или сегашната ситуация е удобна за властта, чийто представители също правят академична кариера при съществуващите уродливи правила, предстои да видим. Междувременно България беше посочена в публикация на списание Science като държавата в Европа, където най-масово текстове се копират без цитиране и разрешение.

Плагиатството се е превърнало в повсеместен способ за кариерно израстване

"След 1990 г. плагиатството се е превърнало в повсеместен способ за кариерно израстване. Обикновено уличените в плагиатство са хора, които търсят бързо кариерно развитие, разполагат със солидни финансови възможности, имат подкрепа в политически и всякакъв друг план и са хора със силни позиции. Отделно, и дипломи, и докторски дисертации, ти отварят път в държавни институции, което е първопричината за това явление. Доходите, които се реализират от преписани учебници, също са солидни, защото студентите са принуждавани да си ги купуват", коментира пред Mediapool адвокат Калин Костов, председател на Сдружението за европейско качество във висшето образование и борба с неакадемичните практики и плагиатството.

Именно сдружението алармира преди години за придобитата чрез плагиатство професура на на ректора на Стопанската академия в Свищов Величко Адамов, нашумял още като научен ръководител и бизнес-партньор на лобиста с ланците Красьо Черния.

Престъпление без наказание

"След разформироването на ВАК, приемането на новия Закон за развитие на академичния състав и даването на автономия на отделните университети сами да си произвеждат кадрите, положението вече е трагично. От 1991 година досега няма нито един уволнен преподавател за плагиатство. Има един единствен случай, той е съвсем отскоро и е в Техническия университет в София, но уволнението е обжалвано и се чака окончателното решение на съда", заяви Костов.

Той обясни, че в Наказателния кодекс има предвидена наказателна отговорност за плагиатство и затова много често академичните ръководства и министерството си измиват ръцете с прокуратурата, казвайки, че именно тя е компетентният орган да санкционира плагиатството. В същото време Законът за висшето образование предвижда уволнение при доказано по установения ред плагиатство в научните трудове, но текстът не се прилага тъй като няма ясно разписан ред.

Костов обаче е потърсил информация от районните прокуратури и не е открил данни за осъден за плагиатство.

"Проблемът с Наказателния кодекс е, че престъпленията от частен характер се преследват по тъжба на пострадалото лице, тоест ако авторът не се оплаче, че е преписвано от негов труд, отговорност не може да се търси. При това става въпрос само за живи автори. Можеш да си преписваш Аристотел, Платон и няма кой да се оплаче от тяхно име. Ако е чуждестранен учен и е жив, вероятността да се занимава с българската съдебна система е минимален", коментира Костов.

Другият проблем, според него, е давностният срок от три години. "А такива престъпления много често се откриват години по-късно. "Т.е. имаме една огромна законодателна дупка в процеса по установяване на плагиатство", допълни той.

Костов е убеден, че търсенето на наказателна отговорност трябва да върви паралелно с търсенето на дисциплинарна отговорност.

"Например – пиян служител кара автомобил в работно време, блъска човек и причинява вреда. От една страна това е основание за наказателна отговорност, защото е шофирал пиян, от друга – за гражданска отговорност - трябва да обезщети пострадалото лице и от трета страна - дисциплинарна отговорност – шефът му го уволнява. Същото е и с плагиатството - дисциплинарната отговорност е нещо, което трябва да върви паралелно с наказателната", коментира той.

По думите му текстът в Закона за висшето образование, който предвижда дисциплинарна отговорност при плагиатство, просто не се прилага, а учебните заведения имат капацитета да следят и да го прилагат.

"Хората от академичните среди да проявят воля и да си изчистят къщичката", коментира той.

Безнаказаните примери за плагиатство

Безспорно най-фрапиращият и шумен скандал за плагиатство е този с професурата на ректора на Стопанската академия в Свищов Величко Адамов, който бе уличен, че е преписвал от труд на французина Жорж Депаленс.

"През 2001 година Величко Адамов е хванат от ВАК да преписва. Трябвало е на мига този човек да бъде изгонен от работа. Вместо това той остава на работа и е втори мандат ректор на едно от най-старите висши икономически училища. Същият човек става професор със същите научни трудове в собствения си университет при действието на новия закон през 2012 година", припомня хронологията на скандала Костов.

Според него този случай показва уродливото лице на академичната автономия, която на места се е превърнала в управлението на университети като феодални владения. Той коментира, че по света академичните ръководства и етични комисии се занимават с проблемите на плагиатството. "Но когато ректорът ти е плагиат, кое ректорско ръководство да преследва плагиатството?"

Друг, добил известност скандал е този с монографията на бившия шеф на фонд "Земеделие" Димитър Тадаръков "Морски туристически ресурси на България". Той е обвинен от свои колеги в УНСС, че е преписвал от германския учебник "Reiseferanstaltung" и магистърската теза на студентката Първолета Кръстева, като и в двата случая те са използвани без да бъдат посочени като първоизточник. Тадаръков отрича. Въпросът е отнесен до ръководството на университета, тогавашния министър на образованието Сергей Игнатов, председателя на парламентарната образователна комисия и дори прокуратурата. Ректорът на УНСС отговаря, че няма как да направи проверка, тъй като спорът трябвало да се разреши в съда. От Върховната касационна прокуратура отговарят, че законодателят преценява дали да извърши промени в съществуващите норми и дали определено престъпление да е от общ или частен характер.

Оказва се обаче, че когато желание има, университетът може да се задейства. Такъв е примерът с Техническия университет, където по сигнал за плагиатство е сформирана комисия, която проверява случая, след което преподавателят е уволнен, посочва Костов. На две инстанции уволнението е потвърдено от съда, но е обжалвано и сега се чака окончателното произнасяне на Върховния касационен съд.

Изобличител на плагиатство наказан за "уронване доброто име на университета"

Един от най-пресните примери за плагиатство е от Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" от началото на миналата година. Богословът проф. Румен Ваташки обвини в плагиатство колегата си Ангел Кръстев за това, че е откраднал едно към едно труда на архимандрит Методий Жерев "Дванадесет Апостоли Христови и върховната власт в Църквата" и го представил в свое издание със заглавието "Приматът в църквата".

Ваташки коментира пред Mediapool, че е открадната буквално цялата книга заедно с направените от Методий Жерев бележки под линия, като на мястото на бележките вместо инициалите А.М. използвани от оригиналния автор, Кръстев поставя собствените си инициали – А.К.

Университетското ръководство обаче погва не обвинения в плагиатство, а потърпевшия Ваташки.

След като случайно се натъква на плагиатството, работейки по свой труд, Ваташки докладва за него на университетското ръководство, а няколко дни по-късно дава и пресконференция по въпроса.

"След като случаят придоби обществен интерес, очаквах деканът на факултета по хуманитарни науки да ми изкаже някаква служебна благодарност за проявения морал и академизъм, разкривайки това грозно плагиатство. Обаче нещата се развиха по съвсем друг сценарий, който доста ме изненада", коментира той.

На заседание на академичния съвет Ваташки е предложен за наказание със "забележка" за уронване доброто име на университета чрез медийните си изяви. Малко по-късно следва и материална санкция – отново заради уронване доброто име на университета е предложено да му бъде отнето допълнителното материално стимулиране, заради което Ваташки завежда дело, което все още тече.

"Опитите да бъда сплашен чрез наказания аз считам за насърчаване на плагиатството като начин за академично израстване в Шуменския университет. Още повече, че ръководството на университета прие плагиатството на Ангел Кръстев за нещо нормално и санкция не последва. И сега той си е професор в Шуменския университет и ръководител на катедрата", посочи Ваташки. Той твърди, че Кръстев е откраднал и проповедите на техен колега покойник – отец Павел Стефанов.

Ваташки е издал книга, в която онагледява плагиатството като поставя един до друг, за да бъдат сравнени оригиналният текст на Методий Жерев с труда на Ангел Кръстев.

А сега накъде?

Научната общност очаква адекватни законодателни мерки срещу плагиатството при обсъждането на промените в академичния закон. Освен просветното министерство, поправки в закона предлага и депутатът проф. Станислав Станилов ("Атака"), който предвижда специално звено да се занимава с жалбите около процедурите, включително и тези за плагиатство.

Той предлага създаването на агенция по академична апелация, която да е независим орган, пред който да могат да бъдат обжалвани процедурите и която да контролира дали в научните публикации на кандидати е налице плагиатство, което е основание за уволнение. Дава се възможност и на трети заинтересовани лица да подават жалби за плагиатство.

Засега позицията на образователния министър Тодор Танев е, че с плагиатството министерството няма да се занимава. "Ако има някои случаи от миналото, например на плагиатство, ние не се занимаваме с това, това е работа на съда", коментира неотдавна Танев.

Оттук нататък решението е в ръцете на депутатите, но и на университетските ръководства и цялата научна общност, която трябва да се противопостави на кражбата на чужди трудове като като бърза писта за академично израстване.