Управляващите обмислят отнемане на правомощия от президента заради поведението му

Повдигането на въпроса за отнемане на правомощия на държавния глава в сферата на спецслужбите е свързано с поведението му през последните месеци. Това стана ясно от думите на председателя на парламентарната вътрешна комисия Атанас Мерджанов от БСП.

Според него към момента няма решение на управляващите да прехвърлят Националната служба за охрана (НСО) от президентството към изпълнителната власт, но тази хипотеза не била "лишена от смисъл и логика, от гледна точка на поведението на президента през последните няколко месеца".

"Той (президентът Росен Плевнелиев) претендира, че държавният глава е обединител на нацията, но неговите действия напоследък съвсем не водят в това отношение. Един подобен въпрос би следвало да се обмисли още веднъж от експертите при максимална публичност и тогава да бъде взето политическото решение", коментира Мерджанов пред БНР.

Говорител на управляващите по темата стана депутатът от ДПС и шеф на парламентарната военна комисия Янко Янков, който миналата седмица лансира идеята да бъде отнето правото на президента да назначава шефовете на НСО и НРС. В момента парламентът "ваканцува" и все още не е ясно дали заканите за допълнително орязване на президентски правомощия в сектор "Сигурност" са само блъф или реални намерения. Президентът Росен Плевнелиев коментира обаче в неделя, че няма да позволи да му бъдат отнети правомощията по назначаването на шефове на специални служби и прехвърлянето на НСО към изпълнителната власт.

Мерджанов коментира в понеделник, че никой не е "заплашил пряко" президента, че ще му бъде отнета Националната служба за охрана, но не изключи това да стане. Янко Янков от своя страна пък посочи, че въпросът за спецслужбите до момента не е обсъждан от ДПС и той изказва лично мнение, според което НСО трябва да бъде към Министерския съвет.

"Кой и как да бъде назначаван и кой да бъде ръководител на службата е първият елемент от този процес. Този ръководител трябва да има усещането, че неговият избор представлява възможност за една устойчива работа в продължение поне на няколко години, защото работата на тези служби винаги е дългосрочна", каза още Янков.

В момента шефовете на НРС и НСО се назначават от президента по предложение на Министерския съвет, но председателят на парламентарната комисия по отбрана Янко Янков заяви, че ще иска те да се предлагат и избират от парламента, както председателят на ДАНС.

Пакетът проектозакони за спецслужбите, който включва общ закон за националната сигурност и отделни документи за НРС, НСО и военното разузнаване, бе подготвен преди извънредните парламентарни избори, като бе постигнато съгласие НРС да премине към изпълнителната власт, а НСО да остане към президентството.

"Трябва да припомня на президента, че до голяма степен имаше съгласие в края на 2012-а г. по тези въпроси, но очевидно развръзката през следващите месеци, не без поведението на самия президент, допринесоха до някои разногласия в това направление", коментира още Мерджанов.

Той добави, че една част от подготвените законопроекти ще бъдат взети като основа.

"Двата закона – за разузнаването и военна информация, бяха относително готови и по тях ние тогава нямахме драстични забележки, по-скоро ги бяхме приели като възможните и нужни закони", припомни Мерджанов.

Колегата му Янков пък посочи, че "ще бъдат внесени и други законопроекти, които ще покажат гледната точка на сегашната ситуация".

"Може да бъдат обединени тези законопроекти", каза още Янков.

Депутатът от ГЕРБ и бивш заместник-вътрешен министър Веселин Вучков коментира от своя страна, че "дискусията не трябва да започва сега, а просто трябва да продължи".

"Това, което чуваме откъслечно, малко на тъмно, като фрази и идеи, не се вписва в тази наша представа", каза Вучков.

Според него НСО трябва да остане към президентската институция, защото тя трябва да е равноотдалечена от всички власти.

"Не смятам, че има война между институциите. Точно по темата за сигурността ми се струва, че не трябва да се допуска. Балансиращата роля на президента при назначаването на висши служители в сферата на сигурността е изключително необходима. Тук промяна не трябва да се прави", каза още Вучков.

Още в началото на управленския си мандат БСП, ДПС и "Атака" промениха Закона за ДАНС, с което лишиха президента от правомощието му да има последната дума за назначението на председателя на спецагенцията, превърната междувременно в най-мощната силова структура в държавата. Веднага след това за председател на ДАНС бе избран Делян Пеевски от ДПС.

Президентът Росен Плевнелиев незабавно настоя за отмяна на избора, който отключи невиждано обществено недоволство, постави началото на протестното движение #ДАНСwithme, продължаващо вече повече от 70 дни, както и на открития конфликт между управляващите и държавния глава.