Управляващите си дадоха седмица за промените в конституцията

Четирите партии, които подкрепят правителството, си дадоха срок до 14 май да напишат текстовете за промените в конституцията. Това стана ясно след първите консултации между ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ по повод плановете за ремонт на основния закон в частта му за съдебната власт. До края на май трябва да бъде създадена и временната парламентарна комисия, която да работи по внесените предложения.

Срещата беше водена от председателя на Народното събрание Цецка Цачева, а в нея участваха вицепремиерите Румяна Бъчварова и Меглена Кунева, както и министърът на правосъдието Христо Иванов.

Правосъдният министър коментира в петък, че към конституцията трябва да се подходи внимателно, защото поправянето ѝ не е експеримент. Според него реалната цел е реформата да се приеме през есенната сесия на Народното събрание.

Според Цецка Цачева конкретните текстове трябва да бъдат изготвени и внесени от представителите на четирите партии, подкрепящи управлението и формиращи парламентарното мнозинство. Тя уточни, че форматът е отворен и за участие на другите парламентарни сили.

По време на разговорите Атанас Атанасов от Реформаторския блок посочи, че дясната коалиция ще търси най-добрата формулировка за създаване на по-добра отчетност на прокуратурата. Трябва да се предвиди и възможността главният прокурор да бъде отзоваван, допълни съпартиецът му Димитър Делчев,  който е член на правната и вътрешна комисии.

Работата по промените в конституцията не трябва да спира измененията в Закона за съдебната власт и Закона за електронно правосъдие, коментира още Делчев след срещата  Той обясни, че Реформаторският блок ще иска въвеждането на индивидуална  конституционна жалба, която дава възможност на всеки гражданин да сезира Конституционния съд.  Практиката е позната в много от страните в Европа, посочи депутатът.

ДПС изрази своите притеснения дали разделянето на две колегии на Висшия съдебен съвет няма да се отрази върху независимостта на съдебната власт като цяло. През есента партията подкрепи с резерви стратегията за съдебна реформа, която предвижда разделянето на ВСС на две колегии.

Съпредседателят на Патриотичния фронт Валери Симеонов има съмнения, че целта на промените в основния закон се изчерпва с местните избори.

В края на април всички парламентарно представени партии получиха примерните текстове за промени в основния закон.

Те предвиждат разделянето на Висшият съдебен съвет на две колегии – съдийска и прокурорска, а мандатът му да бъде три или четири вместо пет години. Те ще решават съответните кадрови въпроси на съда и прокуратурата, а общо събрание, наречено Пленум на Висшия съдебен съвет, ще се занимава с генералните за съдебната система въпроси.

Според документа, с който Mediapool разполага, съдийската колегия ще има тринадесет членове и включва председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, шестима членове, избрани от Общото събрание на съдиите, и петима членове, избрани от Народното събрание. Така съдийската квота ще има превес над политическата.

За сметка на това в прокурорската колегия ще е точно обратното. Тя ще има дванадесет членове, в това число главният прокурор, четирима членове, избрани от Общото събрание на прокурорите, един избран от Общото събрание на следователите, и шестима членове, избрани от Народното събрание.

Заедно с Висшия съдебен съвет на две ще бъде разделен и инспекторатът към него. Шестима от 10-те инспектори ще проверяват съда, а четирима – прокуратурата. Главният съдебен инспектор се предвижда да е юрист с висок морал и професионализъм и стаж 15 години, от които 10 като съдия.

Според проекта за промени парламентът трябва да осъществява контрол върху прокуратурата. Въвеждането на специална отчетна процедура за главния прокурор пред Народното събрание е стъпка към налагане на някакъв минимален външен контрол върху дейността му. Предвижда се веднъж годишно обвинител №1 да е задължен да отговаря пред Народното събрание за своите действия.

В момента Сотир Цацаров също е длъжен да вкарва годишен отчетен доклад в парламента, но отговарянето на депутатските въпроси е с пожелателен характер. Сега депутатите на практика нямат механизми да търсят отговорност от главния прокурор за действията му.