"Утилизацията върви, разбира се" (и от време на време гърми)

След поредните взривове на излишни армейски боеприпаси, които този път отнеха живота на трима човека, министърът на отбраната Аню Ангелов уверено успокои, че утилизацията (унищожаването) на мунициите е в ход.

Според сметките на министъра в момента има около 14 000 тона излишни боеприпаси. Експерти в бранша допускат обаче, че тази бройка е по-голяма, а и ще нараства значително с предстоящите съкращения и закриване на поделения.

"Разбира се, че върви, разбира се, че върви, но за мен е важното тази утилизация да се извършва с екологично чисти, безотпадъчни технологии", заяви Ангелов в понеделник пред Нова телевизия.

Твърдението му обаче доста спорно на фона на фактите.

По време на управлението на ГЕРБ военното министерство обяви конкурс за утилизация на стойност 1.3 млн. лева, който бе спечелен от две фирми – "Дунарит" и "Берета Трейдинг".

За да се стигне обаче до това класиране, се мина през едногодишна епопея. Това бе вторият обявен конкурс, след като бе анулиран първият, за който бяха предвидени около 1.3 млн. лева и останаха много неясности.

Въпреки че по закон имаше право да подпише контракта, военният министър Аню Ангелов спря конкурса, тъй като се оказа, че само една фирма отговаря на зададените условия и на практика трябва да се състезава сама със себе си. След това спечелилата фирма "Берета трейдинг" каза, че ще си търси правата по съдебен ред, а малко по-късно от МО обявиха, че се е отказала от това си намерение.
След това бе проведен нов конкурс, който бе спечелен от "Дунарит" АД и "Берета трейдинг". Впоследствие обаче се оказа, че има интерес към закупуване на част от мунициите, предвидени за утилизация.

Ресорният зам.-министър Валентин Радев, който преди да влезе в управлението бе шеф на Сдружението на специалистите по боеприпаси в България, съобщи, че тези муниции ще бъдат извадени от договора и обявени за продан. Така договорът за утилизация ще излезе по-евтин, но Радев не даде конкретни параметри от сделката.
В същото време остава неясно дали промяната на предмета на конкурса не изисква провеждането на нова процедура.

Така процесът на утилизация бе сериозно забавен.

Според новия план за развитие на въоръжените сили до 2014 година трябва да бъдат осигурени общо около 114 млн. лева за утилизация. Само за 2011 година сумата трябваше да е 45 млн. лева, а за 2012 – 60 млн. лева.

Около утилизацията има още едно неизвестно – могат ли чужди фирми да участват в конкурсите. Преди конкурса, спечелен от "Берета Трейдинг" и "Дунарит", Валентин Радев бе цитиран да казва, че са поканени и чужди фирми.

Регламентирането на участието на чужди фирми в конкурсите на МО за утилизацията до момента не е много ясно.

Така например чужди фирми не бяха допуснати до конкурса, за който бяха отпуснати по спешност средства след взривовете в Челопечене. Тогавашното ръководство на МО прие, че това противоречи на нормативни актове, според които боеприпаси, собственост на Българската армия, не могат да бъдат изнасяни зад граница.

Новото ръководство на министерството в лицето на Аню Ангелов обаче обяви, че това условие вече е отпаднало, а заместникът му Радев съобщи, че в новия конкурс ще бъдат поканени и чужди фирми.

Сега обаче се разбира, че са необходими нови промени, които да допуснат чуждите фирми до конкурсите на МО за утилизация. Това става, след като ГЕРБ прие нов Закон за боеприпасите през 2010 година.

Ангелов обясни, че трябват законови промени, които да позволят на чуждите фирми да запазват суровините останали след утилизацията. В момента фирмите били задължени да връщат материалите останали след обработката на боеприпасите на МО. След това МО пък плащало и за тяхната утилизация.

"Това е смешното. Перпетуум мобиле", разясни Ангелов по време на участието си в сутрешния блок на Нова телевизия.

Утилизацията като перпетуум мобиле

А. Ангелов: Разбира се, че върви, разбира се, че върви, но за мен е важното тази утилизация да се извършва с екологично чисти, безотпадъчни технологии. Тоест има такива заводи в света, ние нямаме такъв завод, въпреки че имаме отделни инсталации, отделни заводи. И затова трябва да се отвори широко вратата за участие на европейски фирми. Това е и по линия на съответните европейски директиви. Не трябва да се използва...каквато и да е пречка законова да има европейски фирми да участват в конкурси за утилизация.

Водещ: До момента защо не се е случвало това нещо?
А. Ангелов:Аз казах защо, защото, представете си, вие сте собственик на фирма в Германия, имате този завод. Съответно превозвате боеприпаси до този завод. След това трябва да върнете метал, барут и т.н. на държавата.
Водещ: Само това ли е проблемът?
А. Ангелов: Абсолютно това е проблемът.
Водещ: Защото Mission impossible 4 е, казва...Десислав Делев, чужди фирми да се занимават с подобно нещо. Защо? Защото, ако на него му е платено милион и нещо, цената на цялата обществена поръчка...
А. Ангелов: По-малко от милион казах, не е милион и нещо.
Водещ: Казахте до момента е платено толкова. Обществената поръчка е за над милион.
А. Ангелов: Цялата поръчка е 800 000.
Водещ: Ако при него е 800 000, той казва 8 пъти повече ще вземе
една чужда фирма.
А. Ангелов: Вижте, чуждите фирми се явяват на търг и ако тя даде цена, която е 4, 5, 6 пъти по-висока...просто ще отпадне от търга и ще спечели българската
фирма.
Водещ: Пак ще спечели наша фирма и пак ще работи по тези правила.
А. Ангелов: Точно така. Но нека да се състезават на равни правила, на равнопоставеност, това е важно.
Водещ: Не е въпросът дали цената е тази, г-н Ангелов, защото, ако цената...
А. Ангелов: Цената е международна. Мисля, че и зам.-министър Радев я каза някъде, това е 50 цента на килограм утилизиран боеприпас....Така че това не е цена, която я дава г-н Делев и той единствен дава такава цена. Това не е вярно.
Водещ: Това, което аз си помислих, че евтиното си е евтино. Ако цената е по-ниска, която са съгласни да вземат...
А. Ангелов: Евтиното не трябва да е за сметка на завишената вероятност от подобни инциденти, това е важно да се знае.
Водещ: Но пък може ли да си позволи държавата по-скъпо?
А. Ангелов: Държавата ще си позволи толкова, колкото може да отдели. Ако можем по 1400 тона на година... ще ги свалим на 800 тона на година. Но при всички случаи това, което се прави в тези заводи, това е всъщност завод на практика, има два производствени цеха, и да не се представя там, че това са утилизирани, пък, видите ли, тези утилизирани били от Челопечене и се прави връзката, нали, Челопечене - взрив.
Водещ: За експертите може да е елементарна и глупава тая връзка, но...
А. Ангелов: Такива логически връзки... Всичко, което в Челопечене е като негодни боеприпаси, всичко това е взривено и ние продължаваме да търсим вече 4 години и да приключим с този случай Челопечене, 4 години.
Водещ: Кога ще поканите чуждите фирми и как смятате да стане това?
А. Ангелов: Още следващата поръчка, при условие че ще се промени законът в това направление, още следващата поръчка, която ще правим, имаме заделени и тази година средства за утилизация, горе-долу от тоя порядък, милион и 400 хиляди лева, ще бъде открита за всички европейски фирми.
Водещ: И начинът да бъдат привлечени, казвате, е следният - даваме им боеприпасите и им казваме оправяйте се с тях, не си ги искаме обратно.
А. Ангелов: Те са също специалисти, правят оценка на онова, което ще остане при тях, и съответно намаляват цената.
Водещ: За какво може да се използва една стара ракета?
А. Ангелов: О, боже мой, там има включително и ценни метали... Взривните вещества се преоборудват, т.е. се преработват за други цели, промишлени цели. Абсолютно големи възможности има по използване на тези остатъци от... дървесина и т.н.
Водещ: Министерството на отбраната до момента, като си ги е получавало обратно, за какво ги е използвало?
А. Ангелов: Отново ги даваме за утилизация. Това е смешното.
Водещ: Как така?
А. Ангелов: Ами, ей така, даваме ги на други заводи, които се занимават например само с взривни вещества.
Водещ: Колко пъти, г-н министър, плащаме едно и също нещо?
А. Ангелов: Перпетуум мобиле, да. Това е недостатък на този закон и...
Водещ: На закона?
А. Ангелов: Преди 2010 година този закон не се е спазвал. Правено е пак преоценка и намаляване на цената на утилизация. С приемането на закона обаче от 2010 година това стана невъзможно. Въпреки че ние давахме своите бележки, то беше записано така с оглед на скрупульозното внимание към държавната собственост, да
не остане нещо в ръцете на частник. В случая това подлежи на оценка, може да остане в ръцете на частника, като държавата ще плати по-малко за утилизация.