"Ужилването" с болничните – кой ги ползва и защо

Държавата за пореден път обяви война на "фалшивите" болнични и лично премиерът Бойко Борисов заръча да бъде направен "последен опит" за справяне с тях преди да се пристъпи към най-крайната мярка - орязване обезщетението на хората, каквото беше първоначално предложение в бюджета на НОИ.

Предложението, което засега се отлага, бе работодателите да плащат 50% от осигурителния доход за първите три дни от болничния вместо досегашните 70%, а след това НОИ да покрива 80% от осигурителния доход. Настоящият модел на заплащане на болничните влезе в сила от 2010 г., като преди това работодателите плащаха само за първия ден от болничния.

Действително в първите две-три години от въвеждането ѝ мярката даде резултат, но след това броят на болничните започва да се покачва, връщайки се към кризисните нива от 2008 и 2009 година.

Справка в анализите на НОИ показва, че в периода 2004-2009 броят на изплатените работни дни болнични варира между 14 млн. и 16.7 млн. дни. След въвеждането на правилото работодателите да плащат първите три дни в намален процент, дните болнични годишно намаляват на 12.5 млн. през 2010 г., 10.3 млн. през 2011 г. и 11 млн. през 2012 г., след което тръгват отново нагоре. През 2015 година вече отново се изплащат по над 14 млн. дни болнични, а през миналата 2016-та са платени 16.6 млн. дни. Тенденцията се запазва и през тази година: през първите шест месеца са изплатени 8.5 млн. дни, а през същия период на миналата година - 8.1 млн. дни.

Динамиката през последните 13-14 години показва, че към момента не може да се говори за невиждан пик на болничните, но пък има тенденция продължителността им да расте. Увеличават се и разходите за обезщетения по абсолютно обективни причини – ръстът на доходите, включително неколкократното увеличение на минималната работна заплата в последните години. Статистиката на НОИ за първите шест месеца показва, че броят изплатени обезщетения към края на юни е с 4% по-малко спрямо 2016 година, но продължителността им е по-голяма и средното обезщетение от 167.74 лева е с 19.1% по-високо в сравнение със същия период на 2016 г. За сравнение средното обезщетение преди 10 години е било наполовина - едва 80 лева.

  

Като цяло тенденцията от 2010 г. насам е направените разходи за обезщетения да нарастват с много по-високи темпове от броя на изплатените обезщетения.

Майките не са тези, които ползват най-много болнични

През миналата година 1.9 млн. души са излезли в болнични. Противно на схващането, че майките са основен ползвател на болнични заради децата си, за гледане на болен член от семейството болничен са ползвали едва 161 358 души, повечето от тях – 146 431 жени и останалите – мъже. Те са ползвали общо 519 937 дни болнични, което е само малка част от ползваните 16.6 млн. дни. Това перо гълта и много малка част от бюджета за болнични - 13.5 млн., при общ разход, достигащ 500 млн. лева. Незначителен е и броят на болничните за карантина, трудоострояване.

Най-много хора – 1.7 млн. души са ползвали болничен заради заболяване и именно за това е най-големият разход през миналата година от над 430 млн. лева и 16 млн. ползвани болнични дни.

Възрастта също е определяща за ползването на болнични. Младите хора между 18 и 24 години ползват по-малко болнични, но при тези на възраст около 25 години броят на обезщетенията започва да нараства, движейки се относително равномерно, за да се стигне до пик на обезщетенията при хората над 51 години и нагоре, което е обяснимо заради повечето заболявания с напредването на възрастта.

Ползването на болнични от по- възрастни хора обаче е свързано и с други причини, които отварят по-голямата тема за това какви всъщност проблеми на социалната система и икономиката се решават през ползването на т.нар. фалшиви болнични.

Винаги е имало хора, които са обичали да си взимат болнични и са имали склонност да злоупотребяват с това, за да решават свои лични проблеми или за да избягат от проблеми в работата.

Големият ръст в броя на болничните в последните години обаче трябва да се търси в системните проблеми, а не да се лови поединично всеки кръшкач от работа, тъй като тогава усилията на държавата ще бъдат обречени на неуспех.

В анализите на НОИ от последните години могат да се открият сигнали, че през увеличаващия се брой болнични се решават други проблеми на социалната, пенсионната система и икономиката.

Заместващ заплатата доход

В началото на седмицата здравният министър Николай Петров и управителят на НОИ Ивайло Иванов признаха, че разполагат с данни за закъсали предприятия, в които половината персонал е насърчен да излезе в болнични, за да получава все пак някакъв доход. Тепърва щели да се правят проверки и да се затяга контролът над тези фирми.

Тази практика обаче съвсем не е нова. Проблемът с болничните листове беше във фокуса на общественото внимание и в началото на икономическата криза през 2008-2009 година, когато се оказа, че има рязък "скок на заболеваемостта".

Тогава проверки показаха, че работодатели вместо да пускат в принудителен отпуск работниците си поради липса на поръчки, негласно им "разрешават" да излизат в продължителни болнични, за да се пести от фонд "работна заплата". Това наложи въвеждането на новия режим на изплащане, при който работодателят покрива 70% от заплатата през първите три дни. Мярката очевидно е дала резултат, тъй като настъпи спад в ползването на болнични, но само за около две години, след което отново тръгна нагоре.

Схемата на изплащане обаче бе запазена, за да бъде ползвана във всевъзможни нейни вариации, така че болничният да замества дохода от заплата. В някои предприятия и дори болници всеки месец част от персонала е принуждаван да излезе в болнични, защото фонд "работна заплата" не стига за заплати.

В други предприятия, главно в провинцията, болничните се използват през лятото, за да могат служителите да се хванат на сезонна заетост по морето или в чужбина.

Набавяне на стаж за пенсия

Анализ на НОИ от 2013 година улавя тенденцията, продължаваща и до днес, със започналото увеличаване на възрастта и стажа за пенсия се увеличават и болничните сред хората в предпенсионна възраст. Така те успяват да си добавят необходимите им допълнителни месеци възраст и стаж за пенсия. Периодите, през които хората получават социални обезщетения за временна неработоспособност, майчинство и безработица, както и периодите на отбиване на редовна военна служба и отглеждане на дете до две години, се зачитат за осигурителни периоди.

При жените например се наблюдава увеличаване на ползваните обезщетения във възрастовата граница 57-60 години, след което рязко спадат надолу. През миналата година при жените на 59 години обезщетенията са били 35 000, докато през 2015 – 32 000, а през 2014 година – 29 000. Увеличение на болничните в предпенсионна възраст се наблюдава и при мъжете. Ако през 2014 година на мъжете на 60 години са изплатени 20 715 обезщетения, през 2015 година са 22 958, а през 2016 година 23 555. При мъжете на 61 години обезщетенията са нараснали от 19 069 през 2014 година на 23 555 през 2016 година.

Няма регламент за кое заболяване колко дни болничен се дават

И така, след като на властите е ясно кои са групите хора и предприятията с концентрация на болнични листове, както и кои са лекарите, които ги издават, идва ред на затягането на контрола. На дневен ред отново излязоха позабравени стари идеи като това да се отнемат правата на лекари, издаващи болнични на базата на фалшиви диагнози. Но както отбеляза и премиерът Борисов, явно информиран от министрите си, измамата се доказва много трудно, защото човек днес може да е например с високо кръвно, а утре не.

Според д-р Боряна Холевич от Сдружението на лекарите от ТЕЛК проблемът с болничните се дължи на липсата на ясен регламент за какво заболяване колко болнични може да се ползват, ако няма усложнения, разбира се.

В Наредбата е казано, че човек има право на 365 дни болнични в рамките на три години, от които 6 месеца от лекарска консултативна комисия (ЛКК) и 6 месеца от ТЕЛК, като се явяват на всеки два месеца. Сравнително малко хора стигат до ТЕЛК за болнични и тава са хора след тежки травми, операции, онкологично болни, хора с инсулти и др.

"Хората са различни, едни работят и сериозно болни, други за пръстче или дископатия вземат по 4-5 месеца болнични", казва тя. "Друга истина е, че все по-млади хора получават инфаркти, инсулти, ракови заболявания, за които наистина се налага да ползват дълго болнични. Зависи и какво работи човек. Аз след счупване на тазобедрената става и операция на десетия ден тръгнах с патерици на работа, но ако човек е строителен работник, това няма как да се случи", разяснява Холевич.

Как да се подобри контролът?

По света има богата практика за контролни механизми, но всички те едва ли биха дали резултат, ако не бъде изкоренен основният порок на българските регулаторни и контролни органи и те да бъдат принудени да си вършат работата компетентно и безпристрастно – тоест, да се реши проблемът с корупцията и злоупотребите. Най-красноречив пример за дейността на подобни органи стана прочутият тефтер на бившия шеф на комисията за конфликт на интереси Филип Залтанов с инструкции кой да бъде "ударен" и кой да бъде "оправен".

Някои от възможните мерки са действително да се въведе ясен регламент за броя дни болнични, които се полагат за отделни заболявания, а отклоненията от нормите да бъдат сигнал за проверки.

Някои медици пък лансират идеята всеки лекар да има лимит от дни болнични, който може да дава според размера на пациентската си листа и отново да подлежи на проверки и санкции, ако бъде хванат в нарушения.

Самите лимити и постоянни проверки биха били бариера поне за част от недобросъвестните лекари да са по-внимателни при издаването на болнични с фалшиви диагнози.

Отнемането на права е крайна мярка със спорен успех предвид трудното доказване, но също би била ограничител за бъдещи злоупотреби. Трябва да се знае обаче, че и сега здравният министър по закон има право да отнема лекарски права при тежки и повтарящи се нарушения, но наказанието се налага изключително рядко – веднъж на няколко години.

На засилен контрол следва да подлежат и работниците от предприятия, в които е засечено масово ползване на болнични, като в този случай проверките обхващат няколко или един лекар от един град. И ако не може да се докаже вина за заварените случаи, то със системни последващи проверки въпросните медици могат да бъдат отказани да ги издават под заплахата от тежки санкции, каквито властите декларират, че ще въведат.

Проверки по телефона и домовете на предполагаемите болни, каквато практика се е прилагала преди години, също би могла да пресее истинските от фалшивите болни.

За да има успех обаче, контролът трябва да е постоянен,а не кампаниен, но най-вече да се гарантира, че е независим.

С електронните болнични листове НОИ би трябвало все по-добре и бързо да контролира и систематизира особените и подозрителни случаи и съвместно със здравните власти и органите на реда да им противодейства.

Липсата на електронно здравеопазване засега затруднява ефективният контрол, тъй като при наличието на електронни рецепти и електронна здравна карта в бъдеще може да се засича дали на даден болен са изписани лекарства за заболяването от болничния и съответно дали той ги е купил и ако не е това да е сигнал за злоупотреба.

Орязването на обезщетението за болничен, както първоначално се предлагаше, явно дава краткотраен ефект, тъй като възпира служителите да излизат в болничен, но така са потърпевши всички коректни осигурени и най-много уязвимите групи като майки и хора с тежки заболявания.

И в крайна сметка не е ясно защо след като проблемите са идентифицирани от години, досега не са предприети никои от въпросните мерки, а се пристъпва директно към най-лесното, но ощетяващо коректните осигурени решение.