В Бон започна конференция на ООН за климата

В бившата германска столица Бон започна 23-ата Конференция на страните участнички в Рамковата конвенция на ООН за промените в климата (COP 23). Участниците ще обсъдят изпълнението на Парижкото споразумение за климата и по-специално създаването на единен механизъм за оценка на усилията на отделните държави в борбата с глобалното затопляне, както и последиците от решението на САЩ да се оттеглят от постигнатите договорености.

Според германски наблюдатели още не е ясно дали ще може да бъде съгласуван заключителен документ на форума.

При откриването на конференцията прозвучаха емоционални призиви - по-специално от страна на председателстващия от Фиджи, за по-решителни действия срещу неблагоприятните промени на климата, посочва Франс прес. "Общата ни молба, отправена към света, е той да поддържа курса, определен в Париж" със споразумението от края на 2015 г. срещу глобалното затопляне, заяви на церемонията премиерът на Фиджи и председател на СОР 23 Франк Байнимарама.

В края на форума в Бон в него ще се включат и политици като канцлерката на Германия Ангела Меркел, президентът на Франция Еманюел Макрон, губернаторът на Калифорния Джери Браун. В конференцията ще участват и актьорите Арнолд Шварценегер - критик на политиката на президента на САЩ Доналд Тръмп по климатичните въпроси, Леонардо ди Каприо и бившият вицепрезидент на САЩ и носител на Нобелова награда Ал Гор.
Форумът ще продължи до 17 ноември.

Около 25 000 души участват в преговорите. Сред участниците има дипломати от 195 държави, а също учени, лобисти и природозащитници.

Съединените щати, които обявиха, че се изтеглят от знаковото Парижко споразумение за климата, ще бъдат представени от заместник-държавния секретар по политическите въпроси Томас Шанън.

Преди срещата природозащитни организации проведоха протести в Бон и край каменовъглена мина наблизо, за да изтъкнат, че в Германия продължава използване на силно замърсяващи изкопаеми горива.

Парижкото споразумение от 2015 г. определи целта за ограничаване до края на века на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий или най-много 2 градуса. Дипломатите обаче не се споразумяха как точно техните държави ще постигнат тази амбициозна цел. Преговорите в Бон ще конкретизират правилата, към която трябва да се придържат страните.

В това влиза разработването на международни стандарти за измерване на въглеродните емисии, така че усилията на една държава да могат да се сравняват с тези на друга. Друга тема за дебатиране е как страните да правят преглед на постигнатото и да определят нови, по-амбициозни цели за ограничаване на въглеродните емисии след 2020 г.

Третият голям въпрос засяга парите, отбелязва ДПА. Експертите са съгласни, че изместването на икономиките от изкопаемите горива и подготовката за неизбежните последици от климатичните промени ще изисква огромни финансови ресурси, включително от американското правителство на Доналд Тръмп, което е скептично настроено към климатичните промени.

Германия обича да се представя като лидер в борбата с глобалното затопляне, а репутацията на Меркел като "климатичен канцлер" отчасти се основава на водещата роля, която тя изигра на миналите преговори.

Природозащитници обаче отбелязват, че около 40 процента от електричеството на Германия все още идва от захранвани с въглища централи - един от най-силно въглеродните източници на енергия. А германските магистрали също са буквално единствени по рода си с това, че нямат общо ограничение на скоростта въпреки факта, че автомобилните емисии значително се увеличават при по-висока скорост.