В ход е популистки диктат под “закрилата” на национални ценности

Университетските преподаватели и културолози проф. Владимир Градев (доскорошен посланик на България при Светия престол, Ватикана) и доц. д-р Александър Кьосев (ръководител на катедра “История и теория на културата”, СУ ”Кл. Охридски”) са сред групата учени и общественици, които защитиха в открито писмо свободата на научните изследвания след в България бе осуетено провеждането на конференцията "Батак като място на паметта". Повод за писмото стана разразилата се истерия около разработка на двама учени от Берлинския свободен университет.

Ще бъдем ли твърде мнителни, ако в добре разгърнатите масови “обединяващи” и патриотарски кампании видим тоталитарни тренировки или най-малкото уж забравени рефлекси?

Владимир Градев: Действително, кампанията напомня за 80-те години, спомняме си как и с какви псевдо-исторически аргументи същите тези псевдо-учени обосноваваха тогава “възродителния процес”. Не случайно, Цвятко Цветков, бивш служител на Шесто управление, заяви, че един от участниците в тъй охулвания проект е бил разработван от тайните служби още от осемдесетте години.

Александър Кьосев: По-скоро това е нова разработка на нови, ще ги нарека “елити в сянка”, съобразена с настоящите несигурност и страхове и омрази на съвременното българско общество. Омрази към етническия “Друг”, омрази към Европа, която ни прие официално, но не изпита нужда да  “признае” колко сме велики, омраза към официалните политически партии, които се провалиха, омраза към всякакви публично видими официални елити. Омрази и страхове, които бяха манипулирани така, че да добият националистическа форма. В определен смисъл това е манипулирана атака срещу свободите на демокрацията: популистки диктат под закрилата на национални ценности. Същественото е, че официалните институции – президент, председатели на научни институции, граждански организации и пр. – капитулираха пред този популистки натиск и започнаха да говорят по същия начин: т.е. популистко-националистически.  

Какво може да се каже за общество, което е равнодушно към отсъствието на морал в политическия и ежедневния живот, но се разтърсва из основи от резултатите, получени при гласуването за песен на Евровизия или изпада в истерия по повод едно научно изследване и заплашва научните работници с линч?

Владимир Градев: Публичният морал до голяма степен намира израз в медиите. Не е тайна, че те са контролирани от хора от някогашните тайни служби и близки и днес до БСП, с ясно определени политически и икономически интереси. Те естествено нямат никаква нужда от нормално публично пространство и свободна разследваща журналистика, която в България така и не се появи. Та кой ще даде гласност на неспособността да се усвоят еврофондовете и на гигантските злоупотреби по програма САПАРД, когато в тях са въвлечени видни леви бизнесмени? Кой ще привлече вниманието, че докато в съседна Румъния има реален икономически растеж, повишаване на доходите и изобщо преобразяване на обществото благодарение на присъединяването към ЕС, то България тъпче на едно място?

Александър Кьосев: За това общество може и трябва да се каже единствено истината – че е медийно манипулирано, че наблюдава само и единствено собственото си reality show.

Една доста шарена компания, доминирана от соц - интелектуалци, милиционери и доносници, между които Иван Гранитски, Леда Милева, генерал Владо Тодоров, Божидар Димитров, Кръстьо Петков, Петър Берон, Анжел Вагенщайн, Недялко Йорданов и други излезе с призив Република Турция да се извиняла на България за петвековното робство. Не беше ли по-редно първо живите все още съветски еничари от БКП/БСП да се извинят за половинвековната съветска окупация на България, която обслужваха?

Владимир Градев:  По тази логика (Турция да се извини на България) и България би трябвало да се извини на Гърция (тя е толкова приемник на Византия, колкото днешна Турция на Османската империя) за нахлуването на ордите на хан Аспарух. Тревожно е, че все по-често и все по-широки кръгове от нашето общество са обхванати от националистичния плам. Същевременно, няма не само публичен дебат, но и никаква идея за една последователна, активна и просмислена позиция на България по отношение на днешна Турция, особено сега, когато сме членове на ЕС.

Александър Кьосев: Всеки, който малко познава историята, знае, че Република Турция не смята себе си за наследник на Османската империя – основна линия на кемалистката идеология е скъсването с османското и имперско наследство. Така че от Република Турция трудно може да се иска да се извини за нещо, което според собствената ѝ идеология не е нейно. Що се отнася за социалистическото и комунистическо наследство на България, многократно съм твърдял, че е необходимо да се случи онова, което в Германия наричаха Vergangenheitsbewaeltigung и което включва и морално осъждане. Извиненията не вършат работа. Но отсъствието на такова преодоляване на миналото води до това, че до власт – икономическа, политическа и културно-медийна – се докопаха хора, подобни на цитираните по-горе. 

130 години след Освобождението дали не са повече темите табу за периода на османското владичество, отколкото в “Записките” на Захари Стоянов или в “Княжество България” на Г. Димитров?

Владимир Градев:  Отстъплението днес е не само по отношение на “Записките” на Захари Стоянов, но дори и по изследванията за Българското възраждане на проф. Николай Генчев. Мисля, че причината е преди всичко в самите историци, които и до днес схващат историческата наука единствено като апологетика на нацията. Дори по-младите съзнателно избягват всички по-парливи теми, за да нямат проблеми със своята академична кариера. Да не говорим, че не само не личи никакво познаване, но няма и никакъв интерес към развитието на съвременната историография: например на конференциите на Козелек или Жилбер Дагрон, Жил Вайнщайн (професори в Колеж дьо Франс, най-големите френски специалисти по история на Византия и Османската империя) предизвикват много по-голям интерес сред философите, например, отколкото сред историците. На тях не само че не се виждаха маститите ни историци, но само тук там се мярваше някой докторант или студент от Историческия факултет.

Александър Кьосев: Смятам, че избухването на национализъм в България е имитативно, всъщност, както казах,  става дума много повече за популизъм – като под това разбирам медийно и институционално ласкаене на широките и непросветени маси, които искат техните клишета да останат непокътнати. В този контекст е възможно и налагане на нови табута и нови цензури – а това ми се вижда страшно. Ще се борим то да не се случи.                                                          

*На 1 юни 2007 в Червената къща се проведе изключително интересен дебат на тема ”Симптом на какво е “случаят Батак”. Видеозаписът е на разположение в мрежата на адрес: http://redhouse-sofia.org/video/video_bg.htm