Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

В конфронтацията с Русия Европа тества единството си

Сблъсъкът с Русия засега сплотява ЕС, като циментира влиянието на Берлин върху целия политически спектър

10 коментара
В конфронтацията с Русия Европа тества единството си

От самото си създаване през 1957 г. с Римския договор Европейският съюз се оформяше от кризи. Съюзът се е задълбочавал и разширявал често като реакция на трудни вътрешни проблеми и на сложни външни предизвикателства.

Предписаното от Римския договор "все по-тясно обединяване" обаче не е нещо предопределено. Всяко ново предизвикателство може да сплоти блока още повече или да го разедини.

Най-прясното вътрешно предизвикателство - кризата на еврото - беше твърде скоро и може би още е рано да се оцени ефектът му.

Засега то сближава по-тясно страните, използващи общата валута. Сега блокът се изправя пред ново външно предизвикателство от Русия, която с действията си в Украйна показва, че е готова да променя границите на съседните страни. По този начин тя, както мнозина смятат, подкопава правилата на играта, установени в Европа след Втората световна война.

Действията на Русия винаги са оказвали влияние върху блока.

Корените на ЕС лежат в желанието да се избегне нов конфликт между Германия и Франция, но блокът се е консолидирал под въздействието на главната геополитическа реалност на времето - Студената война и заплахата от Съветския съюз.

През 1950-те години, след като Корейската война превърна Студената война в много по-гореща, европейските столици и Вашингтон видяха стратегическа полза от европейското единство.

По същия начин разпадането на Съветския съюз през 1991 г. и последвалото спадане на напрежението в отношенията Изток-Запад отвориха пътя за огромното разширяване на ЕС през последните две десетилетия.

Блокът се увеличи с 12 членки до общо 28. Въпросът сега е дали една враждебна Русия ще сплоти ЕС още повече, или ще раздели неговите 28 страни членки още повече.

Засега кризата като че ли сплотява блока, макар и скромно.

Въпреки дълбоките различия колко силно да се реагира, посланиците се договориха за налагане на секторни санкции върху руската икономика - стъпка, която изглеждаше малко вероятна преди няколко седмици.

"Мисля, че това е решителен скок, огромен скок и хората не трябва да го подценяват", каза висш служител в Брюксел. Занапред, каза служителят, ключов тест ще бъде как блокът
реагира на усилията да се направи ЕС по-слабо зависим от руските енергийни доставки.

Ако това бъде постигнато, то ще позволи на страните от Източна и Централна Европа, които зависят от Русия, да внасят енергия от Запада.

Централен въпрос тук, отбеляза той, ще бъде дали страните членки ще избягват енергийни споразумения "на парче", към които те са прибягвали в миналото, за да изтръгнат по-изгодни условия.

Критически важно ще бъде също така дали страните, ангажирани със спонсорирания от Русия газопровод "Южен поток" - сред тях Унгария, България и Австрия - ще се изкушат да дадат ход на проекта, пренебрегвайки възраженията на други страни от ЕС.

Друг въпрос е дали кризата ще промени "гравитационния център" между страните членки и Брюксел в определянето на външната политика.

Кризата засили аргумента, че следващият представител по външната политика трябва да има водеща роля в рамките на Еврокомисията по всички въпроси, свързани с външните отношения, включително енергията и търговията.

Според Чарлз Грант - директор на Центъра за европейска реформа в Лондон, кризата показа, че държавите от ЕС "могат да постигнат повече, като координират усилията си, отколкото ако действат поотделно".

Това, каза той, трябва да повлияе за решението кого ЕС ще избере да наследи Катрин Аштън като външнополитически шеф. "Русия е толкова важна, че ако те поставят на поста много неопитен човек, руският външен министър Сергей Лавров "ще ги смели на кайма", отбеляза Грант.

На среща на върха миналия месец тези, от които зависеше, разколебаха подкрепата за италианската кандидатка за поста - външната министърка Федерика Могерини. В крайна сметка блокът отложи решението за края на август, когато лидерите на ЕС отново ще се съберат на среща на върха в Брюксел.

Никой не очаква властта на столиците изведнъж да бъде абсорбирана от Брюксел. Все още наистина не е ясно дали руското предизвикателство ще наложи повече единство или повече
разделение между правителствата в ЕС и дали ЕС ще се окаже с повече тежест във външните отношения.

Все пак вече може да бъде направен един извод: влиянието на Берлин в делата на ЕС расте през целия политически спектър.

Цитираният по-горе Чарлз Грант казва, че за да постигне единство по въпроса за Украйна, Германия се е приближила към "средна позиция", отстъпвайки от традиционния си проруски курс. "Една последица от руско-украинската история бе, че Германия се изяви като новия лидер на ЕС не само в икономическата, но и във външната политика", каза той

По БТА.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

10 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Troev
    #10

    Естествено ние българите ще сме пострадали от този тест.

  2. Коментарът е изтрит в 21:19 на 25 май 2018 от автора.
    #9
  3. стоян г.
    #8

    Нищо не тества,а изпълнява стриктно слугински функции

  4. Коментарът е изтрит заради реклама или спам.
    #7
  5. Коментарът е изтрит заради реклама или спам.
    #6
  6. НаскоКостов
    #5

    Kiril Kovatchev, Вие сте като шопа пред клетката на жирафа: "Такова животно няма". Дали Ви харесва или не Русия я има и ще я има. А Вашият "патриотизъм" е като "Кроворазбраната цивилизация". Има Българи и предатели. Според мен сте от вторите...

  7. Kiril Kovatchev
    #4

    Европейския Съюз е минал през много премеждия и е оцелял. За непредубеден наблюдател ЕС има много повече шансове да оцелее в сравнение с Русия. Руската Империя се разпадна веднъж през 90те години и има още възможности за разпад. Като европеец и гражданин на страна членка на ЕС, за съм пристрастен и желая добруването на нашия ЕС. За мен е непонятна омразата към ЕС на тези антибългари чиито симпатии лежат с агресиите на сибирските варвари. Според мен това си е чисто клинично състояние. Като се замисли човек, то и след освобождаването от Османско иго е имало българи които са бленували по Османската Империя. Явно че винаги ще се намерят предатели на мразят род и родина.

  8. pavel pavlov
    #3

    истината е ,че руските енергоносители могат да бъдат заменени ,но на драстично по висока цена.това е проблема. а ако това стане и без това все още нестабилната икономика на ес ще тръгне отново назад. както няма да бъде конкурентноспособна.едно е германия да получава газ от русия по 330 долара ,друго е да плаща по 600 на катар.това е проблема .а дори от северно море цената е над 450 долара.

  9. Jesse Jackson
    #2
  10. boby1945
    #1

    Ако Западът ще ни продава горива, нефт, деривати, бензин, керосин, дизел по евтино отколкото ни продава Русия, Лукойл, аз съгласен!!!

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.