Въпроси изпод пепелта

Преди пет месеца, когато багери изневиделица събориха тютюневия склад на ул. "Одрин” 8 в Пловдив, а живи вериги от хора тръгнаха да бранят историята на града си, писах, че "безобразието в България със сигурност има много лица, но коренът му е само един: безочливото и грубо погазване на закона.”

Тогава предложих, ако пораженията по Тютюневия склад са необратими (каквито изглежда са), сградата да се запази в този си вид (само че укрепена) – като Музей на българското безобразие.

Защото "тъкмо това е Музеят, от който най-силно се нуждаем. Виртуалната разходка из скелета на изтърбушената сграда би могла да изобилства с холограми на десетки (а защо не и стотици подобни скандали), които прискърбно се умножават през последните години.
И на кого му пука от това? На Министерството на културата?Ни най-малко.”

Най-тъжното е, че с днешна дата този Музей на безобразието сериозно разрасна площта си в Пловдив. И причините за това се коренят още в предишния случай.

Срещу собственика на сградата на "Одрин” 8 и главния архитект на Пловдив Румен Русев, разрешил нейното разрушаване, продължава да се води проверка, но последният още си е… главен архитект на Пловдив, макар само в този случай, според констатацията на прокуратурата, да е извършил 60 нарушения на нормативната база.

Пет месеца по-късно равносметката няма как да не е още по-печална. Нови четири тютюневи склада, също паметници на културата, изгоряха посред бял ден, а загубата е невъзстановима.
Пловдивчани нарекоха това черно за града им събитие "пожара на алчността”, макар може би по-точно би било да го кръстим "пепеляна събота”, тъй като пред очите на всички алчни ръце успяха да изпепелят прочутото Тютюнево градче в града под тепетата.

Пепел с мирис на алчност и усещане за пълна безнаказаност.

А иначе, постфактум, Министерството на културата бързо даде обяснението за "бизнес-интереса”, който може би се крие зад пожара: през 2010 г. италианските собственици имали намерение да преизградят (разрушат) складовете, за да издигнат смесена жилищно-административна сграда с подземни гаражи. Ала министерството им отказало и проектът пропаднал.

Оттогава тютюневите складове пустеят и били заградени, за да не са опасни за минувачите. И в тях са си живеели бездомници като този, който днес институциите смятат да превърнат в "козел на упущението” на целия този възел от интереси.

И тук, изпод пепелта, изникват редица въпроси, на които Министерството на културата и Община Пловдив са длъжни да отговорят:

1. Било ли е наясно Министерството на културата с факта, че вече шеста година тютюневите складове, емблематични за град Пловдив, са оставени от собствениците си на доизживяване, за да рухнат и бъдат преизградени на "чисто”, преди да се разрази "ненадейно” пожарът?

2. Община Пловдив уведомила ли е Министерството на културата за състоянието на сградите? Има ли преписка по въпроса и някакви конкретни действия?

3. Някоя институция (министерството, НИНКН, общината) поставила ли е ребром пред италианските собственици въпроса, че те са длъжни, по силата на сега действащия Закон за културното наследство, да изпълнят предписанията по "извършването на необходимите дейности и реконструкция” на защитените от закона обекти?

Ако отговорът е "не”, тогава за пореден път се убеждаваме, че Министерство на културата изобщо не ни е потребно.

То очевидно е потребно само на г-н Вежди Рашидов, за да може да титулува себе си "министър”, докато пъчи егото си у нас и в странство.

Министерство на културата е потребно още и на неговия кръг от хранени хора, които забатачиха и продължават да дозабатачват сферата на културата с бездействието и некадърността си. Защото безхаберието към културното наследство се съпровожда и от пълна занемара на грижата към книгата, към киното и т. н.

Няма ли тогава да е по-честно към нацията, щом политиката в културата ще се свежда само до "мерзост на запустението”, към Министерския съвет да се обособи Фонд "Култура”, който, спестявайки пари от заплатите в министерството, да е разпоредител на средствата, необходими за издръжката на съществуващите културни институти и на програмите за култура в страната? Току-виж тази формула се оказала по-удачна.

А Община Пловдив сериозно трябва да се замисли в състояние ли е да бъде Европейска столица на културата през 2019 г.? Най-малкото с този главен архитект, с тази културна експертиза и с това престъпно нехайство.

Все въпроси, които изникват изпод пепелта на едно престъпление срещу националната ни култура.

Защото имаше начини да не се стига дотук, но нямаше кой да вземе решенията.

Сега министър Вежди Рашидов оперетно се кълне пред медиите как ще глоби с… 30 000 лв. собствениците на историческите сгради, чиято стойност се измерва в милиони.

А защо не ги глоби преди година, две или три, щом те са оставили тези паметници на културата да се рушат? Нали законът му дава това право?

И нали при отказ от тяхна страна или констатирано бездействие, Министерството на културата е било в правото си да упълномощи Община Пловдив да се заеме със спасяването на съответните сгради, учредявайки законна ипотека над имота, за да си възвърне направените в полза на държавата разходи?

Само че тази предвидена в Закона за културното наследство разпоредба така и никога досега не е била приложена в България.

Тъкмо обратното. Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) е поискал преди време от собствениците на изгорелите тютюневи складове да бъдат направени „отливки на съществуващите фасади и орнаменти”, което те са сторили с радост.

Нали това им предоставя благоприятната възможност за "фасадно решение”, тоест един ден да изградят на това място нови сгради, които само леко да наподобяват изпепелените складове. Така пожарът се случи… А глобата е… 30 000 лв.

И това ако не е "фасадна култура” в условията на една все по-засилваща се "фасадна демокрация”.

*Публикуваме текста от Портал "Култура"