Върховният касационен съд сложи край на тайните съдебни процеси

Върховният касационен съд (ВКС) сложи в сряда край на изцяло засекретените съдебни процеси, които се провеждаха с оправданието, че по делото има данни от специални разузнавателни средства. Тълкувателното решение на Наказателната колегия на ВКС ще прекрати дългогодишната порочна практика на някои съдии, които на своя глава и без мотиви провеждаха процесите си на тъмно. Това се случваше, въпреки явната липса на заплаха за националната сигурност, което е единственото оправдание за съдене при закрити врата.

Въпреки това през годините се е стигало до абсурдни ситуации, в които цялото общество знае каква информация носят СРС-ата, но съдът все пак засекретява делото. Такъв беше случая с делото за подкуп на втора инстанция срещу бившата съдийка от Варна Анелия Цветкова. Нейното дело на първа инстанция пред Софийския градски съд беше изцяло открито и всички разбраха за какво става дума. Необяснимо след това Софийският апелативен съд реши да я съди при закрити врата. Тази практика се преустановява.

С тълкувателното решение ВКС обяви, че доказателствата, събрани със СРС, не са достатъчно основание за разглеждането на делото на тъмно. Разкриването им не означава автоматично, че националната сигурност е заплашена. Върховните съдии заявяват, че техните колеги не трябва да засекретяват процеса на цялата инстанция, а само отделни заседания. Магистратите трябва да правят това и с добре изложени мотиви.

България е осъждана няколко пъти пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург заради тайните съдебни процеси. Има случаи, в които магистратите са засекретявали дори целите си съдебни актове.

"Публичността гарантира справедливостта на съдебния процес в демократичното общество", заявява Наказателната колегия на ВКС. Върховните съдии напомнят, че публичността е гаранция за защита на човешките права, защита на обществения интерес и възпрепятства произвола на властите. ВКС смята, че провеждането на изцяло тайни съдебни процеси е порочна практика, която няма нищо общо с европейските стандарти и българската конституция.

Върховните съдии постановяват, че съдът е длъжен сам и независимо от положения гриф за сигурност от другите органи да преценява дали доказателствата по делото са заплаха за националната сигурност. Това ще премахне практиката автоматично да се засекретява дело, защото службите, МВР или прокурор без мотиви са решили да поставят гриф за секретност. Това отвързва ръцете на много съдии да направят публични процесите, които водят в момента.

Тълкувателното решение ще сложи край и на абсурдните решения на някои магистрати да не публикуват изобщо съдебните си актове. Според ВКС съдиите са длъжни да направят публични най-малкото диспозитивите на своите актове. От мотивите трябва да се премахва, при това мотивирано, само чувствителна за националната сигурност информация.

Тълкувателното дело е революционно, защото беше образувано след сигнал на 30 съдебни репортери до зам.-председателя на ВКС и шеф на Наказателната колегия Павлина Панова. Репортерите изложиха някои случаи на противоречива практика на съдилищата относно публичността на делата, а проверката на ВКС установи, че наистина има сериозен проблем.