ВАС отхвърли редица искания на основните акционери в КТБ

Върховният административен съд (ВАС) отхвърли в понеделник повечето искания на основните акционери в Корпоративна търговска банка (КТБ), направени по делото за отнемането на лиценза ѝ.

Сред тях са исканията на "Бромак" ЕООД, Орлин Русев и Вера Ахундова целият съдебен състав да си направи отвод, да бъде назначен особен представител на КТБ по делото, както и казусът да бъде разгледан в открито заседание заради големия обществен интерес.

Така, жалбите срещу определението на ВАС от 13 януари, с което делото за отнетия лиценз на сриналата се банка бе прекратено, тъй като акционерите нямали правен интерес да го обжалват, ще бъдат разгледани в закрито заседание от състава, председателстван лично от ръководителя на съда Георги Колев.

Участието му в знаковия процес е безпрецедентно, тъй като той не е правораздавал, откакто бе назначен начело на ВАС през ноември 2010 г. Преди това пък той бе наказателен съдия, заради което предишният Висш съдебен съвет (ВСС) отнесе много критики, избирайки го начело на административния съд.

Освен Колев, в състава влизат още командированият от Окръжния съд в Благоевград Росен Василев, Милка Панчева, Александър Еленков и Наталия Марчева. От тях единствено съдия Василев е бил избран чрез системата за случайно разпределение, тъй като е определен за докладчик по делото. Именно тази практика във ВАС е подлагана на сериозна критика от години, но нито ръководителят на съда, нито ВСС правят нещо, за да я променят.

Самият Колев даде да се разбере, че е взел предварително решение по искането на "Бромак" за отвода му още миналия четвъртък, когато чистосърдечно заяви пред медиите, че то е мотивирано "несериозно".

"Мотивът за това, че в качеството си на председател ще влияя и бих повлиял сериозно върху решението по делото – аз съм член на състава, да, разбира се, ще подпиша решението и ще участвам по делото, но това за мен е несериозен мотив", коментира Колев преди последното заседание на ВСС, с което демонстрира откровена предубеденост.

"Ако се допусне отвод да се прави само на базата на съмнения, това може да доведе до краен субективизъм, опорочаване на процедурата, засягане на доброто име и професионалната чест на съдията. Ето защо, за да бъде отстранен съдията, е необходимо безспорно установяване на основателното съмнение. В настоящият случай тези предпоставки не са налице", приема ВАС в определението си по въпросните искания, публикувано на сайта на съда в понеделник.

Съдиите не давали повод за съмнения, че се влияят от председателя си

В искането на "Бромак" за отвода на Колев бе посочено, че "участието му в настоящето производство ще доведе до "чувствителна зависимост" от волята му, както на докладчика по делото Росен Василев, така и на целият съдебен състав, поради двойното му качество – председател на ВАС и председател на съдебния състав".

Макар че подобно основателно съмнение възниква дори само от факта, че Колев еднолично реши да оглави съдебния състав по казуса, заявявайки пред в. "Преса", че "случаят е от огромен обществен интерес и съм длъжен да поема отговорност", искането е отхвърлено повече от формално: "Членове на настоящият съдебен състав са съдии с дългогодишна практика и доказан професионализъм, като нито един от тях в работата си не е дал повод за подобни съмнения".

По подобен начин е отхвърлен и аргументът, че съмнения за предубедеността на Колев могат да се извлекат и от категоричния му отказа да разпредели публично това дело.

"Определянето на докладчика по делото е извършено на случаен принцип, в присъствието на единадесет съдии от ВАС, видно от приложеният протокол за избор на докладчик от 20.03.2015 г. Определянето на състава на съда също е извършено в съответствие с установените правила", мотивира се ВАС.

Няма нужда от публично разглеждане на делото, защото доказателствата са събрани

По повод искането на "Бромак", както и на миноритарните акционери Орлин Русев и Вера Ахундова, жалбите им срещу прекратяването на делото за отнетия лиценз на КТБ да бъдат разгледани в открито заседание, върховните съдии посочват, че няма такава законова предпоставка.

"Не съществува правна норма, която да задължава съда да разгледа частната жалба в открито съдебно заседание. Съгласно чл. 234, ал. 1 АПК частната жалба се разглежда в закрито заседание, освен ако съдът постанови друго. Настоящият петчленен състав на ВАС счита, че в случа не се налага разглеждане на делото в открито съдебно заседание, тъй като не се налага събиране на допълнителни доказателства или изясняване на обстоятелства от значение за решаването на въпроса по частните жалби. Страните са изложили подробно своите становища и не са направили искания за събирането на допълнителни доказателства", пише в определението на съда.

Върховните съдии не виждат основания и в искането на акционерите за назначаване на т.нар. особен представител на КТБ по делото. Става дума за все още спорния въпрос – дали интересите на банката по казуса могат да бъдат представлявани от квесторите или от изпълнителните ѝ директори, макар и отстранени от длъжност.

"Съгласно чл. 116, ал. 1 от ЗКИ, при поставяне на банка под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност, назначаването на квестори е задължително. Видно от доказателствата по делото такива са назначени. Съобразно чл. 107 от ЗКИ с назначаването на квестори всички правомощия на надзорния и управителния съвет на банката се преустановяват и се упражняват от квесторите, доколкото в акта за назначаването им не са предвидени ограничения. Квесторите управляват и представляват КТБ не само защото са вписани в Търговския регистър като представляващи банката лица, не само по силата на административния акт на БНБ с който са назначени и който има незабавно изпълнение, а и по силата на закона. В случая КТБ не е жалбоподател, а заинтересована страна. Същата се представлява от назначените квестори, които са изразили становище във връзка с всички искания на жалбоподателите. Ето защо назначаване на особен представител на КТБ ще бъде в противоречие със закона и в конфликт с упражняваните от квесторите правомощия", приема ВАС.

Съдът отхвърля и искането за спиране на производството до приключването на всички други дела, заведени от "Бромак" и останалите акционери, приемайки, че по същество те нямат отношение към казуса с отнемането на лиценза на КТБ.

Висшият адвокатски съвет иска тълкувателно решение по основния въпрос по казуса

За аргумент в тази посока не е прието и искането на председателя на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова Общото събрание на колегиите на ВАС да излезе с тълкувателно решение по основния въпрос по казуса – кой има правен интерес да атакува отнемането на лиценза, след като първата инстанция прие, че това не са акционерите, а ръководството на банката е отстранено от длъжност.

"Предмет на спора по настоящето дело е въпросът за допустимостта на жалби, който е процесуален по своя характер и няма връзка с останалите производства, цитирани от жалбоподателят. Само на това основание исканията за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 144 АПК се явяват неоснователни. Освен това от изготвената справка от деловодството на ВАС е видно, че по искането на Председателя на Висшия адвокатски съвет за приемане на Тълкувателно решение по поставения въпрос не е образувано тълкувателно дело", пише още в определението на ВАС, което е окончателно.

Предстои 5-членният съдебен състав с председател Георги Колев да се произнесе по делото по същество. Ако и тази инстанция приеме, че акционерите в КТБ нямат правен интерес да обжалват отнемането на лиценза на банката, процесът за обявяването ѝ в несъстоятелност в Софийския градски съд ще бъде възобновен.

В средата на януари 3-членен състав на ВАС остави без разглеждане жалбите на основните акционери в банката с два на един гласа. Това определение на съда изненадващо бе публикувано близо месец преди заседанието по същество, което първоначално бе насрочено за 9 февруари. Съдът обаче бе разкритикуван от премиера Бойко Борисов и финансовия министър Владислав Горанов за това отлагане във времето.

Самият Горанов обяви, че има уверението на ВАС, че делото ще приключи по-бързо от предвиденото. Освен това публично заяви, че акционерите нямат правен интерес да обжалват отнемането на лиценза на КТБ, както впоследствие прие и ВАС. Не стана ясно как е получил това уверение и дали е имало натиск върху съдиите за по-експресно решение в полза на БНБ.

Третият член от състава на ВАС, отхвърлил жалбите – съдия Соня Янкулова, обаче излезе с обстойно обосновано особено мнение. В него тя посочваше, че с определението си ВАС "ампутира" правата на акционерите в КТБ и прекрачва установената практика на Европейския съд по правата на човека. По ирония практиката на съда в Страсбург е формирана и от българско банково дело – "Капитал банк" срещу България". Евентуалното охвърляне на жалбите на акционерите и на втора инстанция със сигурност ще стане причина за завеждането на нови дела срещу България в съда в Страсбург.