Васил Божков - между “Магура” и колекцията от антики

Едно със сигурност може да се каже за бизнесмена Васил Божков - той е сред малцината българи, които тръгнаха от мътния бизнес в началото на 1990-те и оцеляха (чисто физически), за да се озоват в началото на 2006 г. с внушително лично състояние и завидно, но винаги неафиширано влияние в политическите среди. За Божков легендата твърди, че сегашното му лично и фирмено състояние възлиза на 3 млрд. лв. Най-голямата обществена длъжност, която е заемал, е председател на бизнесклуб “Възраждане” – организация, опитала се да наследи някогашния клуб Г-13. През 90-те години клубът обединяваше първите български едри “капиталисти”, натрупали състояние в периода на хаотичната политико-икономическа ситуация в началото на прехода. Част от тях завършиха земния си път още млади, а други вече забравиха, че са били едри, а останаха само капиталисти.

Васил Божков е роден през 1956 г. във Велинград. Завършил е математика в Софийския университет и икономика в УНСС.

Бизнесът си започва в началото на промените като мнозина други - с обмяна на валута на “Магурата” и с финансови операции през 1990 -1991 г. Твърди се, че по това време е участвал и в продажбата на контрабандни цигари. За разлика от други магураджии, освен да прави пари, Божков се научава и да ги инвестира в различни начинания с бърза и голяма възвращаемост. Оттогава до ден днешен той развива бизнеса си в сферите на различни услуги, но не и в директна производствена дейност. Второто правило, което му дава относителна физическа сигурност, е да не се бърка пряко и грубо в бизнеса на други.

Така Божков създава портфейл от дейности, всяка от които сама по себе си може да му носи много добри приходи. В този портфейл влизат застраховане, хазарт, безмитна търговия, инвестиции в спорта, туроператорство, хотелиерство, кетъринг, включващ столово и болнично хранене, безмитна търговия. В повечето от тези дейности той има лидерска позиция, а в някои и монополна, която отстоява със създадените и подплатени с услуги контакти сред политици от всички цветове. 

“Нове холдинг”

През 1992 г. се създава структурата “Нове холдинг”, в която Божков има мажоритарното участие. В холдинга влизат дружествата “Стрелкови клуб “Нове”, учреден през 1995 г., “Интенюз 98” – дружество за анотация на българския печат, луксозният хотел “Глория палас” в центъра на София до Халите, предпочитано място за тихи разговори на ВИП-гости, туроператорската фирма “Булпартнерс тревъл”, кетъринговото дружество “Каритекс лъки”, което пък има няколко луксозни виенски сладкарници в столицата, както и дружество “Нове трейдинг”, с предмет на дейност кетъринг, столово и болнично хранене.            

Всички дружества в холдинга са за услуги, които добре се рентират. Особено столовото и болнично хранене, което се заръчва и заплаща или от държавата, или от големи производствени предприятия. Така сред клиентите на “Нове трейдинг” са санаториумите на Военно-медицинската академия в Банкя и Хисаря, Военно-медицинската болница в Пловдив, ТЕЦ “Варна” и др.

Застраховането – “Бул инс”

Вторият много печеливш бизнес на Божков е застраховането. Той има дялово участие в четвъртия по големина застраховател у нас – компания “Бул инс”. За нея се знае, че възникна върху остатъците от силовия застраховател СИК. Впрочем не са тайна връзките на Божков с членове на бившата силова групировка.

През 2004 г. в луксозна офис сграда в кв. “Лозенец” при взрив в асансьор загинаха Стоил Славов и тримата му бодигардове. Славов бе президент на “Интерпетролиум” и съдружник в други фирми с босове на бившата СИК – Венцислав Стефанов, президент на ПФК “Славия”, чиито син изчезна безследно, Красимир Маринов – Големия Маргин, който лежи в ареста по обвинение за подготовка на тройно убийството, Дмитрий Минев – Димата Руснака, застрелян през 2005 г., Младен Михалев – Маджо, който се укрива зад граница, Румен Николов – Пашата, Милчо Бонев – Бай Миле, на свой ред застрелян.

В същата сграда се намира и офисът на “Бул инс”. Според запознати Божков има дялово участие в автомобилното застраховане и в застрахователните компании “Армеец” и ДЗИ.

Хазарт

Божков е известен като хазартния бос на България. Той има сериозно дялово участие в казината и в игралните заведения у нас, където развива съвместен бизнес с израелски предприемачи.

Божков учреди и частната компания за залагания “Еврофутбол”, 49% от която продаде през 2002 г. на “Интраком”, компанията на гръцкия милиардер Сократис Кокалис за 23 млн. лв. Скандалният грък чрез компаниите си има несекващи интереси за инвестиции в България.

На церемонията по подписването Божков демонстрира завидните си политически връзки с тогавашната партия на власт НДСВ. Там бе тогавашният министър на икономиката Николай Василев, царският съветник Спас Русев, шефът на хазартната комисия Георги Петров, царският депутат Камен Влахов - бивш юрисконсулт в “Нове холдинг”, тогавашният шеф на националната телевизия Кирил Гоцев.

Обществена тайна е, че Георги Петров, който пак е шеф на Държавната комисия по хазарта, бе назначен на този пост с личната протекция на Стоян Ганев, за кратко време шеф на кабинета на премиера Симеон Сакскобургготски, който пък е близък с Васил Божков още от зората на демокрацията. Така че и днес хазартните интереси на Божков могат да се считат за закриляни от хазартния регулаторен орган. 

Спорт

Интересите на Васил Божков в спорта са големи и делът му на собственик в родния спорт също не е малък. Той притежава ПФК “ЦСКА”. Още се помнят сериозните разпри от миналата година, в които собственикът на “Нове холдинг” влезе с Министерството на отбраната и с Държавната агенция за младежта и спорта за стопанисването на армейските спортни бази в Панчарево, Четвърти километър и на армейския стадион в Борисовата градина. Така и не стана ясно дали наистина Божков е инвестирал над 50 млн. лв. в армейските бази, за които е имал сключен договор за използването им, или не е вложил и лев.

Спор имаше и около лидерското място на Федерацията по шахмат, на която Божков бе шеф. Впрочем и в момента бизнесменът е председател на Българската федерация по спортна стрелба.

Като президент на един от най-добрите футболни отбори в България Божков имаше възможност да демонстрира близките си връзки с “големите” от властта. Още се пази спомена за снимката на Божков с голяма пура в уста, редом с президента на България Георги Първанов в ложата на армейския стадион.

Спортът е печеливш бизнес, когато се върти добре. През него минават много пари, правят се трансфери, сключват се рекламни договори. Той е отлично място и за изпиране на пари. Ненапразно освен от любов към спортните дисциплини почти всички изявени бизнесмени в България се насочват към спортни инвестиции и сделки.

Безмитна търговия

Счита се, че Васил Божков е един от основните оператори на безмитната търговия. Затова и неговото лоби, което продължава да е твърди силно във финансовото министерство, дълго време отстояваше позицията, че не трябва да се закриват безмитните магазини. Те и до момента не са закрити, въпреки настояването на МВФ и експертите на Европейската комисия. Засега се подготвя закон за безмитната търговия, чиято съдба още е неясна.

За ползата от безмитната търговия за нейните оператори е излишно да се говори. По груби сметки на МВФ през безмитните магазини годишно от бюджета изтичат няколко десетки милиони лева.

Колекция от антики

Стигаме до колекциите от картини и антични предмети на бизнесмена. Според официалната информация от “Нове холдинг” в сградите на холдинга има колекция от над 500 картини от известни български творци.

Васил Божков притежава и сбирка от антични експонати, като част от колекцията бе излагана в Националния исторически музей. Според директора на музея проф. Божидар Димитров, който е оценител на повечето от предметите в колекцията на Божков, те са придобити по различни пътища, но не и от хранилищата на музеите в страната. Професорът е един от привържениците на идеята за легализирането на частните колекции. Самият Божков бе сред инициаторите на идеята държавата да даде сграда, където частните колекционери да изложат своите сбирки.

Далеч от светската суета

За разлика от повечето българи, натрупали състояние по време на прехода, Божков е далеч от медийната суета. За контактите му с политици и силните на деня сведенията са индиректни. Например по време на кампанията за местните избори през 2003 г. тогавашният лидер на СДС Надежда Михайлова изведнъж оттегли кандидат-кмета на сините Пламен Орешарски, загдето е бил забелязан да влиза в офиса на “Нове холдинг” заедно с бившия шеф на Столичния общински съвет Антоан Николов.

От половин година Михайлова не е нито лидер, нито фактор в СДС, но качествата на Орешарски се оказаха високо оценени от лидера на БСП Сергей Станишев и тройната коалиция, която го издигна на ключовия пост финансов министър, а Антоан Николов не се е лишил от сериозното си бизнес-влияние в София, макар да не заема никакви публични постове.

Ако не беше снимката на Божков с президента Първанов на трибуните на футболния стадион, нямаше да се знае за дружеското им познанство.

А ако не беше едно добре премерено интервю на Божков във в. “Труд”, нямаше да се даде гласност и на неговия стремеж да легализира античната си колекция – вероятно в личен план считана за венец на неговата бизнескариера.