Ти си това, което четеш

Вътрешните битки в БСП и мъченицата Нинова

Напрежение в партията има, но не и реална заплаха за лидера й
Полина Паунова | 08:00 | 19 октомври 2017 | 3 коментара

Поредната буря в чаша вода или истински конфликт? Този въпрос възниква периодично около вътрешните драми и апаратни интриги в БСП, станали неотменна черта на най-старата партия. Последният повод за съмнения около позициите на лидера Корнелия Нинова е проведеният миналия уикенд Национален съвет (пленум), когато тя успя да прокара едва с четири гласа решението си за спешно свикване на заседание на партийния конгрес на 28 октомври. Това даде основания да се смята, че избраната преди година и половина председателка на БСП е била почти бламирана.

Нейни опоненти твърдят, че самото й предложение изглеждало като "хаотичен ход", тъй като в началото на тази година вече имаше заседание на най-висшия партиен орган. Освен това БСП няма практика да провежда повече от един такъв форум годишно.

Според устава на БСП заседание на конгреса има поне един път на година. Решение за свикването му се взема от пленума на БСП, най-малко три месеца по-рано от датата на конгреса. Нинова обаче се възползва от друг уставен текст, който гласи, че "за вземане на решения по неотложни въпроси" конгресът може да се събере и в по-кратък срок.

Една от основните критики по време на наричаното "инфарктно" заседание на пленума миналия уикенд бе именно, че в предложенията за дневен ред на конгреса няма нито един неотложен въпрос. Нинова е настояла конгресът да одобри алтернативен бюджет на страната и да определи приоритетите на европредседателството. За последното доклад трябва да изнесе председателят на ПЕС Сергей Станишев.

Вот или трик

Дискутирането на подобни въпроси обаче от най-висшия форум на БСП ще бъде прецедент, тъй като те са в правомощията на Националния съвет. Ето защо вътрешната опозиция заподозря Нинова, че може театрално да предизвика пълен цикъл отчет-избори. Целта й била да препотвърди лидерството си, след което да предизвика промени в Националния съвет, тъй като много от настоящите му членове са й неудобни.

"По новия устав на БСП председателят на партията се избира пряко, което означава, че Нинова ще театралничи, а Кирил Добрев ще брои партийни гласове, след като преди това дълго организира вътрешен вот", коментират опоненти на ръководството пред Mediapool. И предвиждат, че "когато Нинова препотвърди лидерството си, ще предизвика избори за Национален съвет, в който в момента има и доста опозиционери". "И така ще има поне година и половина вътрешнопартийна работа, което пък ще бъде чудесно оправдание за загубата на местните избори – че през цялото време й е оспорвано лидерството и тя се е защитавала от вътрешни интриги", разсъждават от вътрешната опозиция.

Близките до Нинова обаче твърдят, че такъв развой не се предвижда. Според тях Нинова няма да иска вот на доверие, а ще настоява конгресът да й даде картбланш за по-радикални действия. В началото на мандата си новата председателка даде заявка, че по важни решения ще се допитва до мнението на партията. Затова и част от поддръжниците й, и част от противниците, допускат, че свикването на конгреса е пиарски ход от страна на Нинова, която да демонстрира ярката опозиционност на БСП спрямо управлението, но също така и собствения си имидж на "антисистемен" играч вътре в БСП.

"ГЕРБ спадат процентно, но БСП не вдига подкрепа – за това трябва да се намери обяснение, да го изговори конгресът и да се мислят варианти", поясниха социалисти от антуража на Нинова пред Mediapool. Привържениците й са убедени, че тя няма сериозна конкуренция в БСП, най-малкото защото няма безспорна фигура, която да обедини различните опозиционни крила в партията.

И макар на последните три пленума изглежда, че някои решения се приемат буквално "на ръба" (свикването на конгреса, както и гласуванията за Изборния кодекс и антикорупционния закон – бел. Авт.), в партията на този етап изобщо не може да се говори за "единна съпротива".

Три фронта без единен център

Срещу Нинова на този етап са се оформили три основни фронта, чиито представители може и да гласуват единно на пленумите срещу предложения на ръководството, но се разминават в интересите си.

Първия фронт Нинова успя да си отвори още със заемането на председателския пост, след като прокара решението социалисти над с 12 години депутатски стаж да не могат да се кандидатират повече за Народно събрание. По този начин секна депутатската кариера на абонирани за парламента политици като бившия лидер Михаил Миков, бившия зам.-председател Янаки Стоилов, Атанас Мерджанов, Георги Божинов, Димитър Дъбов, Ангел Найденов и др.

Тази група бе заподозряна, че създава ново движение в БСП срещу сегашното ръководство, тъй като взе участие в тържеството за 9 септември в Пловдив, чийто домакин бе местният областен лидер Георги Гергов. Бившите депутати обаче отрекоха каквато и да е конспирация срещу Нинова.

Именно Георги Гергов се изявява като най- отявления вътрешен противник на лидера на БСП, след като преди половин година Нинова го принуди да се оттегли от Изпълнителното бюро (ИБ) заради разкритията, че бил посредник и домакин на частна среща между главния прокурор Сотир Цацаров и бизнесмена Сашо Дончев в офиса си в ЦУМ. Гергов не се примири с прогонването си от ИБ и организира протестни писма и ултиматуми на местни пловдивски структури срещу Нинова, които обаче останаха без последствия.

Третият фронт е около Красимир Янков, бивш организационен секретар на БСП, който познава добре структурите в страната и помогна на Нинова да стане председател. Първоначалната надежда на Янков бе да бъде сред заместниците, но няколко месеца по-късно тя не просто не го направи "втори" в партията, а и го отстрани от Изпълнителното бюро.

Напъните на Георги Гергов да се позиционира като водач на вътрешнопартийния отпор практически помагат на Нинова, тъй като Гергов е достатъчно компрометирана фигура и компрометира цялата съпротива срещу ръководството на БСП. Затова и не е случайно, че когато стане дума за вътрешни критики срещу нея, Нинова винаги визира Гергов и привържениците му.

За всички в БСП обаче е ясно, че т.нар "съпротива" нито е единна, нито се предвожда от демонстриралия топли отношения с Бойко Борисов пловдивски социалист.

Опонентите на Нинова в Националния съвет обаче са достатъчно на брой, за да държат председателката в напрежение. Те дори твърдят, обкръжението на Нинова прибягвало да манипулации на гласуванията, за да се приемат решенията на ръководството. Самото ръководство обяснява обаче, че Гергов води свои довереници от Пловдив, които опитват да дадат своя вот, без да са членове на Националния съвет и така се създава видимост за по-мощна опозиция.

Към момента: Нинова няма конкурент

В крайна сметка, каквито и апаратни игри да се разиграват на заседанията на разширеното ръководство на БСП, вътрешната опозиция не само няма свой обединител, който да претендира за лидерския пост, но което е по-важно – няма и основателна причина да иска такава смяна.

Каквито и да са конфликтите им с Нинова, недоволните от нея няма как да променят факта, че именно под нейно ръководство партията спечели президентските избори – нещо, което изглеждаше немислимо само преди година, а след това постигна забележителен резултат на предсрочните парламентарни избори. Поради всичко това в БСП избуяха надеждите за връщане на власт, което стимулира различните "крилца и перца" в партията да си извоюват подходящи стартови позиции.

Следващите редовни избори, които вълнуват БСП, обаче са за местна власт и според опонентите на Нинова твърдят, че тя нарочно "драматизира" и преувеличава вътрешното напрежение в партията, за да си намери оправдания защо няма да ги спечели. Критиките са, че председателката нямала "концепция" за местния вот.

Истината обаче е, че след безпрецедентния провал на БСП на предишните местните избори, ръководството ще може да отчете като успех всяко спечелено кметско място на предстоящия вот.

Битката е за влияние и листи

Както винаги, зад вътрешните борби се крие и стремежът на различни кръгове да наложат свои кандидати и интереси. Едното от обвиненията към Нинова е, че е твърде авторитарна и налага мнението си, без да се съобразява особено с виждания на един или друг фактор в партията, който не е съгласен с нея.

Опозиционерите й обаче признават, че председателката не може да се бъде опряна до стената, ако някой от нейните основни "гърбове" не се отдръпне.

"Докато Нинова има подкрепата на Кирил Добрев, който се е посветил изцяло на партийния апарат и докато Румен Овчаров (т.е. Софийската организация) й стои зад гърба – тя няма основания да се тревожи за лидерството си", разясняват нейните опоненти.

Ето защо на този етап диагнозата е, че в БСП не се случва нищо ново, а позициите на Нинова не са толкова застрашени, колкото изглежда. Нейното "мъченичество" е също толкова пресилена поза, колкото и заявките й, че БСП е някаква радикална опозиция на ГЕРБ (справка: позициите им по съдебната реформа, изборът на ВСС и пр.).

Във вътрешнопратиен план, нито опозиционерите в БСП, нито ръководството имат съществени разминавания (с изключение на Георги Гергов) за отношенията им с ГЕРБ. Повечето социалисти, независимо дали са про или анти- Нинова, не желаят формано сближаване с партията на Бойко Борисов, за чиято алтернатива се представят. Неформалното сближаване по ключови за държавата въпроси не ги притеснява.

Още по темата
Още от България

Чие изказване описва най-добре показния арест на кметицата на "Младост"?