Вчера – Качакова, днес – Попов, утре...Василев

Ситуацията около "Булгартабак" прилича на революционна, ако съдим дори само по това колко свои "деца" изяде холдингът. През февруари за предястие послужи зам.-министърът на икономиката Любка Качакова, която беше готова да влезе и в огъня заради началника си. В понеделник на тепсия беше поднесена и главата на изпълнителния директор Георги Попов. Кой ще е десертът - може само да гадаем. Но не е трудно да се досетим, че той отдавна фигурира в менюто с тайнствените инициали Н.В.

Далеч сме от мисълта, че за уволнението на Георги Попов, доведен по неведоми пътища от Будапеща и

обявен преждевременно за "национално богатство"

от министъра на икономиката, няма достатъчно причини. В продължение на девет месеца това име, което впоследствие се самозабрани за произнасяне в пресата, се забърка в прекалено много скандали. Неведнъж Попов си позволи да се държи арогантно, а доводите за назначаването му на отговорния пост и основанията да си поиска космически екстри, за да изпълнява задълженията си, до последно изглеждаха твърде съмнителни. Митът за гения рухна, особено след като се разбра, че същият е бил отстранен и от белгийската "Амилум" заради поставянето на неизпълними условия, които не кореспондирали с мениджърските му умения…

Ето защо непремерените медийни изяви на Попов няма как да са единствената причина за отстраняването му. Те могат да са само повод. Съществен, но и много смешен повод. Първо, защото по този параграф можеха да бъдат изгонени половината депутати и министри на НДСВ. И второ, защото до финализирането на сделката за "Булгартабак" остават броени дни и в момента изобщо "не му е времето" за каквито и да било "оставки", "рокади" и "управления на ротационен принцип".

Ясно е, че за да бъде "помолен" да напусне,

Попов със сигурност е "предоставил" железен аргумент.

А възможните варианти защо така внезапно вицепремиерът Василев се разтовари от опеката над своя любимец могат да бъдат поне три:

1.Прокуратурата вероятно се гласи да повдигне обвинение срещу Попов, че е поискал подкупа от 500 000 долара. Наскоро той и вицепремиерът Василев бяха привикани да дадат показания по публично отправените им обвинения от представители на фирма "Союз контракт табак". Възможно е да са предоставени доказателства за извършено изнудване, което преди време самият Попов обясни в интервю за в. "Сега" с безобидни "шегички", подхвърлени "на маса".

2. Попов не изпълни обещанията си да подобри значително финансовото състояние на холдинга преди приватизацията му. Нещо повече - някои от показателите дори се влошиха. Съмнително е обаче, че Василев, който

вдъхновено му предоставяше своя гръб продължително време,

е решил да го наказва за "непригодност" именно сега, вместо да изчака работата да свърши новият собственик.

3. Съдейки по това кои са доволните от отстраняването на Попов (например в. "Стандарт", който е собственост на Майкъл Чорни, за когото пък се предполага, че стои и зад поне двама от кандидат-купувачите на "Булгартабак"), може да се допусне, че изпълнителният директор на холдинга е отишъл мърцина вследствие на брилянтно спретнато активно мероприятие. Нищо чудно Попов да е бил само средството, но не и целта на тази завера. Не е трудно да видим, че под обсада всъщност се намира неговият принципал и довчерашен защитник. Интересно е примерно да се отбележи, че уволнението последва само дни след като тук дойде приятелят на Стоян Ганев проф. Владимир Квинт. Бившият шеф на премиерската канцелария и неговият другар открай време имат зъб на икономическия екип в правителството. Наскоро стана ясно, че Квинт е съучредител и на някакъв "Балкански аналитично-изследователски и информационен център" заедно с Георги Тасев. Георги Тасев пък е българският представител на "Союз контракт табак" и беше особено активен в накисването на Попов в скандала с искания подкуп. Още по-любопитно е да се види, че техният център "ориентира чуждестранни компании, инвеститори и предприемачи в реалната политическа, икономическа и социална ситуация в 10-те балкански страни", както откровено ни осведоми "Монитор". Чудно е също така защо прокуратурата се зае така трескаво със случая "Попов", при положение че иначе работи мудно…

Коя от всички тези хипотези е вярната или става дума за "от всичко - по малко", може да каже единствено Николай Василев. Каквито и да са мотивите за уволнението на Попов и колкото и основателни да са те, именно министърът на икономиката носи отговорността за случилото се и ще обере негативите. "Оставката" на Попов е

мощен автогол във вратата на Василев.

Първо, защото той лично го лансира и предварително го защити по скандала с подкупа. Второ, защото уволнението на Качакова през февруари вече изглежда неоснователно и оставя впечатлението, че министърът е един наивник, който може да бъде заблуден по всяко време. Трето, Василев ще бъде големият виновник, ако приватизацията на компанията зацикли или холдингът току-виж се продал на по-ниска цена. Четвърто, вицепремиерът предостави сериозни аргументи на личните си и на икономическата политика на правителството врагове и оттук нататък може да му се наложи да става все по-отстъпчив. Пето, ако се окаже, че Попов наистина е искал подкуп "за мен и моя приятел в правителството", Василев ще бъде на косъм от написването на собствената си "оставка". И без това обаче скандалът е аналогичен с това Милен Велчев да признае, че ходът "Краун ейджънтс" не проработва, или Симеон Сакскобургготски - че няма доверие в министрите си.

При всички случаи развръзката от последния трус в "Булгартабак" няма да е приятна за вицепремиера. Слабото място на Василев ще продължи да бъде тютюневият холдинг. Просто защото и той, и кабинетът като цяло

нямат печеливш ход при избора на купувач.

От една страна, липсва безспорен стратегически инвеститор. От друга - поне двама от кандидатите, предполага се, са свързани с изгонения като опасен за националната сигурност Чорни. За продажба на тютюневия холдинг на израелеца изобщо не може и да се говори, защото това би могло да доведе до тежки външнополитически последици. "Бизнесменът" обаче разполага с мощни медийни, икономически и политически лостове за влияние. И със сигурност ще реагира на всеки опит неговите хора да бъдат игнорирани с яростна атака срещу кабинета и по-специално срещу вицепремиера Василев.

В същото време единственият останал неруски кандидат-купувач - "Тобако кепитал партнерс", вече беше обвинен от подвластните на Чорни медии, че е свързан с "юпитата" в кабинета, които ще му гарантират сделката. Ако изборът падне върху него, министърът на икономиката ще бъде обвинен, че поддържа "приятелски кръг "Юпитер". Да се вземе решение за отлагане на продажбата пък ще бъде безумие, защото това ще доведе до неизпълнение на планираната приватизационна програма, както и до конфликт с официалните донори на страната МВФ и Световната банка. И в този случай виновен ще бъде Василев.

Ситуацията, както се вижда, е патова. А в ролята на големия губещ е все вицепремиерът. След като всички по-малки бушони вече изгоряха, какъвто и ход да направи той, премиерът може да реши, че е дошло време и на главния предпазител.