Вече 10 години държавните университети не спазват закона

Все по-ясно става, че затвореното самоуправление на държавните университети спъва развитието им в посока на мобилност, конкуренция, качество и ефективност. Опорен ориентир на управлението са интересите на университетските състави, при което университетите служат на себе си, а не на обществото.

С такива съображения, както и в стремеж за приближаване на модела на управление към този на европейските университети, през 2007 г Законът за висшето образование (ЗВО) беше изменен със създаването на съвети на настоятелите към държавните университети. Това изменение, общо взето, беше прието с нескрито недоволство и нежелание от университетските ръководства като нарушение на свещената, според тях, академична автономия. То бе изпълнено съвсем формално - съвети на настоятелите (СН) бяха създадени на книга, а не е сигурно дали навсякъде бяха създадени, защото не последва никаква отчетност и контрол. Едва ли друго законово изискване е било така демонстративно игнорирано и незачитано. Десет години в публичното пространство цари пълно мълчание по отношение на университетските Съвети на настоятелите и тяхната роля в управлението на университетите.

Ето част от измененията влезли в ЗВО през 2007 г:

Чл. 35а. (1) Към всяко държавно висше училище се създава съвет на настоятелите.

(2) Съветът на настоятелите подпомага висшето училище за осъществяване на ефективно и прозрачно управление и за предоставяне на качествено образование и обучение.
------------------

Чл. 35б. Съветът на настоятелите дава становище по:

1. основни въпроси, свързани с развитието на висшето училище;

2. проекта на мандатната програма;

3. проекта на бюджет на висшето училище;

4. проекти за приемане, изменение и допълнение на правилника на висшето училище;

5. проектите на заявките и предложенията за броя на приеманите за обучение студенти и докторанти и за размера на таксите за кандидатстване и за обучение;

6. годишния доклад за състоянието на висшето училище, годишния доклад с финансовите и натуралните показатели на висшето училище, годишния финансов отчет и отчета за изпълнението на приходната и разходната част на бюджета;

7. предложения за учредяване на стипендии от висшето училище.

Чл. 35в. (1) Съветът на настоятелите заседава не по-малко от веднъж на три месеца.

-------------------

Има ли създадени СН във всички държавни университети, актуализират ли се техните състави, заседават ли на всеки три месеца? Как управлението на университетите е подпомогнато по отношение на ефективност, прозрачност, качество на обучението, както изисква Законът? Съгласуват ли се посочените в Закона университетски проекти и годишните отчети?

Отговорите на тези въпроси са информация, която трябва да присъства в задължителната публична информация за всеки университет, изнасяна на неговия сайт. Това очевидно не важи за българските държавни университети. По-долу са представени данни за по-важните държавни университети - доколко и каква информация за СН може да бъде намерена на техните сайтове:

Изводът е, че е налице системно неспазване на закона от страна на българските държавни университети. Дори и малката законова предпоставка за обществен контрол на университетските управления е игнорирана и занемарена. Отговорност за прилагането на ЗВО носи Министерския съвет в лицето на министъра на образованието и науката. Проявен ли е някакъв контрол от страна на МОН по отношение на Съвета на настоятелите? Министърът е в непрекъснат диалог със Съвета на ректорите – поставян ли е някога този въпрос?

Българското висше образование е в кризисно състояние Спирането на неговия упадък и възвръщането на загубени позиции може да стане както с по-добро финансиране, така и с оптимизирането и спазването на нормативната база. Крайно време е държавните университети да започнат да спазват закона и във всички тях да се изградят и да започнат да функционират неформални съвети на настоятелите.

*Авторът е доктор на химическите науки, бивш Хумболтов стипендиант, работил в няколко американски университета, основател и модератор на сайта ‘bulgarianscienceproblems’. Заглавието е на редакцията.