Великобритания след Брекзит: Империя 2.0 - опасна носталгия и неоколониална фантазия

Казват, че когато лорд Норт, премиер по време на Американската революция, получил новините, че британските сили са загубили войната, а заедно с нея и американските колонии, той усетил удара от мащаба на новините почти физически, все едно бил прострелян с мускет. "О Господи, всичко свърши", написва той в своя дневник.

Загубата на американските колонии е първият случай, когато процесът на изграждане на Британската империя претъпява значителен обрат и поставя началото на носталгичен копнеж за загубени колонии - и богатството и глобалното влияние, вървящи заедно с тях - станал част от нашата национална психика. Дори изграждането на втората Британска империя през 19 век никога не излекува напълно раната от загубата на Америка, а краят на британския имперски престиж след Втората световна война задълбочи тази рана.

И въпреки това отдавна съществува неясно формулирана идея, че Великобритания може някакси да събере отново подбрани фрагменти от империята. Уинстън Чърчил говореше за глобален съюз на англоговорящите народи, включващ Америка, и поколения политици и историци от всякакви политически окраски от време на време насърчаваха подобни идеи, като в последно време наричат тази концепция Англосферата.

Част от проблема с подобни схеми днес е, че те произлизат от национален дебат за изгубената империя, който прекалено често е вътрешен дебат, фокусиран предимно върху това, което "ние" сме правили или не сме правили, и дали "ние" трябва да сме горди с това. Какво "те", народите от предишната империя и сегашната Общност на нациите (Британската общност), са смятали за нея тогава, и какво мислят по въпроса сега, рядко става част от този солипсистки дебат.

Но след миналата седмица - когато беше съобщено, че представители на Уайтхол са описали плановете за британските търговски отношения с Общността на нациите след Брекзита като "Империя 2.0" - "те" имаха много неща за казване. Африкански и индийски журналисти и блогъри се забавляваха много за наша сметка, осмивайки идеята. Още по-лошо, фразата, която може да е била използвана иронично, се появи, когато знаменитият индийски дипломат Шаши Тарур, впоследствие историк, се намираше във Великобритания, рекламирайки новата си критична книга за британската колониална експлоатация на Индия. Рязък както винаги, Тарур бе категоричен, че в Индия идеята за "Империя 2.0" ще се сгромоляса "като оловна топка".

Този нов акцент върху Общността на нациите неприятно напомня на поведението на неотдавна разведени, които намират бившите си партньори във Фейсбук и са шокирани да открият, че те са сключили нов брак, имат деца и са продължили напред. Може да имат скъпи спомени, може дори да искат да запазят добри отношения, но наистина не им липсваме.

Бившите колонии, както старата любов, изграждат нови отношения, базиращи се на собствените им нужди и амбиции. Някои може да са напълно готови за по-добро търговско споразумение или за повече свобода на придвижването, но те искат да са част от Империя 2.0 не повече, отколкото мнозинството от тях искаха да са част от Империя 1.0.

И това не е единствената неоколониална фантазия, която неотдавна беше извадена от фризера и притоплена набързо. Друга такава е концепцията за CANZUK, мечтите за зона за свободна търговия и свободно движение между Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия - три нации от тези, които бяха наричани навремето "бели владения". Теоретично, тъй като тези страни имат сходни институции и култура, за тях е естествено да се сближат.

Вече повече от половин век храним тези мечти. През 1962 г. лейбъристкият лидер Хю Гейтскел произнесе на конференция на своята партия реч за Общността на нациите, в която говореше за връзките, създадени между Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия по време на битките в Галиполи и на хребета Вими през Първата световна война. В момент, когато отбелязваме един век от тези битки, не можем да не признаем, че в Отава, Канбера и Уелингтън те се помнят като важни стъпки по пътя към независимост и национална държава, моменти, когато тези бивши владения започнаха да се отдалечават от Великобритания, вместо да се сближават с нея. "Те" отново имат свои собствени спомени, които не винаги съвпадат с нашите.

В крайна сметка, това което превръща Империя 2.0 във фантазия, са силите на географията и историята. Макар че Канада, например, има несъмнени културни връзки с Великобритания, тя има и граница със САЩ, простираща се на над 8800 км. Това и членството ѝ в Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА) означават, че главният ѝ търговски партньор неизбежно е САЩ, а не Великобритания.

Австралия и Нова Зеландия вероятно имат дори по-силни емоционални и културни връзки с Великобритания, но с възхода на азиатските икономики, нациите от другата страна на земята се оказаха на прага на най-големия промишлен регион в света. Австралия току-що премина през бум на минното дело, подобен на "златната треска" през 19-и век, и износителите ѝ гледат към Пекин, а не към Лондон.

В англоезична Африка ситуацията вече е ясна. Мотоциклетите по магистралите на Акра и Лагос са китайски, сглобени от местни механици от комплекти, доставени директно от китайската провинция Шандун. Новите полуфабрикати в Западна Африка са китайски спагети, а не риба и картофки, а супермаркетите, които ги продават, са собственост на Южна Африка. Много англоговорещи африканци все още имат дълбоки емоционални, икономически и често семейни връзки с Великобритания, но тези, които имат пари, вече са също толкова склонни да отидат на почивка в Дубай, колкото и в Лондон.

И въпреки това най-острата подводна скала, на която се натъква фантазията за Империя 2.0, е самата история. През 19 век Великобритания беше едновременно две неща: центърът на най-голямата империя в света и най-голямата индустриална и търговска страна, която светът някога беше виждал. И въпреки това официалната империя и търговската империя не бяха едно и също.

Макар че империята, особено Индия, без съмнение помагаше за обогатяването на Великобритания, дори в разцвета на имперското си могъщество търгувахме с Европа и със САЩ повече, отколкото с колониите. През 19 век британският капитал се устремяваше към цъфтящите градове на Америка и към задвижваната от робски труд, базирана на памука икономика на Дълбокия Юг на САЩ. И макар че голяма част от Африка беше оцветявана в имперско червено на картите, за които се знаеше, че висят във всяка класна стая, Великобритания търгуваше повече с малката Дания, отколкото с Нигерия, една от най-големите ѝ западноафрикански колонии.

Империята, дори в разцвета на могъществото си, никога дори не се приближи до това да приема целия ни износ, или да осигурява по-голямата част от вноса ни. Общността на нациите също няма да го направи, независимо колко добро търговско споразумение постигнем. Империя 2.0 е претенциозна визия за бъдещето, основаваща се на изкривен и неправилен спомен за миналото. Тя е заблуда и като всички заблуди, има потенциал да ни вдъхне фалшиво чувство за сигурност и да ни подтикне към вземането на неправилни решения.

По БТА