Велизар Шаламанов: Не можем да изключим преки заплахи за териториалната цялост на България

Военният министър Велизар Шаламанов обяви, че "има заплахи за териториалната цялост на европейски страни" и не може да се изключат и преки заплахи за България.

"Имаше териториална заплаха за Грузия, сега има за Украйна. Има замразен конфликт в Молдова, в Нагорни Карабах. Ние не можем да изключим преки заплахи и за България. Заплахата от хибридна война изглежда не толкова разбираема, защото не е свързана с пряка териториална заплаха, но води до дестабилизация, отслабване и води към това ние да бъдем бедна страна", посочи Шаламанов.

Шаламанов представи визията си за сектора на отбраната до 2020 година, но тя бе редактирана заради оценката му, че Русия представлява заплаха за България. Първоначалният вид на документа предизвика напрежение между премиера Георги Близнашки от една страна и военния министър и президента Росен Плевнелиев и бе смекчен от Съвета по сигурност към Министерския съвет. Така във визията отпадна текстът, който директно посочваше Руската федерация като заплаха, но остана формулировката за опасността от "хибридния модел" на водене на война. Въпреки че документът не го свързва открито с Москва, според НАТО в момента Русия води в Източна Украйна именно хибридна война.

Шаламанов коментира пред БНР още, че не смята за грешка посочването на Русия като заплаха.

"Тези констатации се повтарят в официални документи на НАТО и ЕС. Първият вариант на стратегията беше експертен документ, който с мое съгласие беше пуснат за обществено обсъждане. Аз смятам, че важните неща, несподеляни първоначално от всички граждани, трябва да бъдат обсъждани. Вариантът, който беше приет от Съвета по сигурност като работен документ вече отчита политическито съгласие на ниво на кабинет. Но между двата документа няма противоречие. Става въпрос за изказ, за по-дипломатичен език, който беше предложен от МВнР и това е правилният път", обясни Шаламанов пред БНР.

Той коментира още и поискания от НАТО План за защита на Румъния и България, като посочи че този план е в съответствие с Вашингтонския договор, който изисква планове за защита на всички страни членки. Планът трябва точно и конкретно да определи ангажиментите на алианса в случай на атака срещу България или Румъния.

"Това, че е забавен този план, се дължи на две причини. Първо, че Алиансът беше силно ангажиран в Афганистан. И второ, че от страна на българските правителства и началници на отбраната не е отстоявано това право на България да бъде включена в това планиране. И това планиране да бъде отработено, както казват военните чрез съответно учения", каза Шаламанов.

На срещата на върха на Алианса в Уелс в края на миналата седмица в опит да се противопоставят на руската агресия лидерите на НАТО страните членки   одобриха   план за готовност за действие, според който се създават сили за бързо реагиране с база в Източна Европа.

Шаламанов каза, че този план е в пряк отговор на агресивните действия на Русия с анексирането на Крим и инвазията в Източна Украйна, но той отчита и предизвикателства на "Ислямска държава“, както и други рискове, по които има споделена оценка в страните от НАТО.

Шаламанов обясни, че в рамките му България ще присъедини Втора тунджанска механизирана бригада към Многонационалния корпус в Шчечин, ще търси по-широко използване на полигона в Ново село, сътрудничество в Черно море, включване в инициативата на Германия като рамкова нация за разработка на съвременни способности и други.

"Това са само част от мерките, които обаче, за да се случат, трябва наистина да имаме съгласие по една национална програма, която да гарантира и необходимите средства – средства, заделени от българския бюджет, за да може към тях да бъдат добавени средствата от НАТО, от Европейския съюз и от съюзниците, които проявяват солидарност към нас", заяви Шаламанов.

Той отново коментира поставената цел – 2% от БВП за отбраната.

"Мисля, че това е обща задача на всички българи, на политическите партии, които се стремят към управлението. Това, което служебното правителство може да направи е да посочи механизмите, по които да се стигне до тези 2%. Още повече вътрешното преструктуриране на бюджета за достигане на поне 15-20 процента за инвестиции в отбраната, като това бъде допълнено с едни много по-ефективни, прозрачни методи за управление на тези инвестиции. Така че за разлика от миналите десетина години да виждаме реални способности, които удовлетворяват военните командири. Към момента, за съжаление, оценката е такава, че са похарчени над 1,8-2 милиарда лева, откакто сме член на НАТО, но истинските видими бойни способности не са дошли от тези пари, а са дошли от помощта, която сме получили от САЩ и Програмата за инвестиции в отбраната на НАТО, както и споразуменията с правителствата на някои страни-членки на Алианса", коментира Шаламанов.

Постигането на подобен процент обаче изглежда почти невъзможно на фона на реалната ситуация. В момента бюджетът за отбрана се движи около 1.3% от БВП, а тригодишната бюджетна рамка също предвижда подобни измерения. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов пък вече отхвърли призивите за повече разходи.

"Има много просто правило – когато си в една общност на споделени ценности, интегритетът е ценност № 1, т.е. това което се казва, това се прави. Другото е андрешковщина, аз лично считам, че България е достоен член на НАТО и на ЕС. Трябва да забравим за номерата на Андрешко, който се чуди как да се скрие от бирника. НАТО и ЕС не са бирници. Това са съюзи, базирани на ценности, към които България се присъедини с много усилия и с ясно съзнание за това какво я очаква и какво е готова да допринесе, за да защити своята свобода и принадлежност към тези съюзи", отбеляза Шаламанов.