Венецуела: икономика на ръба?

Венецуела не само бе засегната тежко от ниската цена на петрола, нейния основен износ, но и има най-високата инфлация в Латинска Америка, а освен това страда от хроничен недостиг на някои стоки от първа необходимост.

Президентът Николас Мадуро обвинява за лошото състояние на икономиката "икономическата война", водена срещу неговото правителство от опозицията, чуждестранна ос от сенчести играчи от Маями, Мадрид и Богота, и частни фирми, стремящи се да свалят от власт правителството му.

Опозицията (опозиционната Коалиция на демократичното единство победи на парламентарните избори от неделя, 6 декември - бел. ред) междувременно казва, че икономиката е била съсипана от слабото управление и налагането от властите на ценови и валутен контрол.

Със сигурност който и да спечели парламентарните избори от неделя, ще бъде изправен пред тежки икономически предизвикателства.

Петрол

Венецуелската икономика е тясно свързана с цената на петрола, на който се пада дял от над 90% от приходите на страната от износ.

Със спада на цените през последните месеци - от 115 долара за барел през юни 2014 г. до под 50 миналия месец - брутният вътрешен продукт (БВП) на страната преживява срив.
Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира, че икономиката ще се свие с 10% тази година и с 6% през идната.

Президентът Николас Мадуро оказва натиск върху Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), в която Венецуела членува, да намали производството с цел повишаване на цените до поне 88 долара за барел.

Повечето държави от ОПЕК обаче са заинтересовани от поддържането на цените на сравнително ниско равнище, за да направят проектите за добив на шистов газ непривлекателни. (ОПЕК реши да запази сегашните си квоти на добив, произвеждайки 32 милиона барела дневно - бел. Ред.).

Венецуела се готви за ситуация, при която цените на петрола ще останат ниски.
Преди броени дни Националното събрание одобри бюджета за 2016 година, който е разчетен на цена на петрола от 40 долара за барел догодина.

Недостиг и опашки

През последните две години във Венецуела пазаруването в супермаркети изисква много време.

Според изследване на социологическата агенция Dataanalisis венецуелците прекарват средно пет часа на седмица в купуване на стоки и посещават до четири магазина, за да намерят необходимите им продукти.

Пред всеки голям супермаркет се извиват дълги опашки и клиентите чакат с часове, за да влязат вътре.

Хроничният недостиг на редица стоки означава, че мнозина се прибират вкъщи с празни ръце.

Най-трудни за намиране са 42-та основни продукта, чиито цени са контролирани от правителството. Сред тях са млякото, оризът, кафето, захарта, царевичното брашно и олиото за готвене.

Освен това Венецуелската фармацевтична асоциация е изчислила, че има недостиг на 70% от лекарствата в повечето аптеки в страната.

Компаниите за хранителни стоки се оплакват от регулираните цени. Някои продукти просто са нерентабилни за производство.

Правителството обвинява производителите, че умишлено задържат стоките в складовете, за да се повишават цените.

Венецуелската телевизия Telesur обяви неотдавна, че недостигът на продукти е "съгласувана акция на опозицията за създаване на психоза в страната преди изборите".

Инфлация

С недостиг и опашки, цените на стоките от първа необходимост са изключително високи на черния пазар, което повишава цената на живота.

МВФ прогнозира годишна инфлация от 159% във Венецуела тази година - най-високата в световен мащаб. През 2016 гадина очакванията на Фонда са тя да надхвърли 200%.
Венецуела не е публикувала каквито и да било официално данни за инфлацията тази година.

Президентът Николас Мадуро обаче призна неотдавна, че равнището през 2015 година вероятно ще е 85%.

Правителството се опитва да овладее растящата инфлация с ценови контрол; наскоро то фиксира цената на една кора с 30 яйца на 420 боливара.

Не всички продавачи обаче спазват наложените цени. Потребители съобщиха, че дават близо три пъти повече на черния пазар, според Huevo Today (Яйце днес) - акаунт в Туитър, в който венецуелците обменят информация за цените на яйцата.

Обменен курс

Венецуела има три официални обменни курса и един незаконен на черния пазар.
Първите два са използвани при вноса на стоки, които правителството смята за продукти от първа необходимост, като храните, лекарствата и домакинските принадлежности. Третият е за венецуелците, които нямат разрешение да купуват долари по преференциален курс.

Много венецуелци обаче използват курса на черния пазар, тъй като е трудно човек да получи позволение да обмени пари по официалните.

Разликата между официалните и незаконния курс е огромна. Човек може да си купи един долар срещу 6,3 боливара по най-ниския официален обменен курс, докато на черния пазар ще са му необходими цели 800 боливара, според масово използвания сайт DolarToday.com.
Правителството въведе валутен контрол през 2003 година, за да спре изтичането на капитали от страната. Вместо това обаче той допринесе за нарастването на инфлацията.

Вносът на стоки може да е възпиращо скъп и компаниите са принудени да търсят местни алтернативи.

За 10 месеца веригата за бързо хранене McDonald's замени традиционните пържени картофи с юка, която се приготвя от местна маниока - тъй като вносните картофи станаха прекалено скъпи.

Пържените картофи се върнаха в менюто едва миналия месец, когато компанията най-накрая намери венецуелски доставчик.

Стандарт на живот

Едно от постиженията, с които се гордее най-много чавизмът - както е известна политическата идеология на покойния президент Уго Чавес и на неговия наследник Мадуро - е намаляването на бедността и неравенството.

Бедността намаля наполовина между 2003 и 2011 г. и коефициентът на Джини, който измерва неравенството, се подобри много за Венецуела.

Социални програми, финансирани от правителството, помогнаха за повишаване на реалните доходи. Мнозина обаче се опасяват, че в условията на рецесия има риск някои от тези придобивки да бъдат загубени.

Проучване, проведено неотдавна от три венецуелски университета, навежда на мисълта, че бедността вече се е увеличила сериозно. Според изследването 73% от населението живее в бедност - много повече в сравнение с нивото от 27% през 2013 година.

Правителството отхвърли изводите на проучването, като каза, че не само бедността не се е увеличила, но и крайната бедност е намаляла през 2015 година.
Представители на властите освен това заявиха, че безработицата е спаднала до исторически минимум от 6.7%.

По БТА.