Ти си това, което четеш

Владимира Янева окончателно е осъдена по делото "Червей"

Бившата шефка на СГС получи 1 година условно и 1000 лева глоба
Борис Митов | 09:23 | 20 април 2017 | 4 коментара

Бившият председател на Софийския градски съд (СГС) Владимира Янева окончателно бе призната за виновна от Върховния касационен съд (ВКС) по обвинението й, че е разрешила използването на специални разузнавателни средства (СРС) спрямо информационния масив на МВР за незаконно дълъг срок от общо 300 дни.

Тя бе осъдена на 1 година условно с 3-годишен изпитателен срок и глоба от 1000 лева, съобщават в четвъртък от ВКС.

Янева получи осъдителни присъди и на трите инстанции по делото за скандалната разработка на ДАНС "Червей". Другият подсъдим – бившият шеф на "Вътрешна сигурност" в МВР Тодор Костадинов, бе глобен с 3000 лева за това, че неправомерно, използвайки чужд акаунт, е правел справки за ЕГН-то на един от основните акционери в "Химимпорт" Иво Каменов. Костадинов бе оневинен за това, че е посочил неверни данни в исканията за СРС-тата, разрешени от Янева.

Разработката "Червей" бе водена от края на 2013 г. до средата на 2014 г. То започва след подаването на два анонимни сигнала, че вътрешни хора в МВР вземат "хонорари" между 2000 и 5000 лева, за да манипулират информационните масиви на министерството. Парите се давали за заличаване на криминалните регистрации на заинтересувани лица. Доказателства за това обаче така и не бяха намерени.

Разкритията за водената разработка обаче доведоха до отстраняването на Янева, която впоследствие бе обвинена за това, че на 25 март 2014 г. е одобрила продължаването на СРС-тата спрямо информационния масив на МВР, като по този начин те са били прилагани със 120 дни над допустимото. Разрешенията на бившата шефка на СГС по "Червей" датират от 12 септември и 12 ноември 2013 г., както и от 28 януари и 25 март 2014 г.

Защитната версия на Янева бе, че не е разбрала, че е одобрила СРС-та над максимално разрешения срок, защото от ДАНС били пропуснали да отбележат в повторното си искане, че разузнавателните средства по случая вече веднъж са продължавани.

По време на делото стана ясно, че е честа практика на службите да заобикалят срока в Закона за СРС-тата чрез прекъсване на прилагането им и новото им разрешаване от следващия ден. В мотивите на ВКС по делото обаче този прийом категорично е определен като незаконен.

"Този срок не започва да тече отново при всяко направено отделно искане за разрешение за експлоатация на СРС, независимо от неговото прекъсване, щом се отнася за същите лица или обекти, подадено е от един и същ заявител, при едни и същи факти, служещи като основание да се иска прилагане на СРС", приемат върховните съдии.

Според тях обратната теза "означава заобикаляне на разпоредбата на чл. 21 от ЗСРС, което е недопустимо".

"При това, органът, който издава разрешението, в случая – подсъдимата, няма право на преценка, а е длъжен да откаже да даде ново разрешение или продължаване на срока на вече даденото такова за използване на СРС, след като констатира, че е изтекъл максималният законов срок от шест месеца", категоричен е ВКС.

Той приема и заключението на долните две инстанции, че Янева умишлено е разрешила СРС-та за незаконно дълъг срок, позовавайки се на разрешенията, подписани от самата подсъдима.

"Основният аргумент на САС, а и на СГС е, че при третото искане от 28.01.2014 г., което е било за първоначално разрешение за прилагане на СРС (поради прекъсването във времето между изтичане на срока на предишното разрешение на 15.01.2014 г. и датата на новото искане), подсъдимата е издала разрешение за продължаване на прилагането на СРС, а при четвъртото искане – от 25.03.2014 г., вместо продължение на разрешението (както е било поискано), подсъдимата издала ново разрешение за прилагане на СРС. Обстоятелството, че на 25.03.2014 г. подсъдимата е издала ново (първоначално) разрешение за прилагане на СРС спрямо същия обект, е доказателство за това, че тя е съзнавала, че законовият срок по чл. 21, ал. 2 от ЗСРС е изтекъл и не би могъл да бъде продължен", посочва ВКС.

По време на разглеждането на делото на втора инстанция стана ясна и друга интересна подробност по отношение на обвинението на другия подсъдим – Тодор Костадинов. Според Софийския апелативен съд прокуратурата е можела да го обвини и по-тежко – за незаконно заличаване на криминалните регистрации на едно лице, но незнайно защо не го е сторила

"(Това) всъщност е единственият установен резултат от прилагането на СРС по "Червей". […] Прокуратурата е имала достатъчно възможност да формулира своите обвинения и да докаже своите тези в открит и състезателен процес, а не да създава внушения чрез твърдения, които не могат да бъдат предмет на доказване в настоящия наказателен процес поради липсата на съответни обвинения", се казвaше в мотивите към присъдата на втора инстация.

Любопитен факт е, че наскоро Софийският градски съд констатира и множество други нарушения на съда при искането и разрешаването на СРС-та, част от които бяха описани от самата Янева в някои от скандалните записи на нейни разговори с бившата съдийка Румяна Ченалова и адвокат Момчил Мондешки от аферата "Яневагейт". Тя пък започна именно след разкритията за разработката "Червей" в началото на 2015 г., довели от изваждането й от съдебната система и смяната на цялото ръководство на СГС.

Още от България

Какво провокира обвиненията в корупция срещу председателя на Софийския апелативен съд?