Ти си това, което четеш

Военното министерство съди "Юрокоптер" за 18 млн. евро

Проектът за купуване на нов изтребител влиза до дни в Министерския съвет
Никола Лалов | 18:06 | 10 март 2016 | 3 коментара

Военното министерство е завело иск в Международния арбитражен съд в Париж за 18 млн. евро срещу европейския гигант "Юрокоптер"-EADS, който преди две години бе ребрандиран и вече се казва "Еърбъс" (Аirbus). Това потвърди министърът на отбраната Николай Ненчев, който в четвъртък бе изслушан в парламентарната военна комисия.

България търси неустойки по епичния договор с "Юрокоптер" за доставка на вертолети от 2005 година. Според МО компанията не е доставило част от договореното оборудване за машините и не е изпълнило задълженията си по офсетната програма към договора.

Искът е бил подаден в края на миналата година и арбитражното дело все още не е тръгнало. МО се представлява от адвокатска кантора, избрана с конкурс.

"Вярвам, че ще спечелим това дело", заяви Ненчев.

Проектът за нов изтребител влиза в МС

Той съобщи още, че проектът за придобиването на нов тип изтребител до дни ще бъде вкаран в Министерския съвет. По думите му той е предвиден и в бюджетната рамка

Ненчев на няколко пъти вече каза, че очаква още тази година да подпише договора. Парите по него ще се плащат разсрочено за няколко години, а първата вноска трябва да бъде покрита от заложените 80 млн. лева целевото финансиране за бойната авиация.

В същото време МО не се е отказало да закупи и шест неупотребявани двигатели за старите съветски машини МиГ 29, които според неофициална информация може да излязат около 50 млн. лева.

Епосът с "Юрокоптер"

Около сделката с "Юрокоптер" има много неизвестни, след като бе предоговорена по време на първото правителство на ГЕРБ. Договорът за 18 хеликоптера (12 "Кугър" и 6 "Пантер) бе подписан по време на правителството на Симеон Сакскобургготски. Общата цена на поръчката, в която влизат и пакет от резервни части и друго оборудване, бе малко над 383 млн. евро.

След идването си на власт от ГЕРБ обявиха, че няма достатъчно средства, за да се изпълни целият договор и първият кабинет "Борисов" обяви, че успял да намали поръчката и компанията се е отказала от доставката на последните три хеликоптера пантера.

Така и не стана публично известно какви други параметри по договора са били променени. Не е ясно и на какъв етап е изпълнението на офсетната програма.

Основната цел на офсетните споразумения по договорите за купуването на скъпа военна техника е да компенсират големите разходи за отбрана, като осигурят инвестиции в други сектори на икономиката. В директния офсет влизат дейностите по поддръжката на военното или отбранителното изделие, което ще се доставя с основния договор. Към индиректния офсет спадат инвестициите в различни цивилни и други сектори на икономиката на дадената страна - придобиване на материални и нематериални активи, технологии, ноу-хау и други.

Още по темата
Още от България