Все още е "";малко вероятно"" да има война между Индия и Пакистан

Индия и Пакистан са в опасна военна конфронтация, но според дипломати и аналитици един по-широк сблъсък извън рамките на обичайните гранични инциденти в края на всяка година, изглежда малко вероятен. Двете ядрени съседни сили ускоряват укрепването на военните си позиции по оспорваната от тях граница в Кашмир след нападението срещу индийския парламент на 13 декември, извършено от групировки, които според Делхи се ползват с подкрепата на пакистанското военно ръководство. Но след като престрелките тази седмица по линията за прекратяване на огъня в Кашмир стигнаха до международната граница, която разделя двете страни, Вашингтон призова към сдържаност, за да се предотврати избухването на по-голям конфликт в момент, когато обстановката в Южна Азия е изключително нестабилна.

"Един индийско-пакистански конфликт ще подкопае кампанията срещу терористите в Афганистан, където сътрудничеството с пакистанските военни е необходимост", заяви чужд дипломат в Исламабад. "Има опасност враждебната атмосфера случайно да стане източник на по-широк сблъсък. Важно е да се намали напрежението, въпреки че сегашната обстановка предполага, че вървим към война."

Пакистан и Индия са водили три войни през последните 54 години и са участвали в няколко локални конфликти. Последният бе, когато подкрепяни от Пакистан бойци преминаха на индийска територия в Каргил в Кашшмир през 1999 г.

Аналитици в областта на отбраната в Делхи определят укрепването на индийските военни сили през последните няколко дни като заемане на "отбранителна позиция в най-горната граница на сдръжаност от страна на нашите конвенционални сили". И все пак мащабът на ответните реакции на индийската страна, заедно с тези на дипломатическите и търговските структури, също е отражение на нарастващото недоволство в редиците на правителството и между политическите съветници, че стратегията на Делхи, характеризираща се с тиха сдръжаност, след 11 септември не е дала резултати.

След атентатите в САЩ, атентатори от базираната в Кашмир пакистанска сепаратистка групировка се самовзривиха пред местния парламент в Шринагар, Кашмир. При акцията загинаха 34 души. В отговор на октомврийската атака Индия предупреди Пакистан, че търпението ѝ има граници и продължи да се придържа към дипломатическите ходове, вместо да хване оръжието, за да упражни натиск върху Исламабад да предприеме реални действия срещу терористичните групировки, на които е дал убежище. Но нападението от група атентатори-самоубийци през този месец в сградата на индийския парламент в Делхи разтърси индийското ръководство и мобилизира общественото мнение. "Сега в Индия вълнението е по-голямо, защото провокацията е безпрецедентна - нападение срещу символа на демокрацията в Индия. Ето защо ответните реакции трябва да бъдат по-различни", твърди Удай Баскар, заместник-директор на Института за отбранителни проучвания в индийската столица.

Поради това решението на Индия да постави армията си в най-висша степен на бойна готовност цели да изпрати на Пакистан "най-силни сигнали" да прекрати подкрепата си за базираните на нейна територия бунтовнически групировки, участващи в акции в оспорвания район на Кашмир.

Спекулациите, че индийският премиер Атал Бихари Ваджпаи и пакистанският президент ген.Первез Мушараф, ще се срещнат неофициално на форума на високо равнище на южноазитските държави в началото на идния месец, сега се възприемат като фантазии. Реалистично е да се смята, че двете държави ще продължат да са в състояние на враждебно дипломатическо противопоставяне, докато продължаващите пограничини конфликти ще поддържат напрежението и евентуално, въпреки че е малко вероятно, ще предизвикат по-широк конфликт.

Сигурно е, че ще се увеличи военната риторика. Ваджпаи заяви пред политическите си поддръжници тази седмица, че се прави опит Индия да бъде въвлечена насила във война. Пакистански официални лица твърдят, че увеличаването на войските на границата може при малък сблъсък да доведе до избухването на война.

Междувременно опитът на Индия да използва по дипломатичен път нападението срещу парламента на страната се оказва печеливш ход. Чужди дипломати смятат за достоверни доказателствата на Делхи, според които две подкрепяни от Пакистан групировки, са виновни за атентата. Вчера Съединените щати също откликнаха на индийския ход като включиха организациите Лашкар-е-Таиба и Джаиш-е-Мохамад в списъка на чуждите терористични групоривки и ги свързаха с нападенията срещу индийски държавни сгради.

Американският държавен секретар Колин Пауъл заяви:"Тези организации, които твърдят, че подкрепят народа на Кашмир, са извършили множество терористични нападения в Индия и Пакистан.

Както неотдавнашните атаки ясно показват Лашкар-е-Таиба, Джаиш-е-Мохамад и други подобни се опитват да нападнат демокрацията, да подкопаят мира и стабилността в Южна Азия и да унищожат индийско-пакистанските отношения."

След атентата в Делхи Индия призова Пакистан да неутрализира Лашкар-е-Таиба. В понеделник ген.Мушараф, след проявеното в началото безразличие, замрази банковите сметки на организацията.

Войната може да изглежда малко вероятна, но както твърди Пран Чопра, индийски политически аналитик, координираните действия на индийската страна показват, че "този път Индия няма да отстъпи".