Властта стовари на КЕВР отговорността за енергийни сделки

За да угоди на коалиционния си партньор "Обединените патриоти", управляващата ГЕРБ гласува окончателно в подкрепа на спорен и неясен законов текст, даващ правомощие на енергийния регулатор да се произнася по сделки за над 20% от лицензирани фирми от сектора. Поправката, която бе внесена заради скандала с продажбата на българските енергийни активи на чешката ЧЕЗ на непозната и неопитна "Инерком" и първоначално не бе подкрепяна от ГЕРБ, на практика поставя Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) в небрано лозе.

Без да е ясно дали поправката въобще може да засегне сделката "ЧЕЗ", която бе сключена в края на февруари 2018 г., но все още не е финализирана, регулаторът бе натоварен с почти неизпълнимата задача да я провери по ненаписани все още критерии. Тях тепърва ще ги мислят юристите – вероятно на енергийното министерство.

КЕВР: Не знаем какво да правим

Цялата ситуация доведе до признанието на шефа на КЕВР Иван Иванов, че в комисията не знаят както трябва да правят и ще са им нужни правни консултации как да изпълняват новите си правомощия. След окончателното приемане на поправките в Закона за енергетиката в пленарна зала в четвъртък, той напомни също, че неведнъж е обяснявал, че е против идеята и остава на това мнение.

При това положение одобрената корекция изглежда по-скоро като нов клапан за отпушване на бъдещо обществено напрежение около сделката "ЧЕЗ", след като веднъж вече бе освободено с обявеното намерение за влизане на държавата в транзакцията. После обаче правителството се отказа.

Макар в пленарна зала да бе вкарана за окончателно гласуване редакция на предложението на Патриотите, която предвиждаше сделките в енергетиката да са на уведомителен режим, се оказа, че ГЕРБ са взели политическо решение да подкрепят коалиционния си партньор. От думите на председателя на енергийната парламентарна комисия от ГЕРБ Делян Добрев стана ясно, че това е станало с ясното съзнание, че текстът не е прецизен.

Правомощието е малко спорно, призна Делян Добрев

"Дават се допълнителни правомощия на КЕВР, дали бе нужно, е малко спорен въпрос", коментира той пред журналисти в парламента, след като в тежък спор с ДПС и без неговите гласове в крайна сметка правомощието бе прието.

"За да успокоим страстите – виждаме, че и колегите от "Обединени патриоти", и от БСП настоявате много за този текст, въпреки че имахме някои колебания, имаме политическо решение да приемем текста", каза Добрев по време на дебата.

"Ние даваме тези правомощия на регулатора, но не даваме изчерпателно в законодателството какви са критериите, по които регулаторът ще преценява кога да одобрява и кога да не одобрява една сделка. Тези текстове могат да бъдат прецизирани в подзаконов нормативен акт“, обясни Добрев. От думите му стана ясно, че тепърва ще се умува какви да са критериите, по които КЕВР ще проверява сделките с над 20 процента от електоенергийни, газови и топлоснабдителни дружества, които са лицензирани от държавата.

ДПС обвини управляващите в репресия

"Посланието, които изпратихте към инвеститорите, е, че без разрешение от държавата никой няма да може да прави бизнес в енергетиката или да излезе от този сектор. И по времето на Тодор Живков нямаше такава репресия", възмути се след вота Рамадан Аталай от ДПС.

Председателят на енергийния регулатор Иван Иванов коментира пред журналисти, че след като бъдат публикувани официално законовите поправки те ще бъдат обсъдени и след консултации КЕВР ще излезе със становище.

"За момента нямаме яснота какво трябва да направим. Нашето настояване беше в текстовете на закона да се разпишат критериите за вземане на решение по сделките. Очевидно решението ще се взема на базата на становища на всички държавни органи и организации, които имат отношение не само към сделката за ЧЕЗ, но и бъдещите", каза регулаторният шеф.

"За нас е важно да се адресира писмо до собствениците на ЧЕЗ, в което те да ни кажат дали сделката е финализирана и от това ще следват нашите действия", обясни той и припомни, че е внесъл официално в парламента своите възражения и съображения срещу това правомощие.

"От една страна то може да се тълкува като израз на доверието към КЕВР да отговори на обществените очаквания. Но трябва да се има предвид, че ние имаме законова рамка, в която можем да изпълняваме правомощията си", опита се Иванов да обясни, че на този етап комисията му е натоварена с невъзможна мисия..

Делян Добрев също коментира, че неконкретният текст дава доста голяма свобода на регулатора, а според предишни негови изявление дори може да се стигне до злоупотреби, заради което е ГЕРБ отначало бе против.

По-скоро без отношение спрямо сделката "ЧЕЗ"

Според представителя на ГЕРБ трябва да се говори с юристите дали текстът може да действа ретроактивно за сключената вече сделка между ЧЕЗ и "Инерком". "Моето мнение е, че по-скоро новият текст няма да има отношение към ЧЕЗ", посочи той.

Реално макар регулаторното одобрение на енергийните сделки да беше внесено най-вече заради продажбата на активите на ЧЕЗ в България на неопитната и малка "Инерком", тя изглежда няма да подлежи на въведената проверка от страна на КЕВР. През ноември ще стане ясно дали сделката ще се приключи или "Инерком" няма да успее да намери 340 млн. евро за да плати. Дори и да изработи спешно критерии за одобряване на енергийни придобивки, остава висящ въпросът с принципа да не се въвеждат нормативни изисквания със задна дата.

По всичко личи, че ако се разработят критериите, те по-скоро ще важат за последващи проверки. Още повече, че вече дружествата от енергетиката, които са лицензирани от КЕВР, ще трябва да информират в годишните си отчети пред регулатора ако имат намерения да продават над 20 процента от активите си.

Останалите законови поправки за извеждане на борсата на всички възобновяеми енергийни източници, топлофикации и заводски централи с инсталирана мощност над 4 МВ са консенсусни.

Скъпите тецове на Ковачки и Папазов отрязани от пазара за бита

При второто четене на текстовете в ресорната парламентарна комисия във вторник бе внесено предложение, което на практика ще лиши от достъп до регулирания пазар въглищните централи на бизнесмена Христо Ковачки и новата придобивка на бившия транспортен министър Данаил Папазов – ТЕЦ "Варна", която той купи от ЧЕЗ.

Поправката предвижда КЕВР да не определя разполагаемост на производители, чиято регулирана цена надхвърля с повече от 10% прогнозната пазарна цена за годишния период. Досега всяка централа, която поиска квота от регулирания пазар на бита и малкия бизнес, трябваше да получи такава, а централите на Ковачки и на Папазов внесоха искания за много високи цени от 1 юли 2018 г., някои от които надхвърлят един и половина пъти пазарните.

Тази поправка се подкрепя от бизнеса, който преди ден дори заплаши, че ако тя не бъде окончателно одобрена в парламента, ще излезе на протест. От Асоциацията на организациите на българските работодатели припомниха, че през 2015 г. бизнесът плати натрупания дефицит в енергетиката от 800 млн. лева чрез увеличената такса "задължения към обществото“ но за смета на споразумение с кабинета на Борисов да се спрат всякакви нови субсидирани електропроизводители и изкупуване на електроенергия на непазарни цени.

В крайна сметка тя бе одобрена.

Без връщане на по-високите цени за малките ВЕИ-та

Не мина обаче връщането в сила по-високите цени на малките ВЕИ централи, изградени по Програмата за развитие на селските райони. Текстът, предложен от БСП, бе подкрепен от комисията при второто четене на поправките преди два дни, но в пленарна зала не събра достатъчно подкрепа. Той засягаше 300 ВЕИ централи, получили евросубсидия, която не е била отчетена при определянето на преференциалните им цени и така те бяха получили неправомерна държавна помощ. Преференциалните им цени обаче бяха намалени.

Този въпрос вече е уреден, обясни в пленарна зала енергийният министър Теменужка Петкова и депутатите отхвърлиха искането на социалистите..