Ти си това, което четеш

Все повече деца отпадат от училище

Финансирането на образованието остава под средното за ЕС, интеграцията на ромите е проблем
18:55 | 09 ноември 2017 | 4 коментара

Държавното финансиране за образованието в България остава под средното за Европейския съюз, делът на преждевременно напускащите училище се увеличава, интеграцията на ромите продължава да е проблем, а учебните програми трябва да се модернизират. В същото време все по-голям процент българи завършват висше образование, но все по-малък дял от тях си намират работа след това. Проблем са многобройните малки университети и неотговарящото на изискванията на пазара на труда обучение в тях.

Тези проблеми на българската образователна система са откроени в доклад на Европейската комисия, публикуван в четвъртък. В него се посочва, че правителството е предприело мерки за преодоляване на някои от недостатъците.

Все повече деца отпадат от училище

Според анализа на ЕК обратно на общата тенденция в Европа, делът на преждевременно напускащите училище (на възраст 18 - 24 години) се увеличава - 13.8% през 2016 г. в сравнение с 10.7% средно за ЕС. В същото време България си е поставила за цел този процент да стане 11 на сто през 2020 г. Според анализа обаче това едва ли ще се случи.

Данните показват, че най-висок е делът на отпадащите ученици в селата - над 30 на сто. В малките градове той е 15.8 на сто, а в големите градове - 2.8%. Големият брой на отпадащите всяка година се свързва със социално-икономически фактори, трудности от образователен характер и във все по-голяма степен на емиграция. Данните на образователното министерство показват, че над 80% от проверените до момента 170 000 деца, които не ходят на училище, всъщност живеят в чужбина.

В доклада се отбелязва, че за намаляване на отпадащите от училище, трябва да се повиши процентът на децата на 5 и 6 години, които ходят на предучилищна. През 2015 г. над 89% от децата в тази възраст са били обхванати от образователната система, но делът им остава под целта за ЕС от 95%. Ромските деца, които посещават предучилищна се увеличават, но делът им остава доста нисък - 66 на сто. "Задължителното двегодишно предучилищно образование може да помогне да се гарантира равен старт за учениците в неравностойно положение", пише в анализа. Според авторите, ако всички деца ходят в подготвителните групи, това ще подобри резултатите на учениците в училище.

Повече ученици ще бъдат задържани в клас и ако се реформират учебните програми. Тази мярка ще повиши и резултатите на децата по ключови предмети, които сега са сред най-ниските в Европа.

Проблем с ромите

От Европейската комисия отбелязват като тревожен фактът, че 67% от ромите на възраст 18 - 24 години напускат училище преждевременно, като жените са изложени на непропорционално висок риск (77% спрямо 57% при мъжете). В същото време голяма част от тези хора не работят. Проблем за обучението на ромите е, че 60 на сто от тях учат в училища, в които повечето деца са от този етнос. Това се обяснява с неравномерното разпределение на ромите в страната и фактът, че те са преобладаващото население в някои райони на страната.

Недостатъчно пари

Проблем за образованието в България се оказва и недостатъчното финансиране. От ЕК отбелязват, че процентът на публичните средства за сектора расте до около 4 на сто от БВП, но въпреки това остава под средната стойност за ЕС от 4.9 на сто. В същото време от Брюксел отбелязват, че по-големите инвестиции в образование могат да подобрят качеството му и обхвата на децата.

Повече висшисти, но без работа

Въпреки увеличаващия се дял на отпадналите от училище, все повече българи завършват висше образование. Делът на висшистите на възраст между 30 и 34 години е достигнал 33.8 на сто. Все по-малко от наскоро завършилите университет обаче си намират работа.

"Това означава, че е необходимо допълнително да се подобри както приложимостта на висшето образование на пазара на труда, така и неговото качество", препоръчват от Брюксел. Освен това повече от една трета от висшистите работят на длъжности, за които не се изисква диплома от университет.

От Европейската комисия отбелязват, че през последните години начинът на финансиране на университетите се промени в опит да се насочат повече средства към качественото обучение в перспективни и търсени специалности.

"Решаването на проблема с бъдещия недостиг на умения представлява предизвикателство предвид емиграцията и демографския натиск. По оценки на Европейския център за развитие на професионалното обучение (CEDEFOP) ИКТ, преподаването, здравеопазването и инженерните науки са основните области, които ще бъдат изправени пред недостиг на умения през идните години", пише в анализа.

В него се казва още, че демографският спад и относително големият брой малки университети са повод за загриженост по отношения на ефикасността на мрежата от висши учебни заведения. Отбелязва се, че кандидат-студентите намаляват и все повече от тях отиват да учат в чужбина. Проблемът може да се реши частично с включването във висшето образование на групите в неравностойно положение. В същото време те са най-застрашени от това да не завършат средно образование.

Наскоро анализ, поръчан от образователното министерство, препоръча оптимизиране на броя на университетите. Правителството обаче засега няма намерение да закрива висши училища, а ще се опита да върне специфичния профил на всяко от тях като от програмата му отпаднат нетипични специалности като например право в технически университет.

Осмокласниците последни в ЕС по гражданско образование

В същото време друго проучване показа, че българските осмокласници са на последно място сред европейските страни по знания по гражданско образование. Те се нареждат на 16-о място в проучването, проведено сред деца от 21 държави. Гражданското образование трябва да дава знания за гражданските права и задължения, за функционирането на държавата и др.
В изследването са участвали 94 000 ученици, средно по 4000 от всяка държава. Те са решавали различни по трудност задачи в рамките на 45 минути.
Учениците са отговаряли на въпроси защо образованието се определя като човешко право, защо министърът трябва да плаща глобите си и защо е важно журналистите да могат свободно да съобщават новините. Най-големите заплахи за човечеството, според всички осмокласници, са замърсяването на околната среда и тероризмът.

Още по темата
Още от България