Ти си това, което четеш

Всеки лев спестен на НЗОК от генерици е 5.70 икономия за пациента

Навлизането на генерици е намалило разходите на НЗОК за кардиологични медикаменти с 18% за 11 години
Мартина Бозукова | 16:10 | 05 декември 2017 | 2 коментара

Навлизането на генерични медикаменти е намалило разходите на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) с 18% или с около 10 млн. лева при лекарствата за сърдечно-съдови заболявания от групата на сартаните в периода 2005-2016 година. Далеч повече икономии обаче тяхното навлизане носи за пациентите, тъй като 1 спестен лев от разходите за реимбурсиране на НЗОК е съпроводен от около 5.70 лв. спестяване при потребителските доплащания. Това показва анализ на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП).

Генериците са еккивалент на оригиналните лекарства, които други фирми започват да произвеждат след изтичането на съответния патент.

Експертите са анализирали именно групата лекарства за сърдечно-съдови заболявания, тъй като те са водеща причина за смъртност у нас, а медикаментите са един от основните лостове за подобряване на живота на хронично болните. Сега НЗОК покрива 25% от стойността на тази група лекарства, а останалото доплащат пациентите.

Здравният икономист Аркади Шарков обясни, че при предимствена употреба на генерични лекарства разходите на НЗОК за тази група медикаменти биха намалели с 43 000 лева за 2016 година, а доплащанията на пациентите за тях с 2 млн. лева. През 2016 г. разходът на НЗОК за реимбурсиране на тези медикаменти е 3.4 млн. лв., докато доплащанията от пациентите за около 19.6 млн. лв. или 5.7 пъти по-високи в сравнение с държавния разход.

За 2017 година биха били спестени 23 хил. лева на НЗОК и 2.3 млн. лева на пациентите.

Това би станало, ако лекарите приоритетно изписват генерични медикаменти, без да са въведени изрични регулации като генерично заместване и т.н.

Резултатите от изследването потвърждават заключенията от предходни анализи, като този на Световната банка от 2015 г., както и на добрите практики от страните в ЕС, че прогенеричната политика намалява значително разходите за медикаменти.

В същото време спестените разходи на НЗОК могат да се използват както за ограничаване на ръста на лекарствения ѝ бюджет, така и за увеличаване на процента реимбурсация в съответната лекарствена група – така например в групата на сартаните той може да бъде увеличен от 25% на 50% или на 75%.

Двойно повече лекарства срещу 50% по-малко разходи

Анализът показва, че без особени мерки за насърчаване на прогенеричната политика, само от навлизането на генерични лекарства на пазара, бюджетът на НЗОК е облекчен значително, а търсенето им от хората се увеличава.

Положителният ефект върху бюджета на НЗОК се изразява в това, че на фона на постоянно увеличаващо се търсене – закупените количества през 2016 г. са над 3 пъти повече в сравнение с 2008 г., разходите за реимбурсирането им са с около 25% по-ниски. При над двойно по-високо реимбурсирано количество през 2016 г. в сравнение с 2009 г. разходите на касата намаляват с близо 50%.

Едно от възможните обяснения е конкуренцията на този пазар – докато през 2009 г. НЗОК реимбурсира 11 лекарствени продукта от групата на сартаните, през 2010 г. те са 17, а през 2016 г. – 81.

Сама по себе си конкуренцията не е достатъчна обаче, за да окаже такова влияние върху пазара, тъй като тя следва да е съпроводена и от промяна на потребителските навици. Именно такова “напасване” на потребителските навици се наблюдава и след 2006 година все повече потребители се насочват към по-евтините генерични лекарства.

Докато през 2005 година 90% от закупените медикаменти от групата на сартаните са били оригинали, през 2007 година вече 60% са генерици и 40% - оригинали.

Спестяването на средства може допълнително да се увеличи при прилагане на амбициозна прогенерична лекарствена политика, за каквато се обявяват повечето партии в предизборните си програми.

Как е в Европа?

Различните страни членки в ЕС имат диференциран подход към генеричните медикаменти. В някои държави тази политика е залегнала напълно и се подкрепя от всички заинтересовани страни (лекари, пациенти и фармацевти) – това са Холандия, Швеция, Германия, Франция и Белгия. Посочените държави са с един от най-високите доходи на човек от населението в Европа, като през 2016 са създали 47% от БВП на ЕС. С цел да се пестят средства в здравните им системи и съответно да се увеличат покритието и достъпът до медикаменти, те прилагат различни политики за промоция на генеричните медикаменти.

В Германия бюджетът на лекарите е обвързан с предписването на генерични медикаменти, а във Великобритания е въведено предписване по Международно непатентно наименование (INN). В Дания разчитат на генерично заместване, в което датската агенция по лекарствата решава кои генерични лекарства са подходящи за това, след което аптеките трябва да предоставят на пациента продукта с най-ниска цена, освен ако лекарят и/или пациентът предпочита друг продукт.

Пазарът на генерични медикаменти в Европа формира около 40% от обема на общия пазар на лекарства в брой опаковки. Присъствието им е най-силно изразено в Германия, където по данни за 2014 г. формират около 73% от пазара на лекарствени продукти, следвани от Великобритания - 66% и Франция - 41%.

Според изследване на Европейската комисия средните цени на медикаментите са намалели с около 20% в първата година след отпадането на патента за производство на оригиналното лекарство, а през втората година с още 25%. ЕК обръща внимание на това, че динамиката в цените варира според държавите и според медикаментите, като в някои държави се забелязва и намаление на цената с до 80-90% няколко години след навлизането на генеричните медикаменти на пазара.

Според изчисления на IMS Health от 2015 г. създадената пряка конкуренция в резултат на генеричното навлизане на европейския пазар на лекарства е довела до спестяване на около 100 млрд. евро.

В заключение анализаторите от ЕКИП посочват, че провеждането на прогенерична политика зависи от няколко предпоставки, сред които са провеждането на информационни кампании, които да обясняват на лекари и фармацевти ефектите от нея, въвеждане на електронна рецепта и завършване на усилията за въвеждане на електронно здравеопазване. 

Още от Бизнес

Подкрепяте ли втори кабинков лифт в Банско?