Всеки ли може да предоставя съвети, свръзани със здравето?

Все по-често в интернет пространството - в социални медии, блогове, сайтове, както и в някои печатни и електронни медии, се изявяват хора, които предоставят съвети, рецепти, идеи и консултации, свързани с подобряване на здравето, предписват използването на определени методи, спазването на определен режим на хранене, използване на различни природни продукти, дори поставят диагнози, коментират определени заболявания, спекулират с етиологията и патогенезата на различни болести.

Тези хора често твърдят, че са завършили различни курсове и притежават сертификати за цветотерапия, психология, нутриционистика, холистична медицина и какво ли още не. Почти задължително е част от тях да са получени в чужбина, защото така звучи много по-атрактивно, а и е по-трудно проверимо. Някои дори изтъкват свръхспособности в лечителството, като диапазонът на тези интернет и ТВ "гуру“-та се движи от гледачки и ясновидки до холистични психолози, психологични нутриционисти и други всевъзможни словосъчетания. Общото между тях обаче е липсата на медицинско образование.

Лечението на хемороиди с настойка от бял равнец и уринотерапията може и да звучат смешно за повечето хора, които са учили най-малко шест години, а после са специализирали още толкова преди да започнат дългия си стаж из дебрите на медицината, но този род съвети и "лечения", препоръчвана профилактика и начини за диагностика, могат сериозно да застрашат здравето на некритичния зрител/читател. Ето защо бих искала да обсъдя въпроса каква е отговорността на тези лица, кой орган следва да ги контролира и какви са изискванията, за да извършват тези дейности.

Административно-наказателната разпоредба, съдържаща се в чл. 222, ал. 1 от Закона за здравето, гласи, че "който оказва медицинска помощ или извършва здравна дейност, без да има необходимата професионална квалификация по медицинска професия за това, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 20 000 лв.“. Следователно само лица, които имат необходимата професионална квалификация по медицинска професия могат да извършват здравни дейности и да оказват медицинска помощ.

Влиза ли диагностиката по телевизията, препоръчването на определен вид храна и спазването на определена диета, изписването на билки и отвари, съветите за профилактика и лечение на дадено заболяване, терапията с пиене на телесни течности, меренето на аура и т.н в понятието "здравни дейности“? Може ли различни лица да коментират дали е подходящо или не лечението с антибиотик, нестероидни противовъзпалителни, да препоръчват даден диагностично-лечебен метод и да изказват отрицателно мнение за друг?

Здравна дейност, съгласно пар. 1, т. 3 от ДР на Закона за здравното осигуряване представлява „всяка дейност, насочена към опазване, поддържане и възстановяване на здравето.“ Следователно всяка дейност, насочена към тези три изброени резултата, влиза в обхвата на посочената легална дефиниция.

Всеки, който извършва дейности, насочени към опазване, поддържане и възстановяване на здравето, следва да има необходимата професионална квалификация по медицинска професия. В Закона за здравето (чл. 183, ал. 1) се посочва, че медицинската професия се упражнява от лица, притежаващи диплома за завършено висше образование по специалности от професионални направления "Медицина“, "Дентална медицина“, "Фармация“ и "Здравни грижи“.

В случай, че извършваните дейности представляват неконвенционални методи за въздействие върху здравето, също са въведени изисквания. Неконвенционалните методи включват: използване на нелекарствени продукти от органичен произход; използване на нелекарствени продукти от минерален произход; използване на нетрадиционни физикални методи; хомеопатия; акупунктура и акупресура; ирисови, пулсови и аурикуларни методи на изследване; диетика и лечебно гладуване.

Например диетиката представлява лечебен метод, при който чрез предписан режим на хранене, включително и само с плодове, зеленчуци или с други продукти от органичен произход, се постига благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве. Ето защо всяка препоръка, свързана с изготвяне на определен режим на хранене, препоръчване на употребата на дадени храни при наличие на заболяване или профилактиране на такова или свръзана с обещание за благоприятно въздействие върху здравето на човека, представлява неконвенционален метод за въздействие върху здравето му.

Упражняващите този метод следва да притежават образователно-квалификационна степен „магистър“ по професионални направления "Медицина“, "Дентална медицина“ или "Фармация“; образователно- квалификационна степен "специалист“ или "бакалавър“ по професионално направление "Здравни грижи“ или да притежават диплома за завършено средно образование и свидетелство за успешно проведено обучение не по-малко от 4 семестъра във висше медицинско училище при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на образованието и науката.Право да практикуват хомеопатия имат лица, които притежават образователно-квалификационна степен "магистър“ по професионално направление "Медицина“ или "Дентална медицина“.

Тези лица следва да се регистрират в съответната Регионална здравна инспекция.

Никой друг няма право да практикува подобни дейности, нито пък да извършва дейности, извън тези, посочени изрично в закона и изброени в статията по-горе. Нарушението на описаните правила ще доведе до възникване на административно-наказателна отговорност на основание чл. 222, ал. 1 от Закона за здравето. Нарушенията се установяват с актове, съставени от държавни здравни инспектори или от длъжностни лица, определени от директора на регионалната здравна инспекция, а наказателните постановления се издават от директора на регионалната здравна инспекция.

Разбира се, коментираните правила не се отнасят до случаите, когато съседката Ви препоръчва да си купите "този антибиотик“ от аптеката или когато две приятелки коментират как да се справят с отоците по краката по време на бременност. Дори формално да извършвате здравни дейности, давайки съвет на майка си какво да прави с "ужасната мигрена“, която я мъчи вече втори ден, това са маловажни случаи и не се характеризират с обществена опасност. Няма да нарушите закона и ако окажете спешна помощ на пострадал, макар да нямате медицинско образование. В този случай действате при крайна необходимост и деянието не е общественоопасно.

Коментарът ми е насочен към безчетната он-лайн безотговорност, подхранвана от хиляди последователи, които са изгубили доверието си в лекарите и специалистите по здравни грижи, затънали са в дебрите на дезинформацията и хилядите правила и документи, въвеждани и променящи се ежегодно.

Ето защо, когато коментираме тези въпроси, следва да помислим освен за юридическата отговорност на псевдолечителите и за причините, поради които пациентите се дезинформират и губят доверие в здравната система, както и да разсъждаваме защо лекарите се затрудняват да комуникират с пациентите си ясно, честно и с необходимата чувствителност и състрадание.

* Мария Шаркова е адвокат, специалист по медицинското право и проблемите, свързани с управлението и функционирането на лечебните заведения. Специализирала е Обществено здраве, медицинско право и здравни политики по програма Фулбрайт–Хюбърт Хъмфри, в Emory University, САЩ, била е стажант в Правната програма на Центъра за контрол и превенция на заболяванията и поддържа блог с авторски публикации.