Ти си това, което четеш

Всеки "завистлив съсед" ще може да отприщи вакханалия с подслушването

Властта призна, че антикорупционният закон води до употреба на СРС-та за щяло и нещяло
Красен Николов | 19:20 | 07 декември 2017 | 6 коментара

Управляващите признаха в четвъртък, че новият антикорупционен закон може да доведе до поголовно подслушване, без дори да е нужно да има данни за престъпление. Ако мишената на следенето е политик или магистрат, достатъчно е наличие на "завистлив съсед" и сигнал, че някой е видян с прекалено скъпа кола или часовник. Това ще е възможно и при разминаване на доходи и имущество в размер на 20 000 лв. В момента законовото изискване е поне да има повдигнато обвинение за извършено престъпление.

 

Покрай това употребата на специални разузнавателни средства (СРС) също става възможна и срещу редовите граждани чрез гражданския процес за конфискация на имущество.

 

Всички текстове от новия антикорупционен закон, които позволяват вакханалията с подслувашнето, бяха приети на второ четене от правната комисия в Народното събрание с гласовете на ГЕРБ и "Обединените патриоти". Те легитимират немислимото досега използване на специални разузнавателни средства дори за нуждите на гражданския процес.

 

Проблемът води началото си от концепцията на ГЕРБ за обединяване на няколко различни структури под шапката на единната антикорупционна комисия. В нейното ядро ще се инкорпорират Комисията за конфискация, Комисията за борбата с конфликта на интереси и дирекцията за ДАНС за борба с корупцията.

 

Проектозаконът допуска всеки гражданин да може да подаде сигнал за корупция или конфликт на интереси срещу лице от върховете на властта. Това води до възможност да се подслушва в рамките на гражданския процес, който задава правилата за конфискацията. Ще може да се подслушва и по съмнение за конфликт на интереси, където процедурите са по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 

Според българската конституция, както и според всички международни стандарти и конвенции, употребата на СРС и намесата в личния живот са допустими единствено за разкриването на тежки престъпления. Това се прави само по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Гаранти са спазването на правата на гражданите са съдът, прокуратурата и МВР, които работят по строго формалните правила на НПК. Сега ръцете на новата комисия се развързват за безогледно подслушване, стига някой съдия да недогледа някое искане или да бъде "мотивиран" да недогледа.

 

Условието е корупционният сигнал да не е анонимен. На тази база комисията може да поиска от съда прилагане на специални разузнавателни средства срещу мишената на сигнала. Добре известно е, че в хиляди случаи българският съд е допускал подслушване, без да се зачете особено задълбочено в исканията на службите.

 

Признанието

 

Пълният мащаб на последствията от новия антикорупционен закон на ГЕРБ станаха ясни по време на дебата в правната комисия в четвъртък. Признанията на управляващите бяха провокирани от Крум Зарков (БСП) и адвокат Александър Кашъмов от "Програма Достъп до информация". Преди това ДПС внесе искане за отпадане на цялата глава от закона, която засягаше разкриването на "корупционните прояви" от лицата по върховете на властта, включително употребата на СРС-та.

 

Александър Кашъмов каза, че антикорупционната комисия няма нужда да подслушва, защото тя няма разследващи правомощия. Институцията няма да е обвързана от правилата на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), който е гаранция срещу злоупотреби.

 

"Този закон противоречи на българската конституция и Европейската конвенция за защита правата на човека. Той противоречи на директивата за опазване на личните данни на ЕС, която допуска намеса само за разкриване на престъпление, защото тук няма разследващ орган. Намесата в личния живот трябва да преследва някакви цели, които тук са неясни. Ей така, за всеки случай, ще се събиране чувствителна информация в едни информационни банки, без да е ясно за какво ще се ползва", коментира Кашъмов.

 

Крум Зарков напомни, че управляващите са отхвърлили предложението на БСП за създаване на разследваща антикорупционна агенция. "Ако това (цялата глава от закона за разкриване на корупционни прояви-б.а.) отпадне, тогава - лошо. Ще трябва борбата с корупцията да отпадне от името на закона. Ако се приеме, пак лошо", каза депутатът, който се съгласи с аргументите на Кашъмов.

 

Крум Зарков допълни, че от подслушването няма да има никаква полза, защото СРС-та няма как да се ползват в съда за разкриване на корупционни престъпления, защото ще са събрани извън процесуалния ред. Тогава се включи шефът на Комисията за конфискация Пламен Георгиев (бивш прокурор – б.а.), който каза, че те ще могат да се ползват в гражданския процес по конфискация.

 

Председателят на правната комисия Данаил Кирилов обясни нагледно:"Представете си, че се записва със СРС депутатът X, който казва по телефона, че смята да купи задграничен имот със средства от офшорна зона... или дори биткойни. После (комисията) се опитва да го докаже. Или завистлив съсед е подал сигнал срещу депутат ("неговата мама", вметна Хамид Хамид – б.а.), че ходи на слънце през зимата. Тръгва реализация и се разкриват факти".

 

С тези изумителни аргументи ГЕРБ и "Обединените патриоти" подкрепиха вкарване на СРС-та в гражданския и дори административния процес. Машината ще може да се завърти след клюки от съседи, стига антикорупционната комисия да реши това. Нейният председател ще се избира от парламента с шестгодишен мандат.

 

Законодателното решение на управляващото мнозинство, което изглежда писано по наръчниците на бившата Държавна сигурност, няма аналог в най-новата ни история.

 

Само преди ден шефът на Бюрото за контрол на СРС Бойко Рашков обяви от парламентарната трибуна фрапиращи данни за хиляди злоупотреби с подслушване дори при т.нар. засилен контрол върху него при сегашните правила.

 

Интересно бе, че скандалът с подслушването отне на правната комисия по-малко време от решаването на въпроса със заплатите за бъдещите служители на антикорупционния орган.

 

Поощряваме "сигнализма"

 

Преди това правната комисия реши, че подателите на сигнали до антикорупционна комисия не могат да са мишена на дела за непозволено увреждане. Този въпрос стана причина и за раздор в управляващата коалиция.

Първоначално се предвиждаше, че подателят на сигнал за корупция или конфликт на интереси не може да търпи неблагоприятни последици само на това основание. Което означава, че ако сигналът се окаже неоснователен или комисията не успее да го докаже, мишената на сигнала няма право да заведе дело срещу подателя. Тази защита е важна, за да няма страх от съдебна разпра впоследствие. Още повече, че управляващите решиха, че анонимните сигнали за корупция няма да се проверяват.

"Обединените патриоти" и ДПС обаче не бяха съгласни със защитата на подателите на сигнали. Двете формации, които иначе подкрепят антикорупционния законопроект на ГЕРБ, искаха изрично да се запише, че подателите на неоснователни сигнали могат да са обект на последващи дела за увреждане. ДПС подчерта, че това е едно от ключовите условия за подкрепа на закона. Двете формации са на мнение, че е по-важно да бъдат защитени мишените на сигналите, т.е. високопоставените лица, отколкото подателите.

Първоначално ГЕРБ се съгласиха с това условие. Данаил Кирилов и още двама депутати от ГЕРБ дори внесоха предложение за поправка в проекта, което целеше снемане на защитата на подателите на сигнали.

Сега шефът на правната комисия обяви, че ГЕРБ са ревизирали тази позиция и оттеглят предложението си. Той коментира, че партията много добре осъзнава какъв риск носи пълната защита на подателите на "неоснователни сигнали". "Ние се решихме на това действие заради възприятието на обществото. Лицата, които подават сигнали, трябва да бъдат защитени. Ние поощряваме сигнализма", обясни Кирилов.

От ДПС не успяха да възразят, защото късно вечерта нито един техен депутат не беше останал на заседанието на правната комисия. Това обаче стори Христиан Митев от "Обединените патриоти". Според него ГЕРБ отива в другата крайност като въвежда "прекомерна защита" на подателите. Той предупреди, че това може да доведе до множество дела срещу държавата пред Европейския съд по правната на човека:"Пригответе си достатъчно пари, за да плащате на ощетените от сигнали".

Тезата на депутата от "Обединените патриоти" е спорна. Непозволеното увреждане може да настъпи не от самия сигнал, а от незаконни действия на антикорупционната комисия, ако тя се задейства след необоснован сигнал. Мишените на такива репресивни действия могат да съдят държавата за обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

В крайна сметка защитата на подателите беше приета с 8 гласа "за" и 6 "против", но този вот може и да не се повтори в пленарна зала. ГЕРБ имаха мнозинство в правна комисия в ситуация на падащ кворум, но в пленарна зала те разчитат само на своите 95 гласа. ДПС обяви, че тази тема е ключова и е възможно оттегляне на подкрепата за целия закон. "Обединените патриоти" няма да оттеглят цялостната си подкрепа, но със сигурност ще гласуват "против" този текст в пленарната зала.

Още по темата
Още от България

До какво ще доведе приемането на антикорупционния закон?