Всички пластмасови отпадъци в ЕС трябва да са рециклируеми до 2030 г.

Стратегия за намаляване и пълно рециклиране на тоновете пластмасови отпадъци, които заливат европейския пазар, прие Европейската комисия във вторник. Документът предстои да бъде разгледан и от Европейския парламент и Съвета на ЕС, а заинтересованите страни имат срок до 12 февруари да се включат в обществената консултация, съобщиха от пресслужбата на ЕК в сряда.

Приемането на мерките, според които до 2030 г. всички пластмаси трябва да могат да се преработват, а производителите да използват по-малко такива опаковки за продуктите си, съвпадна със забраната на Китай за внос на пластмасови отпадъци за преработка в страната.

"Трябва да благодаря на Китай: това е отлична възможност за нас да създадем функциониращ вътрешен пазар за пластмасовия боклук", коментира по този повод заместник-председателя на Комисията Юрки Катайнен, който отговаря за заетостта, растежа, инвестициите и конкурентоспособността.

Повторното използване на пластмасата, което е основна точка в стратегията на Еврокомисията, трябва да стане доходен бизнес, казва той. Според него, когато пластмасова опаковка се изхвърля след еднократно ползване, се губят 95% от стойността ѝ. "Това са около 100 млрд. евро на година. Все някой трябва да се заинтересува от тези пари", убеден е еврокомисарят.

Макар миналата седмица еврокомисарят по финанси и бюджет Гюнтер Йотингер да излезе с с инициатива да се въведе нов данък на пластмасата с оглед на бъдещия бюджет на ЕС, все още не е решено дали да се предложи това на страните членки, пише немският вестник "Ханделсблат".

България приветства стратегията и вижда в това шанс да се намали замърсяването на околната страна, по думите на екоминистъра Нено Димов.

Европа произвежда 58 млн. тона пластмаса годишно, 40 процента от които се използват в опаковките, сочат данните на ЕК. От тези количества се изхвърлят 25 млн. тона, но едва 30 процента се преработват. 39 на сто от отпадъчната пластмаса се изгарят, а останалите отиват на сметищата. Най-страшно е положението с пластмасовите изделия за еднократна употреба – половината от тях попадат в моретата и океана, където се раздробяват на късчета, изяждани от рибите и чрез тях хората приемат опасните боклуци.

"Ако не променим начина, по който произвеждаме и използваме пластмасите, до 2050 г. в океаните ни ще има повече пластмаса, отколкото риба. Трябва да спрем навлизането на пластмаси във водата, в храната ни и дори в телата ни. Единственото дългосрочно решение е да се намалят пластмасовите отпадъци чрез рециклиране и повторно използване в по-голяма степен", заяви първият заместник-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс, който отговаря за устойчивото развитие. Според него с това предизвикателство гражданите, промишлеността и правителствата трябва да се справят заедно.

По думите на стратегията, освен че ще намали замърсяването на сушата, въздуха и морето, ще създаде нови възможности за иновации, конкурентоспособност и висококачествени работни места.

"Това е една чудесна възможност европейската промишленост да развие световното си лидерство в областта на новите технологии и материали. Осигуряват се възможности на потребителите да правят съзнателен избор в полза на околната среда. Ситуацията е наистина печеливша за всички“, заяви Катанен

Приетата стратегия за пластмасите ще преобрази начина, по който се проектират, произвеждат, използват и рециклират продуктите в ЕС, уверени са в Брюксел.

Сред набелязаните в документа мерки са разработването на нови правила за производство на опаковките и всички те да са рециклируеми, както и стимули за увеличаване търсенето на преработена пластмаса. Трябва да се подобрят и разширят системите за разделно събиране и сортиране на пластмасовите отпадъци в европейските държави. Това ще спестява по около сто евро на тон събрано количество. Ще се постигне и по-голяма добавена стойност с цел по-конкурентоспособен и устойчив отрасъл на пластмасите, аргументират се от Еврокомисията.

Мерките за намаляване на пластмасовите изделия за еднократна употреба като найлоновите торбички ще се разработят през 2018 г. Комисията ще предприеме и действия за за ограничаване на влагането на пластмасови микрочастици в продуктите и за определяне на знаци за биоразградими и компостируеми пластмаси.

Корабите ще бъдат задължени да връщат на сушата всички генерирани по време на плаването отпадъци и да ге предават на пристанищните администрации за обезвреждане.

Предвижда се Еврокомисията да предостави допълнителни 100 млн. евро за финансиране на разработването на по-интелигентни и по-рециклируеми пластмасови материали, повишаване ефективността на процесите по рециклиране, както и проследяване и премахване на опасните вещества и замърсителите от рециклираните пластмаси.

Като председател на Съвета на Европейския съюз България ще проведе дискусии по различните законодателни и незаконодателни мерки, заложени в стратегията, каза министърът на околната среда и водите Нено Димов по повод стратегията вчера.

"Целта е да се преодолее негативният отпечатък на пластмасите върху околната среда. Ще бъде поставен акцент и върху производството и употребата на биоразградими и компостируеми пластмаси", каза Димов, цитиран от пресцентъра на ековедомството.

Той припомни, че България е сред първите държави членки, които още през 2011 г. въведоха такса върху пластмасовите торбички, в резултат на което половината българи са се отказали да ползват такива торбички.

Според данните на Евростата през 2015 г. българите са изхвърлили 14 кг пластмасови опаковки на човек, от които са рециклирани 60 процента. За сравнение средно в ЕС същата година са изхвърлени 31 кг пластмасови опаковки, от които са преработени едва 40 на сто.

Мерките за повече рециклиране на пластмасите в Европа съвпаднаха със забраната в Китай за внос на такива отпадъци за преработка.

Според екоорганизацията "Грийнпийс" това е студен душ от страна на Пекин, тъй като приключват удобните за западните държави времена, когато огромните им товарни превозни средства можеха да се отправят към Китай и да стоварват там промишлените си отпадъци.

Според ДПА, дълго време и двете страни виждаха предимства в това търговско споразумение: Западът се отърваваше от боклука си, а китайските компании печелеха от ценните материали, които работници извличаха от отпадъците.

Цели региони в Китай се препитаваха, като сортираха боклук от други континенти и откриваха ценни материали. Сега обаче най-големият вносител на отпадъци в света иска да защити природата и работниците си. Боклукът е прекалено опасен, заяви пред Световната търговска организация Пекин, обяснявайки решението си, пише германската агенция, цитирана от БТА.

Всъщност промяната в китайската позиция може да има друг мотив. През 2016 година Китай е внесъл 7,3 милиона тона пластмасови отпадъци на стойност 3.7 милиарда долара. Това е над половината пластмасов боклук в световен мащаб. Самата страна обаче произвежда все повече и повече отпадъци и едва смогва да се справи с тях. Миналата година китайските домакинства са произвели около 200 милиона тона боклук, допълва се в статията.