Висшият съдебен съвет е разнищен в новия доклад на ЕК

Новият доклад на Брюксел отчита тежък провал на Висшия съдебен съвет (ВСС), който е посочен като основен фактор за неслучването на съдебната реформа. За нейното провеждане Еврокомисията се уповава на стратегията, изготвена от екипа на правосъдния министър Христо Иванов и гласувана наскоро от парламента. В проектодоклада и техническата част към него, с които Mediapool разполага, е отбелязано, че политическата несигурност през 2014 г. "не е предложила стабилна платформа за действие".

Докладът за напредъка на България в областта на правосъдието, вътрешния ред и борбата с корупция ще бъде представен официално в сряда с мнение за продължаване на наблюдението, под което страната ни е поставена още от присъединяването си към Европейския съюз през 2007 г.

Единственото признание към българските власти е за приемането на Стратегията за съдебна реформа, която е заслуга преди всичко на новия екип на Министерството на правосъдието. Без стратегията, която преди седмица бе гласувана като показен жест към Брюксел дори от опонентите ѝ, в евродоклада щяха да останат само тежките критики.

За да подплати оценките си, ЕК цитира и мнението на самите български граждани, които, според последното изследване на Евробарометър, са почти единодушни, че ситуацията със съдебната реформа, борбата с корупцията и справянето с организираната престъпност се е влошила.

"Настоящото правителство предприе важна крачка с приемането на стратегия за съдебна реформа с впечатляваща прецизност", отчита Европейската комисия. Следва допълнението, че това е само началото на истинската реформа. Предстои властите да покажат, че съдебната реформа е техен реален приоритет, като се създаде необходимия политически консенсус около документа и "прецизното" му прилагане.

"За тази цел ще е нужна промяна в политическата култура и създаване на истинско усещане, че решаването на проблемите (в съдебната система) е първостепенен въпрос в политическия дневен ред", казва докладът на ЕК.

Предстоящият избор на главен съдебен инспектор се оценява като тест за възможностите на българските власти за прозрачни назначения. Индиректното послание е, че този избор ще е тест и за възможността да се намери политическия консенсус за реформата.

Реакцията по всеки въпрос е важна

"Напредъкът на България много зависи от реакцията на властите на всяко специфично събитие и случай", е едно от политическите заключения на ЕК.

Идентифицираните проблеми са много - липсата на прозрачност при кадруването в съдебната система, липса на качества на някои от назначените, бягства на осъдени, съмнения за случайното разпределение на делата – това са главните причини за критиките. "Реакцията на българските власти по тези специфични случаи продължава да бъде неубедителна, което засилва съмненията в липсата на независимост на съдебната система", твърди докладът.

На това се дължи "скептицизмът на българите за съдебната реформа" наред с малкото случаи на осъдени високопоставени служители за корупция и малкото осъдени мафиоти.

Разсипващи критики за Висшия съдебен съвет

Кадровиците на Темида са основна мишена в критиките на Брюксел. Отбелязва се, че "политическата нестабилност не осигури стабилна платформа за действия" в съдебната реформа.

Нищо, свързано с ВСС, не е убегнало на ЕК.

Споменават се съдийските бунтове от декември, съмнителното уволнение на Камен Ситнилски, "гнилите ябълки" в съдебната власт и скандалите около случайното разпределение на делата. Посочени са съмненията към електронната система за гласуване, включително факта, че членовете на ВСС могат да се контролират едни други как гласуват, чрез надничане през пултовете.

ЕК отново повдига "вечния" въпрос за по-голяма прозрачност при избора на шефове в съдебната система.

Документът изобилства с препратки към предишния мониторингов доклад от 2014 година, които ясно показват, че в повечето ключови сфери от реформата България не е направила нищо. В доклада отпреди година ВСС се разглежда като орган, който е неспособен да защити ефективно независимостта на съдебната власт от политически посегателства. Настоящият доклад отчита същото.

ВСС продължава да създава скандали с кадруването и уволнението на магистрати. Като допълнение идват и проблемите на ВСС със създания от него Граждански съвет. Кадровиците на Темида са критикувани, че масовото напускане на граждански организации от съвета е предизвикано от нежеланието да се приемат почти всички техни предложения.

ВСС е критикуван директно, че не приема ключови идеи от Стратегията за съдебна реформа. Пълнотата на изброяване на недостатъците показва, че доверието на ЕК към сегашния орган е напълно изчерпано. ЕК директно казва, че Висшият съдебен съвет трябва да бъде преструктуриран. При толкова изчерпателни и открояващи се критики, въпросът за смяната на членовете на ВСС, остава открит, но в докладите на Брюксел никога не са отправяни препоръки за конкретни кадрови промени.

Във ВСС няма напредък по нито един въпрос

"Въпреки че пикът на скандалите при назначенията на магистрати бе през 2012 и 2013 година, през 2014 година също имаше няколко случая на кадруване в съдебната система, които повдигат въпроси", се казва в доклада.

Експертите на ЕК припомнят, че изборът за председател на Върховния касационен съд (ВКС) бе отлаган няколко пъти, въпреки че имаше издигнати двама кандидати с добра професионална биография. Брюксел отчита противоречия и при други назначения в системата. Съдебният съвет е критикуван за формалните проверки на качествата на кандидатите.

Друг проблем, поставен в миналогодишния доклад, беше за системата за случайното разпределение на съдебните дела. Новият доклад отбелязва, че ВСС не е взел достатъчно мерки, които да подобрят сигурността на системата. Всичко това е довело до "избухването на скандалите" в Софийския градски съд през есента на 2014 година.

Скандалите започнаха с разпределението на делото за фалита на КТБ, последвани от изказване на френския посланик у нас Ксавие дьо Кабан, който заподозря кражба на дружества чрез съда и заяви, че в българската съдебна система има "гнили ябълки". Тези факти са изброени в доклада.

"Проблемите (със случайното разпределение) не бяха идентифицирани от ВСС – въпросите бяха повдигнати от външни за системата лица. Реакцията на ВСС показа, че решаването на този въпрос е с нисък приоритет за съвета", се казва в доклада. Упрек с подобна острота е безпрецедентен за докладите на Брюксел.

"Изглежда, че репутацията на българската съдебна система ще продължи да страда, докато не бъде въведена напълно сигурна система", твърдят експертите на ЕК.

Отделно като голям проблем е отчетено неравномерното натоварване на магистратите в системата, което е "фактор за нейната неефективност". Това също е камък в градината на ВСС. Дисциплинарната дейност на съдебния съвет отново е критикувана. Брюксел отчита, че ВСС е предприел някакви действия, но те не са основани на детайлни анализи и няма гаранции за прекратяване на скандалите. В този контекст е приложен и примерът с уволнението на Камен Ситнилски.

Докладът съдържа позитивни оценки за правосъдния министър Христо Иванов и специално за стратегията за съдебна реформа, която адресира критиките от доклада през 2014 година.

Действията на прокуратурата, предприети от 2013 г. насам, също получават положителна оценка. "Отчасти разпален от стратегията за съдебна реформа, главният прокурор също направи своите предложения за децентрализация на прокуратурата", се казва в доклада на Брюксел.