ВСС се съобразява предимно с предпочитанията на Цветан Цветанов

Какви са впечатленията ви от работата на този ВСС и неговите кадрови назначения?

Назначенията на ВСС от избора на съдия Георги Колев насам ясно показват действия в координация с изпълнителната власт. Съветът се съобразява с предпочитанията най-вече на министъра на вътрешните работи г-н Цветан Цветанов. Това, разбира се, се отрича много усилено, но има повече от достатъчно косвени индикации за тази координация. Изборите не могат да бъдат обяснени с професионални качества и при много сериозни проблеми в работата на ВСС мнозинството в парламента прие отчета му без никакви критики и дебати. Това последното беше изключително неприятна индикация за това какво се случва в управлението на съдебната власт. То е неприятна индикация и за бъдещето на правосъдието в страната, защото основният фактор, който трябва да определя кадровите решения, са професионалните качества. Последните назначения в системата не дават абсолютно никаква увереност, че тези назначения се взимат на база професионални качества. Те говорят по-скоро за съобразяване с персонални лоялности.

Как си обяснявате един съдебен съвет, избран по време на предното правителство, да клекне на тази власт?

Нямам представа къде могат да бъдат зависимостите. Те биха могли да бъдат на лична основа  или в някаква степен на институционално ниво. Очевидно този ВСС се чувстваше изключително дискомфортно след последните парламентарни избори. Той беше подложен на много тежки критики, особено след историята с Красьо черния и беше силно притеснен  за своето оцеляване. Явно като цяло ВСС е решил, че най-разумният курс на поведение е да се опита да изпълнява предпочитанията на сегашната власт и така да си гарантира бъдещето. Отново, макар и да нямаме преки доказателство, има достатъчно много индикации, за да можем да направим подобно заключение. А и това не е нищо ново за системата. Винаги политиците на власт са избирали ръководните длъжности в съдебната система. Така както Филчев беше избор на правителството на Иван Костов, другите големи избори в системата последваха подобен сценарий. Тези кадрови назначения са винаги решения на управляващите. Това е моделът, който наблюдаваме от двадесет години и той е изключително пагубен за доброто управление на съдебната система. Чрез него се избутват на заден план професионалните качества, а изпъкват личните и политическите лоялности, в резултат на което системата не работи в обществен интерес.

Трябва ли този ВСС да продължи да работи и какво трябва да се направи оттук нататък?

Първоначалната реакция за искане на оставки на сегашния ВСС в емоционален план е напълно разбираема. Тя бе продиктувана от разбирането, че ВСС, особено след оставката на съдиите Костова и Захарова, напълно е загубил своята легитимност да управлява съдебната система. От друга страна, ако трябва да говорим отговорно, оставката на този съвет няма да доведе до по-добро управление. Проблемът е в механизмите за избор и отчетност, и оттам -  мотивацията на членовете на ВСС и логиката на управлението на цялата система. Това трябва да се преразгледа, ако искаме реално нещо да променим. Това обаче означава промяна на конституцията, а промяната на конституцията е много трудна, защото иска консенсус и общо действие от страна на управляващи и опозиция в парламента. И едните и другите обаче нямат интерес от това. Непосредственият им интерес е да се злепоставят едни други пред избирателите, и когато се стигне до въпроси за неработещото правосъдие в страната, да си измиват ръцете или с политическия противник, или с това че съдебната система е назависима.

Сериозни промени в конституционната уредба на съдебната власт обаче не са възможни без Велико Народно събрание. Не обезсмисля ли това говоренето за конституционна промяна?

Твърдението, че изменения на конституцията в частта "съдебна власт" са възможни само от Велико Народно събрание е изключително удобно извинение, което прикрива просто нежеланието да се прави такава промяна. Преценката за това дали една промяна е съобразена с основния закон е винаги конкретна, и решенията на Конституционния съд са далеч по-нюансирани, отколкото внушават противниците на промяната. Така че принципното твърдение, конституционна промяна е невъзможна, е просто невярно. От гледна точка на възможността България да се управлява разумно, такова твърдение е, честно казано, и обидно. Разбира се такава промяна ще е дълъг процес, но това не е причина за нейното отлагане.

Другото популярно възражение срещу промените на конституционния модел на съдебната власт е, че българското общество не го интересува какъв е конституционният модел, а това магистратите по конкретните дела, по които гражданите имат интерес, да си вършат съвестно работата. Отговорът на това възражение е съвсем простичък. Ако управляващият орган на съдебната власт ВСС няма желание да управлява така, че да мотивира работещите в системата да изпълняват съвестно задълженията си, ние няма как да постигнем такъв резултат въпреки ВСС. Идеята, че чрез приемането на стриктно законодателство ще намалим възможностите за злоупотреби с правомощия в съдебната система, е несериозна. Независимо от това обаче това правим през последните 15 години и упорито продължаваме. Все приемаме изменения в НПК, ГПК и закона за съдебната власт. Резултатът е все един и същ. Време е да си дадем сметка, че ако не променим логиката на управление и оттам -  мотивацията на ВСС и магистратите, няма да има промяна.

Достатъчни ли са гаранциите за независимост на ВСС? Или нещо друго трябва да се променя в конституцията?

Проблемът не е просто в липса на гаранции за независимост на ВСС. Проблемът е че са събрани на едно място прокуратура и съд, които имат напълно различна логика на управление и съответно решенията, които трябва да се взимат по отношение на управлението им и статутът на магистрати в тях трябва да са различни. Не може с едни и същи инструменти да бъдат управлявани и съдилищата, и прокуратурата. Съдилищата са пасивни и при тях независимостта е на първо място, а прокуратурата е активна. Тя трябва да разследва и да проявява инициатива. За това тези две звена трябва да бъдат разделени, за да бъдат управлявани всяка по своята собствена логика. И съответно да се пренапише балансът между независимост и демократична отчетност в структурата на едното и другото звено в съдебната система. Политическите власти, законодателна и изпълнителна, трябва да имат легална възможност да влияят върху осъществяването на наказателната политика в страната. Тогава ще бъде и по лесно да се опазва независимостта, там където тя е необходима.

В момента ние имаме от една страна много засилени формални гаранции за независимост и липса на механизми за отчетност. Това, донякъде парадоксално, води до процъфтяване на лобистки интереси, които много лесно пробиват. И никаква възможност за влияние от страна на обществото през демократичния процес. Каквито и скандали да стават, никой за нищо не носи отговорност. По отношение на прокуратурата е много важно да се създаде ясен канал за демократичен публичен контрол, за да се осъществява ефективна наказателна политика. Затова трябва да се носи включително и политическа отговорност, тъй като наказателната политика е въпрос на приоритети и ресурси, все неща, върху които обществото трябва да има влияние чрез демократичния процес. При съда балансът трябва да  е различен. Там нуждата от независимост е по-висока и обществения контрол трябва да минава основно, макар и не само, през публичност. Ако законодателната и изпълнителната власт имат възможност да влияят законно върху осъществяването на наказателната политика чрез прокуратурата, те ще изпитват и по-малка необходимост и оправдание да оказват натиск върху съда. Сега по-изкусително изглежда да се упражнява влияние върху всичко.

Защо Народното събрание прие докладът на ВСС без коментар?

Изключително шокиращо беше, че мнозинството в Народното събрание, въпреки протестите на опозицията, прие доклада на ВСС без абсолютно никакъв дебат. Това за мен бе най-ясната индикация, че институционалният механизъм е напълно счупен. Ако основното оплакване на правителството е, че съдебната система не се управлява добре и ВСС ти представя отчет за дейността си, а ти по никакъв начин не използваш това, за да окажеш някакво публично влияние, това е едно от косвените доказателства, че имаш задкулисни канали да оказваш това влияние и публичните такива не те интересуват.

Каква ви е оценката за съдебната реформа на ГЕРБ?

Оценката за ГЕРБ е, че с едната ръка се опитва да гради нещо, а с другата го разрушава. От една страна правосъдното министерство прокарва една концепция за реформа на съдебната власт, които целят да подредят системата, а от друга страна последните назначения изпращат точно обратните сигнали – професионалните качества нямат никакво значения, важни са личните познанства и политическите обвързаности.

Може ли реформата да чака още дълго време?

Ние 20 години сме се влачили така, за съжаление напълно възможно е да продължим още толкова по същия начин. Това, че едно общество съществува без ефективно правосъдие все още не го прави напълно дисфункционално. Има и други механизми за решаване на спорове, макар и не толкова ефективни и далеч не справедливи. Липсата на правосъдие обаче е сериозен проблем за развитието на общество в дългосрочен план и като цяло и на мен ми се ще да вярвам, че българското общество не се е примирило дотолкова, че да няма енергията да изиска от управляващите реални промени.