Втора пенсия от 50 лв. не е малка, прибавена към 300 лв. от НОИ

Втората пенсия може да не е 50 лв., тя може да бъде 100 лв., 200 лв. и т. н., няма ограничения, твърди Никола Абаджиев, председател на Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.

 

Хората трябва да имат избор дали искат пожизнена втора пенсия, дали тя да е срочна или пък парите да се изплатят накуп, смята още председателят на асоциацията на частните фондове.

 

По думите му 5.3% е средната годишна доходност от втория стълб за последните 15 г.

 

Според Абаджиев, ако пенсията е под 20% от социалната (т. е. 23 лв.), парите трябва да се плащат накуп.

 

Председателят на асоциацията смята, че в обществото не бе добре разбрана темата за общия пул.

 

 

Г-н Абаджиев, има ли наистина някакъв проблем, който се очертава около изплащането на пенсиите от втория стълб, или Министерството на финансите (МФ) си го измисля?

 

В началото бих искал да коментирам някои неистини в започналия дебат около т. нар. пенсионни промени, които според мен трябва да се изяснят. Първо, ние от асоциацията на пенсионните дружества никога не сме били против промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Ние не сме против и спрямо някои от основните насоки на тези промени, които се предлагат от Министерство на финансите с неговия проект.

 

Що се отнася до вашия въпрос, проблемът за изплащането на пенсиите от универсалните пенсионни фондове (УПФ) се състои в това, че то не е уредено в пълна степен в КСО. Така че този проблем не е измислен от МФ, той е актуален.

 

Самите ние работим по промени в КСО повече от две години заедно с Комисията за финансов надзор (КФН) и тя имаше проект, който сме обсъждали. Затова сега бяхме изненадани от практически новия проект на МФ, който се появи на 22 април и от съдържащите се в него конкретни предложения.

 

Основният въпрос се състои в това, че някои от предложенията са проблемни, че по-голямата от текстовете са нови, не са достатъчно обосновани, не са дори обсъждани предварително.

Това, което се предлага по отношение на изплащането на пенсиите например, е доста спорно. Ние още от 2005 г. не сме спирали да повтаряме, че в КСО трябва да се разпише подробно фазата за изплащане на пенсиите от т. нар. втори стълб, т. е. от УПФ. Но това все още не е направено.

 

Г-н Горанов се изказа относно публикуваната позиция на нашата асоциация, като я нарича декларация, и ни укорява за това, че нямаме становище и не сме го внесли официално в МФ. Ние уважаваме институцията МФ, уважаваме г-н Горанов като министър, но не е сериозно да се очаква, че можем и трябва да излезем светкавично с конкретни предложения по проект от над 60 страници, който до този момент не бяхме виждали. Затова веднага след публикуването на проекта решихме да излезем с обща позиция, в която направихме няколко важни коментара – за срока за обсъждане, за това, че приемането на промените трябва да стане след прегледа на активите на пенсионните фондове, че възловият момент е начинът на изплащане на пенсиите и че ни тревожи отпадането на унаследяването на средствата. Не разбираме защо г-н Горанов се опитва да обезценява нашата позиция, която изразихме публично.

 

Уверявам Ви, че асоциацията подготвя и в близките дни ще приеме конкретни бележки и предложения по проекта, които ще са придружени с мотиви, и ще ги внесем официално в МФ в рамките на определения нов срок за съгласуване – 20 май. В момента обработваме бележките на всичките пенсионни дружества. Тоест ние се отнасяме към въпроса напълно сериозно и именно затова смятаме да поискаме среща с г-н Горанов и неговите експерти, след като нашите бележки и предложения бъдат внесени в МФ, за да ги обсъдим заедно.

Както казах, притесненията ни са, че много от предложенията на МФ са най-малкото спорни. Създава се усещането, че това е втора вълна на упражняване на определен натиск към осигурените лица и разклащане на доверието на хората в допълнителното пенсионно осигуряване с цел те да се насочват единствено към осигуряване в НОИ.

 

Каква може да бъде идеята зад подобен сценарий?

 

Идеята на тези, които поддържат този сценарий, не я разбирам, защото в нито една държава, където има достойни пенсионни доходи за възрастните хора, тези доходи не идват само от държавното обществено осигуряване. Голяма част от тях идват от капиталови фондове. Именно там, където има подобно допълване, има достойни пенсионни доходи. От 2000 г. досега в индивидуалните партиди на осигурените лица в частните фондове в България са натрупани над 9 млрд. лв. Ние, заедно с държавата, трябва да създадем такъв механизъм, че хората да получат тези свои средства по най-справедливия възможен начин. Това трябва да бъде целта на промените в КСО.

 

Но 9 млрд. лв. не са чак толкова много пари на фона на 15-годишния период, защото това е приблизително разходът за пенсии на НОИ за една година.

 

Това е вярно, но за този факт има много обективни причини. Първо, официалните трудови доходи са ниски, размерът на осигурителната вноска е малък – 5%. Имаше решение тя да се увеличи на 7%, но то се отмени. От друга страна, не е полезно да има недоверие към частните пенсионни фондове. Философията на тези, които изграждаха сегашната пенсионна система, сред които имам честта да бъда и аз, беше, че вторият и третият стълб се създават като допълнение към Държавното обществено осигуряване (НОИ), така че когато човек излезе в пенсия, да разчита не само на държавата, но и на себе си, на своите спестявания в капиталовите фондове. Много хора не знаят, че и сега пенсионните фондове не са само спестовни касички, които трупат пари. И сега от тези фондове се изплащат пенсии от доброволните фондове, изплащат се и пари на наследниците от всички фондове. От 2002 г. до края на 2015 г. по данни на Комисията за финансов надзор (КФН) от пенсионните фондове са изплатени повече от 800 млн. лв. Към тях трябва да се прибавят и към 300 млн. лв., преведени на НОИ за професионалните пенсии, и още 107 млн. лв., преведени през 2011 г., тоест общо над 1 млрд. лв.

 

И все пак какъв е проблемът по отношение на изплащането на пенсиите? МФ и експерти като Любомир Христов твърдят, че хората, които получават две пенсии – от НОИ и от частния фонд, ще взимат по-малко, отколкото тези, които се осигуряват само в НОИ. Има ли такава опасност?

 

Това е абсолютно голословно твърдение. Такива становища трябва да се обосновават с конкретни разчети. За всеки проект за промени трябва да изготвя оценка за въздействието му. Такава оценка липсва и за обсъждания проект на МФ, няма никакви числа и разчети в подкрепа на предложенията. Но това, за което говорите, може да се се получи в много малко случаи. То има отношение към заглъхналия дебат за т. нар. коефициент на редукция. Става дума за следното. Когато човек получава пенсия само от НОИ, тя се изчислява по формулата определена в закона. Но когато дадено лице започне да получава пенсия и от втория стълб, пенсията от НОИ при него ще се редуцира с около 28% според КСО, защото това е съотношението между осигурителната вноска за НОИ и осигуровката от 5% за универсалния фонд. По наши разчети обаче този коефициент трябва да се намали на 12%, за да се отчетат и средствата, които се внасят от държавата, която до неотдавна в КСО се наричаше и трети осигурител. В момента около половината от средствата за пенсии в НОИ идват чрез директна субсидия от държавата.

 

И какво означават всички тези критики, че пенсиите от задължителните частните фондове щели да бъдат много малки? И обикновените хора вече знаят, че вторият стълб ще осигурява една допълнителна пенсия. Ами 50 лв. малко ли са, ако пенсията от НОИ е 300 лева? Да, малко са, но ако я допълним към основната пенсия, се получава сума, която не е малка за много хора. Но сумата може да не е 50, тя може да бъде 100, 200 и т. н. няма ограничения.

 

Да, но тези 50 лв. не са допълнителни, защото срещу тях стои по-ниска пенсия от НОИ.

 

Зависи от разчетите. По-високи пенсионни доходи могат да се получат чрез капиталовия стълб, защото това са реални пари, отделени за пенсии, които са налице. Целта не трябва да е да се унищожат вторият и третият стълб, защото от това държавата няма да има никакви ползи. Не трябва да се подценява и вторичният ефект от дейността на пенсионните фондове – инвестициите в българската икономика. Доходността от тези инвестиции отива в осигурените лица. Трябва да се знае, че пенсията и от частните фондове може да бъде и голяма, за нея няма таван, но в случая всичко зависи от това колко средства са натрупани в индивидуалната партида.

 

Колко е въпросната доходност на фондовете в момента?

 

Между 3% и 4% е доходността за последните две години т.е. тя е два-три пъти по-голяма от тази по депозитите в банките.

 

А общо за 15-те години?

 

Средната годишна доходност за този период например за УПФ е 5.30%. Трябва да се знае, че около 30% от натрупаните от фондовете 10 млрд. лв. са получени като доходност от инвестиции, а не само от вноските.

 

Според статистиката на КФН към 31 декември 2015 г. натрупаните средства по партидите на осигурените лица на възраст между 55 и 59 г. са средно 2 830 лв. За какви пенсии ще стигнат тези средства, дори да нараснат до 4000 лв. в следващите пет години?

 

Защо говорите за 4000 лв., за 6000 лв. и т. н.? Това е само средна сума. Тази статистика почти нищо не показва. Може би показва само темпа на нарастване на средствата. Но има хора със значителни средства – по 10 000 лв., по 15 000 лв. В доброволните фондове има хора и с по 20 000 лв., с по 50 000 лв. Така че не може да се коментира тази сума. Тя е статистическа. Не може да се правят оценки за това какви биха били пенсиите. Ценността на капиталовото пенсионно осигуряване е като видиш средствата по собствената си партида, да си направиш разчет колко ти остава до пенсия и каква пенсия би получил. Но не може да се говори със средни числа за всички хора.

 

Защо пък да не се говори със средни числа? Казвате, че МФ нямат числа, но и вие не искате да говорите с числа.

 

Не, числа има. Но въпросът е, че пенсията на всеки е индивидуална. И финансовият министър казва същото – пенсията е индивидуална.

 

Но как да се разпише законът, ако няма никакви средни изчисления за бъдещите пенсии? Не можем да правим закони индивидуално за всеки човек.

 

Ние имаме всички числа, но пенсиите трябва да се изчисляват индивидуално. Всеки може да отиде в дружеството си и там ще му изчислят пенсията.

 

Какъв е проблемът да се работи със средни числа?

 

Те не говорят нищо особено за отделния човек. Всеки може да отиде в дружеството си и да провери каква пенсия би получавал след пет години например.

 

Сега по закон пенсиите са пожизнени. Могат ли пенсионните дружества да изплащат пожизнени пенсии от УПФ?

 

Могат да изплащат всякакви пенсии. Нашето желание е тази материя да бъде разписана в закона и за универсалните пенсионни фондове. Ние сме категорични, че вариантите за получаване на пенсия от УПФ трябва да бъдат разнообразни и да се въведе възможност избор. Всеки човек при своето пенсиониране е в индивидуална житейска ситуация и трябва да има възможност в зависимост от това сам да решава дали иска пожизнена пенсия, която ще е по-ниска, но до живот, или предпочита разсрочена пенсия за конкретно определен срок, или пък желае да получи еднократно цялата натрупана сума. Ние нямаме проблем с пожизнените пенсии, защото те и сега се плащат от доброволните пенсионни фондове. Ние държим да се запази възможността за унаследяване при изплащането на пенсии от универсалните пенсионни фондове.

 

Кое е по-добрият вариант – да се трупат резерви с отчисления от вноските на всички осигурени или парите на пенсиониращите се, които желаят пожизнени пенсии, да отиват в общ пул?

 

В обществото не бе добре разбрана темата за общия пул. Някои депутати дори зададоха странния въпрос кой ще го управлява. Става дума за пул, който ще бъде управляван от съответното пенсионно дружество. Според нас обаче не бива индивидуалната партида изцяло да изчезва и пулът да бъде изцяло на солидарен принцип. Все пак има хора със значителни натрупани средства, които преживяват съвсем малко след пенсионирането си. Не е редно техните наследници да бъдат лишени от тези средства. Затова твърдо настояваме унаследяването да остане. Ние ще дадем алтернативи и конкретни предложения за начините и реда за изплащане на пожизнените пенсии и формирането на необходимите резерви.

 

При пожизнена пенсия наследяването ще бъде ли върху цялата останала сума?

 

Ние държим да има унаследяване. Какви ще са конкретните параметри трябва да бъде разписано в закона.

 

Възможно ли е да се осигури пожизнена пенсия със 100% унаследяване?

 

Да, има такъв вариант.

 

Откъде ще дойдат парите? От осигурителните вноски на всички ли?

 

В закона сега са разписани няколко източника за резервите на пенсионните дружества за изплащане на пенсиите след преживяване – например собствени средства, средства на починали лица, които нямат наследници. Ние в миналото предлагахме частта от намалението на таксите, събирани от дружествата, да отива в тези резерви. Но това предложение отпадна.

 

Но така в резерва ще отидат отчисления от вноските на всички, които се осигуряват в частните фондове?

 

Да така е, но този резерв се създава в полза на всички. Но сега не бих искал да коментирам, конкретни варианти, ще бъдат предложени такива.

 

Понеже финансовият министър каза, че никой не застава с лицето си зад предложението да има избор при пенсионирането за това как да се изплати пенсията, вие ще застанете ли с името си зад това предложение?

 

Да, ние ще застанем с имената си зад текстовете, които ще предложим.

 

Има ли логика в предложението на МФ, че ако втората пенсия е под 50 лв., е по-добре парите да се дават еднократно, защото няма икономическа полза да се плаща разсрочено?

 

Да, има такава логика и такава възможност е регламентирана и в сегашния закон. В проекта на МФ се предлага тази граница да е 40% от социалната пенсия (т. е. малко под 50 лв. в момента). Ние смятаме, че тя трябва да е малко по-ниска – 20% от социалната пенсия, колкото е сега (23 лв.). Тоест ако очакваната пенсия е под тази сума, е по-добре парите да се изплатят накуп.

 

Има критики, че фондовете инвестират в свързани лица. И Европейската комисия в доклада си тази година имаше такива притеснения. Вярно ли е това?

 

Спомнете си, че Народното събрание сформира временна комисия за финансовото състояние на пенсионните фондове и през миналата година тя излезе с обширен доклад, който изследваше и този въпрос. Общият извод бе, че парите на осигурените лица се управляват добре от пенсионните фондове. Тогава КФН докладва, че има пропуски и някои нарушения, които се санкционират, но като цяло всичко е в рамките на закона и няма сериозни проблеми. Тогава се взе решение да се актуализира законодателството в сферата на свързаните лица и това беше направено. Сега очевидно темата се повдига отново. Предполагам, че определен отговор на този въпрос ще даде прегледът на активите на фондовете от чуждестранни одитори, който предстои. Тук може да споменем, че едно от големите достижения на нашата система е извършваната ежедневна оценка на активите на пенсионните фондове. Всеки ден КФН получава информация за всяка сделка, всяка инвестиция на пенсионните фондове. Такава информация получават и БНБ, и банките-попечители. Това означава, че има контрол – всеки ден контролните органи знаят къде и колко се инвестира от средствата на пенсионните фондове.

 

Съзирате ли опит за преразпределение на пазара зад промените на МФ?

 

Не, нямам такава информация.

 

А това, че се дава възможност партидите да се прехвърлят към животозастрахователни компании не ви ли притеснява?

 

Това предложение не го приемаме. Тук прозира желание да се изпразва от съдържание дейността на пенсионно-осигурителните дружества. Става въпрос за бизнес дейности с доста различни цели, философия, принципи.