Вяла кампания - гражданите все по-малко биват убеждавани и все повече купувани

Скучна и приглушена предизборна кампания и липса на запомнящи се и увличащи послания - такава е оценката на политолозите Димитър Ганев, Даниел Смилов и Анна Кръстева за предизборната кампания.

Димитър Ганев от "Галъп интернешънъл" коментира, че като цяло не е забелязал национална кампания, а по-скоро усилията са били съсредоточени на местно ниво. Специфичното според него е силната кампания за преференциално гласуване, защото ниският праг дава мотивация на хора, които са по-назад в листите, да агитират за себе си. Очакванията му са най-голямата изненада на местния вот да дойде именно от преференциалното гласуване. Ниският праг на преференцията ще доведе до разместване на местата в листите на всички политически сили, прогнозира политологът, цитиран от БТА.

Пренареждания в листите ще объркат плановете на партийните ръководства

По негови изчисления, в София, за да влезе един кандидат в преференциалното състезание, са необходими между 500 и 550 гласа, във Варна - около 200, в Сливен например - около 80, а в град като Горна Оряховица, който е голяма община, но не е областен - около 40 гласа. При такива ниски прагове ще има пренареждания в листите и това няма как да не обърка плановете на партийните ръководства, защото на практика нямат контрол над този подбор, смята Ганев.

Според него кампанията за референдума за електронното гласуване е също много вяла, а това е следствие от факта, че нито една от големите политически сили не е застанала сериозно зад инициативата. Причината е, че референдумът не е тяхна собствена инициатива, освен това съвпада с изборите, а за партиите е приоритетна агитацията за местния вот, посочи политологът. Той прогнозира, че в допитването ще участват повече хора, отколкото в предишния референдум, но активността за референдума ще бъде по-ниска в сравнение с местните избори. На този етап обаче е трудно да се прогнозира каква ще бъде изборната активност на 25 октомври, уточни политологът.

Гражданите все по-малко биват убеждавани и все повече купувани

Липса на кампания, липса на запомнящи се и увличащи послания, липса на ярки нови лица, липса на хоризонт за промяна - това са наблюденията на Анна Кръстева за предизборната кампания.

Най-драматичната липса на тези избори според нея е липсата на опозиция, която да задава въпросите, вълнуващи гражданите.

Толкова скучно и сиво на партийния терен рядко е било, коментира политологът и отбелязва, че е отминало времето на "голямото шоу". Ако днес ни занимават с кокове и мустаци, то е, защото и актьорите се измориха и отпаднаха, и толкова празна е кампанията, че медиите трескаво търсят с какво да я запълнят, смята тя.

Според нея няма кампания, защото елитите ни все повече се изхитряват да си взимат изборите, не да ги спечелват. Гражданите все по-малко биват убеждавани и съблазнявани, и все по-често просто купувани, казва политологът.

Кампанията за референдума е досущ като парламентарното гласуване - нашите представители хем харесват електронното гласуване и на думи ентусиазирано го подкрепят, хем като дойде до гласуване, пултовете им "забиват", смята Кръстева. И в кампанията е така - хем електронното гласуване е толкова модерно и носещо бъдеще, хем как да говориш за него - ами ако гражданите започнат да питат какво стана с електронната община и обслужването на едно гише например, допълва тя.

Основният избор – между ГЕРБ и РБ или между ГЕРБ и ДПС

Политологът Даниел Смилов смята, че кампанията е била приглушена поради две причини.

Едната е, че партиите, които разполагат с машини за мобилизация на вота по места - ГЕРБ и ДПС, имат интерес от по-ниско общо участие. БСП донякъде е също в такава позиция, макар че низходящият ѝ общ тренд едва ли може да бъде преодолян с подобна стратегия, коментира Смилов. Той отбелязва и че скандалът, предизвикан от Волен Сидеров, може да бъде интерпретиран като панически опит да се вдигне електоратът му в края на една приспиваща кампания,

Другата причина е, че местните избори не поставят никакъв нов принципен въпрос от национално значение пред електората - и след тях основният избор ще е между две алтернативи: ГЕРБ и Реформаторския блок или ГЕРБ и ДПС. Коя от тези алтернативи ще вземе връх, ще проличи не от резултата на изборите, а от съдбата на конституционната поправка, съдебната реформа, приемането на антикорупционното законодателство, разследването на аферата КТБ и опитите да се ограничи агресивния медиен монопол, смята политологът.

Според него затъмнението на референдума е част от общото притъпяване на кампанията, а основните партии - с частичното изключение на РБ - не са застанали открито зад електронното гласуване. Изглежда, целта е да не се достигнат нивата на участие, необходими за приемане на резултата от вота за задължителен, допуска Смилов и допълва, че друго съображение на някои от партиите за тяхната неангажираност би могло да бъде нежеланието им да дадат "кредит" на президента Плевнелиев за инициативата. Той прогнозира, че, каквото и да е участието, референдумът ще покаже, че хората искат електронното гласуване като форма на модернизация на избирателната система и начин за включване на диаспората в политическия живот на страната.