Вярно или не? Бойко Борисов: На БСП два пъти им спират еврофондовете

Едно от многобройните тревожни съобщения на БСП в последните дни е предстоящото спиране на еврофондовете, които са най- сигурният инвестиционен ресурс в страната. Премиерът в оставка Бойко Борисов отвърна на тези предупреждения с напомнянето, че до този момент ЕК не е спирала еврофондове и че това се е случвало само при правителства на БСП.

По този начин т.нар. публичен спор протича в познатия повърхностен стил "каквото повикало такова се обадило".

Спирането на европейските средства не е еднократен админстративен акт, а дълъг процес. Решението се взима от Европейската комисия на основание на доказателства за нарушаване на правилата. С особена чувствителност се следят обществените поръчки – има ли завишени или дискриминационни изисквания към кандидатите, гарантирана ли е конкуренцията, честно ли е състезанието. Тоест, процесът често продължава месеци, а понякога и година. С повишено внимание се наблюдават фондовете с най-големи бюджети – земеделските и кохезионните.

По тази причина, преди да се стигне до наказателна мярка, ЕК предупреждава властите в съответната държава с писма какво е необходимо да се направи. Ако не видят "политическа воля" и действия, показващи, че нещата да се случват по правилата (това е посочвано в писма до българските власти), тогава се стига до крайното решение.

До момента Европейската комисия е спирала на два пъти фондове на България.

Първото спиране на еврофондовете е през 2008 г.

Първото спиране на европейските фондове стана през 2008 г., когато бяха замразени временно средства по предприсъединителните програми ИСПА, ФАР и САПАРД заради проблеми с корупцията и организираната престъпност. По това време управлява правителството на тройната коалиция – БСП, ДПС и НДСВ, начело със Сергей Станишев.

По програма ИСПА се финансираха големи инфраструктурни проекти – магистрала "Люлин", летище "София", втория мост над Дунав, пречиствателни станции и депа за отпадъци. По програма ФАР освен ремонт на пътища се финансираше още бизнесът, реформи в администрацията и други т.нар. меки мерки.

Средствата по тези две програми обаче бяха замразени заради "системни нередности", като катализаторът беше конфликтът на интереси в пътния фонд. Тогавашният шеф Веселин Георгиев беше възложил поръчки на фирма, управлявана от по-малкия му брат за над 120 млн. лв., а случаят доби популярност като "Батко и Братко". Осем години след обвиненията срещу Георгиев делото приключи на всички съдебни инстанции, а пътният шеф беше напълно оневинен от съда.

По програма САПАРД беше спряно финансирането по три мерки, свързани с обновяване на земеделските стопанства. Поводът беше разкритата измама за купуване стара техника и доказването ѝ с фалшиви бележки, че е нова. Емблема на тази програма стана делото "САПАРД", по което първоначално обвиняем беше бизнесменът Людмил Стойков, спонсор на бившия президент Георги Първанов.  След това обвинението срещу него отпадна, но пък делото срещу бизнес партньора му Марио Николов и сие продължава да е на първа инстанция в съда.  В същото време германските им партньори бяха осъдени отдавна по случая от германски съд.

Първото спиране на еврофондовете беше дълъг и продължителен процес, започнал в началото на 2008 г. с първите писма от Брюксел за открити нарушения и искане за предприемане на действия за отстраняването им. В началото управляващите не осъзнаваха сериозността на ситуацията, но по-късно Станишев назначи специален ресорен вицепремиер по еврофондовете – Меглена Плугчиева, чиято работа беше оценена положително от Еврокомисията.

Размразяването на средствата стана след изпълнение на план от мерки – санирането на пътния фонд и превръщането му в агенция с промяна на структурата на управление, създаване на системи за предварителен и последващ контрол на поръчките, засичане на нередности, укрепване на административния капацитет и т.н. Изпълнението на този план отне повече от година, а възстановяването на плащанията по отделните програми стана поетапно.

Първо Европейската комисия възстанови плащанията по ИСПА през май 2009 г., когато все още на власт е кабинетът на тройната коалиция начело със Станишев.

Плащанията по САПАРД бяха възстановени няколко месеца по-късно – през септември 2009 г., когато на власт вече беше първото правителство на Бойко Борисов.

Възстановяването на плащанията по ФАР започна в края на 2009 г. и продължи няколко месеца, т.е. когато управляваше ГЕРБ.

Заради натрупаните съмнения за корупционни схеми при усвояването на еврофондовете, на първия кабинет на Борисов се падна трудната задача да възстанови доверието.

Второто спиране на европарите е през 2013 г.

Второто спиране на европейски средства стана при правителството на БСП и ДПС, оглавявано от Пламен Орешарски. През ноември 2013 първо бяха спрени плащанията по водните проекти по оперативна програма "Околна среда" заради проблеми с провеждането на обществените поръчки.

Половин година по-късно ЕК замрази и част от плащанията по оперативна програма "Регионално развитие". Решението беше обявено веднага след като БСП заяви, че ще строи "Южен поток", независимо от задаващите се санкции на Европейската комисия. Това стана през юни 2014 г.

Европейската комисия възстанови плащанията, след като България преразгледа всички договори по ОПОС и ОПРР, наложи финансови санкции на общините, засили предварителния и последващ контрол, повиши административния си капацитет. Първо бяха възстановени плащанията по ОПОС, което се случи в началото на втория мандат на Борисов през ноември 2014 г. Три месеца по-късно бяха възстановени плащанията и по двете спрени мерки от оперативна програма "Регионално развитие" – за градските райони и за туризма.

Дали ще има трето спиране на еврофондовете, както прогнозира БСП, ще стане ясно в края на годината. Рискът е България да не успее да защити изпълнението на предварителните условия в безвремието между изборите. Те трябваше да са факт до края на 2016 г., но остават още 11 условия, чието изпълнение е над 90%, по думите на Томислав Дончев. През този програмен период ЕК въведе две междинни контроли – 2016 г. за предварителните условия и 2018 г. за постигане на нива на усвояване на европейските пари. Към момента и по двете сме някъде в "златната среда", по думите на Дончев.