Ти си това, което четеш

Вярно или не? Бойко Борисов: На БСП два пъти им спират еврофондовете

07:00 | 25 януари 2017 | 7 коментара

"Европейската комисия много ясно каза, че няма спиране на еврофондовете. Но понеже колегите от БСП вече два пъти им се случва – като се удариш един път в една дъска, втори път, знаеш, че ще се удариш и трети път. И те сега предварително, за да не им се смеят хората, отсега подготвят общественото мнение, че ако се случи това нещо, ще е заради нас. Това им е тактиката, деструктивна. Факт е, че при нас всички фондове работят."

Премиерът в оставка Бойко Борисов, 23 януари 2016 г.

Едно от многобройните тревожни съобщения на БСП в последните дни е предстоящото спиране на еврофондовете, които са най- сигурният инвестиционен ресурс в страната. Премиерът в оставка Бойко Борисов отвърна на тези предупреждения с напомнянето, че до този момент ЕК не е спирала еврофондове и че това се е случвало само при правителства на БСП.

По този начин т.нар. публичен спор протича в познатия повърхностен стил "каквото повикало такова се обадило".

Спирането на европейските средства не е еднократен админстративен акт, а дълъг процес. Решението се взима от Европейската комисия на основание на доказателства за нарушаване на правилата. С особена чувствителност се следят обществените поръчки – има ли завишени или дискриминационни изисквания към кандидатите, гарантирана ли е конкуренцията, честно ли е състезанието. Тоест, процесът често продължава месеци, а понякога и година. С повишено внимание се наблюдават фондовете с най-големи бюджети – земеделските и кохезионните.

По тази причина, преди да се стигне до наказателна мярка, ЕК предупреждава властите в съответната държава с писма какво е необходимо да се направи. Ако не видят "политическа воля" и действия, показващи, че нещата да се случват по правилата (това е посочвано в писма до българските власти), тогава се стига до крайното решение.

До момента Европейската комисия е спирала на два пъти фондове на България.

Първото спиране на еврофондовете е през 2008 г.

Първото спиране на европейските фондове стана през 2008 г., когато бяха замразени временно средства по предприсъединителните програми ИСПА, ФАР и САПАРД заради проблеми с корупцията и организираната престъпност. По това време управлява правителството на тройната коалиция – БСП, ДПС и НДСВ, начело със Сергей Станишев.

По програма ИСПА се финансираха големи инфраструктурни проекти – магистрала "Люлин", летище "София", втория мост над Дунав, пречиствателни станции и депа за отпадъци. По програма ФАР освен ремонт на пътища се финансираше още бизнесът, реформи в администрацията и други т.нар. меки мерки.

Средствата по тези две програми обаче бяха замразени заради "системни нередности", като катализаторът беше конфликтът на интереси в пътния фонд. Тогавашният шеф Веселин Георгиев беше възложил поръчки на фирма, управлявана от по-малкия му брат за над 120 млн. лв., а случаят доби популярност като "Батко и Братко". Осем години след обвиненията срещу Георгиев делото приключи на всички съдебни инстанции, а пътният шеф беше напълно оневинен от съда.

По програма САПАРД беше спряно финансирането по три мерки, свързани с обновяване на земеделските стопанства. Поводът беше разкритата измама за купуване стара техника и доказването й с фалшиви бележки, че е нова. Емблема на тази програма стана делото "САПАРД", по което първоначално обвиняем беше бизнесменът Людмил Стойков, спонсор на бившия президент Георги Първанов.  След това обвинението срещу него отпадна, но пък делото срещу бизнес партньора му Марио Николов и сие продължава да е на първа инстанция в съда.  В същото време германските им партньори бяха осъдени отдавна по случая от германски съд.

Първото спиране на еврофондовете беше дълъг и продължителен процес, започнал в началото на 2008 г. с първите писма от Брюксел за открити нарушения и искане за предприемане на действия за отстраняването им. В началото управляващите не осъзнаваха сериозността на ситуацията, но по-късно Станишев назначи специален ресорен вицепремиер по еврофондовете – Меглена Плугчиева, чиято работа беше оценена положително от Еврокомисията.

Размразяването на средствата стана след изпълнение на план от мерки – санирането на пътния фонд и превръщането му в агенция с промяна на структурата на управление, създаване на системи за предварителен и последващ контрол на поръчките, засичане на нередности, укрепване на административния капацитет и т.н. Изпълнението на този план отне повече от година, а възстановяването на плащанията по отделните програми стана поетапно.

Първо Европейската комисия възстанови плащанията по ИСПА през май 2009 г., когато все още на власт е кабинетът на тройната коалиция начело със Станишев.

Плащанията по САПАРД бяха възстановени няколко месеца по-късно – през септември 2009 г., когато на власт вече беше първото правителство на Бойко Борисов.

Възстановяването на плащанията по ФАР започна в края на 2009 г. и продължи няколко месеца, т.е. когато управляваше ГЕРБ.

Заради натрупаните съмнения за корупционни схеми при усвояването на еврофондовете, на първия кабинет на Борисов се падна трудната задача да възстанови доверието.

Второто спиране на европарите е през 2013 г.

Второто спиране на европейски средства стана при правителството на БСП и ДПС, оглавявано от Пламен Орешарски. През ноември 2013 първо бяха спрени плащанията по водните проекти по оперативна програма "Околна среда" заради проблеми с провеждането на обществените поръчки.

Половин година по-късно ЕК замрази и част от плащанията по оперативна програма "Регионално развитие". Решението беше обявено веднага след като БСП заяви, че ще строи "Южен поток", независимо от задаващите се санкции на Европейската комисия. Това стана през юни 2014 г.

Европейската комисия възстанови плащанията, след като България преразгледа всички договори по ОПОС и ОПРР, наложи финансови санкции на общините, засили предварителния и последващ контрол, повиши административния си капацитет. Първо бяха възстановени плащанията по ОПОС, което се случи в началото на втория мандат на Борисов през ноември 2014 г. Три месеца по-късно бяха възстановени плащанията и по двете спрени мерки от оперативна програма "Регионално развитие" – за градските райони и за туризма.

Дали ще има трето спиране на еврофондовете, както прогнозира БСП, ще стане ясно в края на годината. Рискът е България да не успее да защити изпълнението на предварителните условия в безвремието между изборите. Те трябваше да са факт до края на 2016 г., но остават още 11 условия, чието изпълнение е над 90%, по думите на Томислав Дончев. През този програмен период ЕК въведе две междинни контроли – 2016 г. за предварителните условия и 2018 г. за постигане на нива на усвояване на европейските пари. Към момента и по двете сме някъде в "златната среда", по думите на Дончев.

Заключение:

Премиерът в оставка Бойко Борисов вярно отбелязва, че по времето на БСП два пъти са спирани еврофондовете за България. Той обаче не отчита, че решението за замразяване на плащанията се взима в резултат на констатирани с времето грешки и нередности. За България ахилесовата пета са обществените поръчки, които продължават с месеци, а при обжалвания - и години, поради което отговорността обичайно носят повече от едно правителство. Доколкото обаче реалното спиране на фондове стана при правителства с мандат на БСП, твърдението на Бойко Борисов може да се определи като "истина".

  

Вярно или не?

Добре дошли във FACT CHECK – зоната за проверка на фактите, изобличаване на неистините и дисекция на полуистините, изричани в публичния дебат. Тук намират място публични изказвания и твърдения, които са значими и важни за обществото, попадайки в обхвата на приоритетните теми, отчетени от авторитетни социологически агенции. Най-често това са изказвания и твърдения на представители на трите основни власти плюс медиите, но не само те.

Целта не е да хванем някого в лъжа и да го посочим с пръст, а да подобрим качеството и отговорността на публичния дебат, което означава дезинформацията бъде пресечена при нейния източник. В днешно време политиците рядко си позволяват откровени лъжи; тяхната "специализация" са полуистините, подвеждащите данни и факти, които да ги представят в най-добра светлина. Като издирваме и представяме фактите такива, каквито са, разсейваме димната завеса и даваме възможност на хората сами да си правят изводи.

Първата в българското медийно пространство платформа "FACT CHECK" стартира през септември 2016 г. с финансовата подкрепа на Институт "Отворено общество" – София за период от седем месеца.

Високият обществен интерес към този вид коректив на "публичното говорене" е причината да продължим рубриката.

Публикуваме анализи и оценки на изказвания на представители на политическия и корпоративния елит в България, подбрани по предварително определени критерии.

Анализите са безпристрастни, основават се на прозрачно извършени проверки, базирани главно на публични източници. В случай, че се докажат допуснати неточности в публикациите, те се коригират и се публикува коригирана версия, в съответствие с методологията на работа.

Повече за идеята на проекта - ТУК

Метод за селекция на изказванията, обект на анализ и оценка в платформата "FACT CHECK" - ТУК

Модел на анализ и оценка на публичните изказвания в платформата "FACT CHECK" - ТУК

Кодекс на принципите - ТУК

Още от Вярно или не?

Трябва ли правителството да разреши строителството на втора "кабинка" в Банско?