Ти си това, което четеш

Вярно или не? Бойко Борисов: Не се шуми много, но пак изпреварваме Румъния

08:00 | 23 ноември 2017 | 10 коментара

"На разговора с вицепрезидента (на Европейската комисия – бел. ред.) Тимерманс преди няколко дни в Брюксел той отчете, и това го каза и публично, че от май насам има напредък. Ще си поемем всичко, което имаме като ангажимент. Няколко задачи имаме в парламента, които също до края на годината ще станат. Не се шуми много, но пак изпреварваме Румъния – така както беше през 2012 г., и аз съм убеден, че 2018 г. в края ще сме извършили всичко, което ЕК твърди".

Изказване на министър-председателя Бойко Борисов пред журналисти, 16 ноември 2017 г.


Горният коментар на премиера Бойко Борисов бе направен ден след публикуването на последните доклади от Механизма за сътрудничество и проверка на Европейската комисия за България и Румъния в сферата на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност.

Изказването на премиера цели да внуши, че България обективно е по-напред в реформите спрямо Румъния според оценката на Брюксел. Дали това е така може да се провери чрез директно сравнение на двата доклада.

Критерии

ЕК следи България по шест показателя (т.нар. бенчмарки), а Румъния - по четири.

Основната разлика идва от показателя "Борба с организираната престъпност". Още през 2007 г. ЕК смята, че Румъния се е справила с този проблем, а България – не.

Другата разлика идва от показателя "Продължаване на съдебната реформа" (в българския доклад) и показателя "Правна рамка за интегритета и Национална агенция за интегритет" (в румънския доклад. Има се предвид най-общо борбата с конфликта на интереси и зависимостите, б.р.). Въпреки различното редакционно оформление на докладите ЕК следи за решаването на тези проблеми и в двете държави.

Съдебна власт

По тази точка най-съкрушителният за България извод е още в самото начало на сегашния румънския доклад, в който се припомня стар извод: "Докладът (от януари 2017 г.) потвърди, че румънската съдебна система се е реформирала дълбоко и представителите на съдебната власт многократно са демонстрирали своя професионализъм, независимост и отчетност".

Нищо, дори близко до подобен извод, никога не се е появявало в български доклад.

Въпреки това изводите на ЕК за съдебните системи на двете страни могат да бъдат съпоставени през призмата на съдебните съвети на двете страни. И в двете държави това е ключова институция, от която ЕК очаква да защитава независимостта на магистратите от политически натиск, да кадрува прозрачно и да наказва обосновано. В България тя се нарича Висш съдебен съвет (ВСС), а в Румъния – Върховен съвет на магистратурата (ВСМ).

ЕК имаше препоръка към България да създаде процедури за прозрачен и справедлив избор на членовете на ВСС. Комисията смята, че сега има "значително подобрение" спрямо положението преди пет години за съдебната квота. Продължава да има критики за политическата квота, която формира почти половината от ВСС, споменават се съмненията за политически договорки. Новият български ВСС е призован да "подобри отрицателната като цяло атмосфера за дебати в съдебната система, която преобладаваше по времето на предишния ВСС и се характеризираше с очевидни разногласия и взаимни подозрения, възпрепятстващи безпристрастния процес на вземане на решения".

"Съмненията, които обаче продължават да съществуват във връзка с възможно неправомерно влияние от страна на ВСС върху съдии, биха накърнили представата за независим процес на вземане на решения в тази ключова институция", се казва в доклада за българския Висш съдебен съвет.

В Румъния очевидно това отдавна не е проблем. Новият румънски Върховен съвет на магистратурата е встъпил в длъжност на 6 януари тази година. През това време в "трудни условия" той е успял да докаже, защитавайки магистратите от политическия натиск през последната година. Така е показал своите "сила и устойчивост". Това е заключението на ЕК за независимостта на румънската съдебна власт, в сравнение с което България изглежда години назад. Докато в София все още се учат как да назначават членовете на ВСС, то в Румъния тези членове вече се доказват в трудни времена.

Борба с корупцията

Докладът за България за поредна година лаконично отчита, че не са постигнати никакви успехи в борбата с корупцията по върховете на властта.

"България трябва да постигне трайни резултати в областта на ефективното разследване, разкриване и наказателно преследване на корупцията", пише ЕК.

За българската прокуратура се казва, че е извършен анализ на ситуацията, а въз основа на него има и пътна карта за справяне с проблема."Както и при другите пътни карти, много от предвидените в тази пътна карта мерки са само формулирани в общи линии и все още не са изразени в конкретни действия", се посочва в доклада за България.

На този фон ЕК пише за Националния антикорупционен директорат (DNA, т.нар. независима прокуратура по румънски модел – б.р.), че е "запазил своите резултати, въпреки че е бил изправен пред сериозен натиск, което е показало, че институцията е устойчива". Европейската комисия казва, че има нужда от още време, за да прецени дали натискът (политическия) върху институцията може да започне да вреди на борбата с корупцията.

В общи линии разликата между българската и румънската прокуратура е като между българския и румънския съдебен съвет.

За Румъния по този показател Европейската комисия дори вече не измерва броя на постигнатите осъдителни присъди срещу високопоставени лица, защото такива има достатъчно. Дългогодишен проблем в държавата са имунитетите на депутатите. Докладът отчита, че през последните месеци е отказано снемането на имунитета на трима депутати. Все пак ЕК отчита подобрение и тук, защото правната комисия в Камарата на депутатите (долната камара на румънския парламент – б.р.) е започнала да мотивира своята позиция дали имунитетът трябва да се свали или да се запази. Така е повишена прозрачността при вземането на решения. При два от отказите за снемане на имунитет правната комисия е обявила, че искането на прокуратурата не е имало правна основа. ЕК цитира мнението на опозицията в парламента, че това може да се прецени само от съдия.

България няма проблем със снемането на депутатски имунитети, но в много от случаите този ход не довежда до нищо.

В румънския доклад вече се говори за необходимост от "по-силна политическа воля за превенция на корупцията", а в българския подобно нещо дори не се иска.

Обществени поръчки

По тази тема за България се казва, че в предишния доклад е препоръчано да се извърши външна оценка на функционирането на новата система за предварителни проверки и последващите действия във връзка с тях. България дори не е възложила още изпълнението на тази препоръка, но планира да го стори през 2018 г.

Румъния вече е въвела система за превантивни проверки за конфликт на интереси и зависимости при провеждането на обществени поръчки. Системата е проверена и вече дава резултати.

Парламент

По тази тема и двете държави са критикувани за непрозрачно законотворчество.

Промените в Наказателния кодекс (НК) от началото на тази година бяха най-големият скандал в Румъния през тази година. Реформата в НК включваше пълна декриминализация на конфликта на интереси (в България конфликтът на интереси никога не е бил престъпление – б.а.), което предизвика многохилядни протести. След намесата на Конституционния съд тези промени бяха обявени за противоконституционни. И досега реформата на НК не е довършена. Проблем със сроковете има и пред наложителните промени в румънския Граждански процесуален кодекс.

Румъния все още не е изработила новия си механизъм за назначаване на своя главен прокурор и прокурорите на ръководни длъжности в общата прокуратура. На 11 октомври румънският парламент прие Кодекс за поведение на депутатите и министрите. Това действие е следствие на препоръка на ЕК. Причината са случаите на недопустими словесни атаки на политически лица към магистрати. ЕК смята, че е нужно време да се оцени дали новият кодекс ще промени тази ситуация и какво ще последва за политици, които са си позволили да нарушат правилата.

По този въпрос ЕК демонстрира много по-високи стандарти за оценка на Румъния, отколкото на България. От българските власти не се изисква приемането на подобен кодекс, въпреки многократните посегателства върху съдебната власт от страна на политици, установени и от Съвета на Европа.

За българския парламент в доклада се казва, че има "непредвидим процес на вземане на законодателни решения". ЕК има предвид измененията в Закона за съдебната власт и НПК, с които делата за корупция по върховете на властта бяха прехвърлени в спецсъда. Докладът казва, че без отговор са останали критиките, че подобни промени в закона "биха могли да доведат до накърняване на независимостта на съдиите", а и може да са "противоконституционни".

"България следва да гарантира необратимостта и надеждността на процеса на съдебна реформа, като създаде среда на взаимно доверие и сътрудничество между институциите, която е от решаващо значение за успешното осъществяване на реформите. Въпреки че съществува ясна необходимост да се ускори темпът на реформите, това не следва да води до заобикаляне на процедурите на консултации, което крие риск от създаване на климат на несигурност и липса на ангажираност", посочва ЕК.

Конфискация

За Националната агенция за управление на конфискуваните активи в Румъния се казва, че тя е започнала работа добре. Ако до края на следващата година добрите резултатите се потвърдят, препоръката ще се смята за изпълнена.

За България ЕК казва, че Комисията за конфискация е постигнала "положителни" резултати, но има загриженост дали новото антикорупционно законодателство няма да ги минира.

Специфични проблеми

Както вече бе отбелязано, България все още е под наблюдение за борбата с организираната престъпност. В доклада си ЕК констатира, че има спад на нивата на "видимото насилие".

Румъния на свой ред има проблем с изпълнението на съдебните решения. Става дума за дела, заведени успешно от гражданите срещу държавата. Оказва се, че румънската държава не желае да плаща някои обезщетения по тези дела. Въпросът за решаването на този проблем стои отворен.

Крайна оценка

Крайният резултат е, че България показва "положителен напредък" по три препоръки (макар все още да не се смятат за изпълнени, б.а.), както и "значителен напредък" по една (която също не се смята за изцяло изпълнена, б.а.). Препоръките са общо 17. Румъния е изпълнила изцяло една от общо 12 препоръки. По други три са приети всички искания на комисията и се чака оценка на въздействието. Огромната разлика обаче е, че Румъния се оценява по много по-високи стандарти, които все още са недостижими за България.

Заключение

Тезата на премиера Бойко Борисов, че "пак изпреварваме Румъния", е дълбоко невярна. Това може да се дължи или на съзнателно подвеждане на обществото, или на непознаване на доклада на ЕК за Румъния. България не просто не "изпреварва" Румъния, но от сравнението на докладите на ЕК се набива на очи фактът, че тя е оценявана по по-ниски критерии, които засега не може да изпълни.Следователно твърдението на министър-председателя категорично може да се оцени като "невярно“.

Вярно или не?

Добре дошли във FACT CHECK – зоната за проверка на фактите, изобличаване на неистините и дисекция на полуистините, изричани в публичния дебат. Тук намират място публични изказвания и твърдения, които са значими и важни за обществото, попадайки в обхвата на приоритетните теми, отчетени от авторитетни социологически агенции. Най-често това са изказвания и твърдения на представители на трите основни власти плюс медиите, но не само те.

Целта не е да хванем някого в лъжа и да го посочим с пръст, а да подобрим качеството и отговорността на публичния дебат, което означава дезинформацията бъде пресечена при нейния източник. В днешно време политиците рядко си позволяват откровени лъжи; тяхната "специализация" са полуистините, подвеждащите данни и факти, които да ги представят в най-добра светлина. Като издирваме и представяме фактите такива, каквито са, разсейваме димната завеса и даваме възможност на хората сами да си правят изводи.

Първата в българското медийно пространство платформа "FACT CHECK" стартира през септември 2016 г. с финансовата подкрепа на Институт "Отворено общество" – София за период от седем месеца.

Високият обществен интерес към този вид коректив на "публичното говорене" е причината да продължим рубриката.

Публикуваме анализи и оценки на изказвания на представители на политическия и корпоративния елит в България, подбрани по предварително определени критерии.

Анализите са безпристрастни, основават се на прозрачно извършени проверки, базирани главно на публични източници. В случай, че се докажат допуснати неточности в публикациите, те се коригират и се публикува коригирана версия, в съответствие с методологията на работа.

Повече за идеята на проекта - ТУК

Метод за селекция на изказванията, обект на анализ и оценка в платформата "FACT CHECK" - ТУК

Модел на анализ и оценка на публичните изказвания в платформата "FACT CHECK" - ТУК

Кодекс на принципите - ТУК

Още от Вярно или не?