Ти си това, което четеш

Вярно или не? Данаил Кирилов: Прокуратурата е преглеждала приватизационните сделки

14:58 | 05 декември 2017 | 5 коментара

"Прокуратурата вече ги е преглеждала (всички приватизационни сделки) и до момента имаме вероятно - аз не мога да посоча точно число, но имаме много образувани производства, които са прекратени по давност. Тук иде реч за множество различни по характер влияния, които имат различна давност, за съжаление. Това безкрайно облекчава виновните лица. Знам от колеги прокурори, казвали са, че единствено могат да класират погасените по давност преследвания. Ако се възприеме това допълнение в конституцията, това означава, че ще има правна възможност и понастоящем да бъдат довършени недовършените разследвания. Това също означава да се извършат разследвания, които не са започнали към настоящия момент по едни или други причини".

Така председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ), който на 13 ноември т.г. даде интервю пред радио К2, отговаря на въпрос дали прокуратурата ще прегледа всички приватизационни сделки. С тези аргументи той мотивира инициативата на ГЕРБ за промени в конституцията, свързани с отпадането на давността за разследване на приватизационните дела.

Отговорът на Данаил Кирилов създава впечатление, че прокуратурата разполага с пълен анализ на всички проблеми с приватизацията или най-малкото на делата за престъпления, свързани с приватизацията. Отделно се създава впечатление, че ГЕРБ стъпва върху тази информация от прокуратурата и има обективни данни, че съществува проблем с погасените по давност случаи, който би бил решен с ремонта на конституцията.

Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ) дава възможност на гражданите да проверят дали това твърдение отговаря на истината. Ако прокуратурата е събрала тази информация, то тя би трябвало да може да я предостави на обществото в подходящ вид, който не нарушава следствената тайна.

Mediapool подаде до прокуратурата две отделни искания по реда на ЗДОИ.

На 13 ноември поискахме от прокуратурата "данни за броя продължаващи и към момента досъдебни и съдебни производства за престъпления, свързани с приватизацията". Целта бе да се разбере дали предложените от ГЕРБ конституционните поправки биха могли да "спасят" от изтичане на абсолютната давност някои от течащите в момента дела.

Отговорът на прокуратурата е следният: "В ПРБ (Прокуратурата на Република България) не се създава и не се съхранява статистическа информация по посочения в искането ви за достъп до обществена информация показател".

На 14 ноември Mediapool поиска от прокуратурата и "данни за броя прекратени по давност досъдебни и съдебни производства за престъпления, свързани с приватизацията". Поискахме информацията за прекратените поради изтекла давност съдебни производства да бъде придружена с номерата на делата. Целта бе да се провери в съдебните регистри за кои случаи става дума.

Отговорът на държавното обвинение е абсолютно същият: "В ПРБ (Прокуратурата на Република България) не се създава и не се съхранява статистическа информация по посочения в искането ви за достъп до обществена информация показател".

Прокуратурата няма как да се позове на следствената тайна, защото се иска само броят на висящите производства, а за прекратените по давност следствена тайна няма. Всичко това показва, че прокуратурата не е прегледала тези дела, защото най-малкото трябваше да знае колко са те.

Друг сериозен въпрос по същия проблем възникна на заседанието на правната комисия на 16 ноември. Може ли главният прокурор да отговаря на едни депутати, а на други – не.

Депутатът от БСП Филип Попов поиска с официално писмо от Данаил Кирилов да покани за изслушване главния прокурор Сотир Цацаров във връзка с процедурата по чл. 84 т.16 от конституцията. Тя дава право на Народното събрание "да изслушва и приема доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика".

Искането на Филип Попов за изслушване в правната комисия е обосновано така: "Да бъде представена информация за броя на проверките и производствата за разкриване на такива престъпления (свързани с приватизацията – б.а.), броя на прекратените производства и колко от прекратените поради изтекла давност, както и информация за това как прокуратурата вижда организацията на процеса по цялостна проверка на тези дела".

В общи линии Филип Попов настоява да получи същата информация, за която прокуратурата отговори на Mediapool, че никога не е събирана. Данаил Кирилов отговаря, че правилникът на Народното събрание не позволява на депутатите да искат справки от главния прокурор.

"При всички положения, съгласно Правилника (на Народното събрание – б.р.), не можем да поставяме въпроси дефинирани и формулирани по този начин. Имаме рамката така, както е установена в Правилника (на НС). Колегите, ако искат да поставят тези въпроси, биха могли в диалога, който ще проведем, да ги поставят, но по отношение на изискването на справки, смятам, че в процедурата по диалог това не може да бъде наше изискване, но пък очакваме, най-вероятно Прокуратурата ще има достатъчно информация, която би могла да бъде, ако не детайлна, поне достатъчно индикативна", казва Данаил Кирилов.

Въпросът е защо народен представител да не може да получи тази информация, която Данаил Кирилов вероятно вече има или поне създава впечатление, че има. Ако се вярва на твърденията му пред К2.

Заключение

Отговорът на прокуратура до Mediapool показва, че Кирилов няма как да знае, че прокуратурата е "преглеждала" всички приватизационни сделки, след като тя не поддържа в систематичен вид информацията дори за наказателните дела по тях. Ако тези данни бяха събрани, то те трябваше да бъде представени след питането по Закона за достъп обществена информация.

Ако се допусне, че прокуратурата е излъгала в своя отговор по ЗДОИ до Mediapool и в действителност е събрала тази информация и я е представила на Данаил Кирилов, това би било отделен скандал.

  

Вярно или не?

Добре дошли във FACT CHECK – зоната за проверка на фактите, изобличаване на неистините и дисекция на полуистините, изричани в публичния дебат. Тук намират място публични изказвания и твърдения, които са значими и важни за обществото, попадайки в обхвата на приоритетните теми, отчетени от авторитетни социологически агенции. Най-често това са изказвания и твърдения на представители на трите основни власти плюс медиите, но не само те.

Целта не е да хванем някого в лъжа и да го посочим с пръст, а да подобрим качеството и отговорността на публичния дебат, което означава дезинформацията бъде пресечена при нейния източник. В днешно време политиците рядко си позволяват откровени лъжи; тяхната "специализация" са полуистините, подвеждащите данни и факти, които да ги представят в най-добра светлина. Като издирваме и представяме фактите такива, каквито са, разсейваме димната завеса и даваме възможност на хората сами да си правят изводи.

Първата в българското медийно пространство платформа "FACT CHECK" стартира през септември 2016 г. с финансовата подкрепа на Институт "Отворено общество" – София за период от седем месеца.

Високият обществен интерес към този вид коректив на "публичното говорене" е причината да продължим рубриката.

Публикуваме анализи и оценки на изказвания на представители на политическия и корпоративния елит в България, подбрани по предварително определени критерии.

Анализите са безпристрастни, основават се на прозрачно извършени проверки, базирани главно на публични източници. В случай, че се докажат допуснати неточности в публикациите, те се коригират и се публикува коригирана версия, в съответствие с методологията на работа.

Повече за идеята на проекта - ТУК

Метод за селекция на изказванията, обект на анализ и оценка в платформата "FACT CHECK" - ТУК

Модел на анализ и оценка на публичните изказвания в платформата "FACT CHECK" - ТУК

Кодекс на принципите - ТУК

Още по темата
Още от Вярно или не?