Вярно или не? Ген. Румен Радев: Съвместната охрана на небето ни е по-унизителна от Ньойския договор

Гръмкото изказване на ген. Румен Радев от началото на август 2016 г. фигурира като основен мотив в писмената му молба за оставка от поста командващ Военновъздушните сили на България, по собствените му думи.

След първоначалното твърдение, че съвместната охрана с партньори НАТО на българското небе е "по-унизителна от Ньойския договор", ген. Радев частично преформулира тезата, като уточни, че той всъщност не е против съвместната охрана с НАТО, а срещу идеята България да заплаща за тази дейност. Според генерала така сред съюзниците ни се създава впечатление, че България няма воля за развиване на собствени отбранителни способности.

7 държави в НАТО разчитат на чужд air policing

Охраната на въздушното пространство, или т. нар. "air policing", е мирновременна мисия на НАТО и има за цел да осигури защитата на въздушния суверенитет на партньорите в алианса. Това е колективна мисия и всички държави имат ангажименти по нея.

Мисията, свързана с air policing, придоби още по-голяма значимост за НАТО след намесата на Русия в Украйна и незаконната анексия на Крим.

Държавите членки са задължени да помагат на партньорите си, които нямат възможност да осъществяват мисията сами и помага за оперативната съвместимост. Причината е, че според договореностите трябва да се осигури единен стандарт на сигурност в зоната на отговорност на НАТО.

Поради сериозните разходи, които изисква поддръжката на военновъздушни сили (ВВС) или по други причини, някои от страните-членки на НАТО, като присъединилите се през 2004 г. прибалтийски републики Литва, Латвия и Естония, както и други държави членки – Словения, Албания, Люксембург, Исландия, не притежават изтребителна авиация, и разчитат на съюзниците си за осъществяване на въпросната охрана. Както бе изяснено, осигуряването ѝ е основен принцип в алианса.

Балтийската мисия за охрана на военновъздушното пространство на Литва, Латвия и Естония съществува от 2004 г. и в нея досега на ротационен принцип са участвали 16 държави. В началото на 2014 г. НАТО увеличи четири пъти броя на самолетите, които осъществяват мисията в отговор на дестабилизиращите според организацията действия на Русия и "хибридната война", която тя осъществява в Източна Европа.

По данни на НАТО през 2014 г. Балтийската мисия за air policing е засякла над 150 нарушения на въздушното пространство от страна на руската авиация, което е около 4 пъти повече в сравнение с 2013 г.

Въздушното пространство на Словения се охранява от Унгария и Италия, а на Албания – от Гърция и Италия.

Охраняваните страни покриват определени разходи поради това, че са преценили да не поддържат собствени сили. Например балтийските държави плащат заедно приблизително 5 млн. евро годишно, като отделно от това те поемат разходи за логистична подкрепа, които са в графата "host nation support". В дължимата сума влизат разходите за гориво на изтребителите, транспортните харчове и възнагражденията на летателния състав и др. Словенският случай е по-специфичен, тъй като самолетите на Унгария и Италия не се разполагат на словенска територия. 

България не е в ситуацията на страните от НАТО без авиация, защото разполага с ВВС, но прие законови промени, които направиха възможна съвместната охрана на небето ни.

Това стана в изпълнение на препоръките от срещата на върха на НАТО в Уелс за усилване на способностите по охрана на въздушното пространство на страните от източния фланг на НАТО.

Две ползи - повече сигурност и съвместимост

Съвместната охрана по никакъв начин не означава, че българската авиация ще бъде "приземена", а напротив – тя може да придобие повече оперативна съвместимост и бойни способности.

Радев аргументира тезата си за апокалиптичното ѝ значение с това, че България сама отказва да развива собствената си авиация и ще плаща на други страни, което ще демотивира пилотите и техниците от ВВС.

В действителност обаче със съвместната охрана българските военни пилоти задълбочават все повече сътрудничеството си с партньорските авиации. Освен това помощта на останалите страни членки допълнително усилва сигурността на страната и осигурява възможности, с каквито България не разполага.

Според анализ на Министерството на отбраната, например, българските изтребители нямат способности за директно управление от AWACS и предаване на криптирани гласови данни в реално време по Link-16.

Освен това правителството тази година взе инвестиционно решение, одобрено и от парламента, за закупуването на нови изтребители, за които ще бъдат отделени 1.5 млрд. лева. Този факт също е в противоречие с тезата на Румен Радев, че страната на практика сама се отказва от собствената си военна авиация.

Първата мисия беше съвместна със САЩ

През септември за първи път четири изтребителя F-15 на ВВС на САЩ започнаха въздушно патрулиране над България съвместно с български МиГ-29.

Всички разходи по транспортирането на техника и персонал, по отсядането на военните, а също и средствата за гориво и поддръжка на машините бяха поети от Вашингтон, а българският бюджет плати единствено разходите по своите машини и екипажи.

"Охраната на българското въздушно пространство с два американски изтребителя от 9 септември е част от мерките на НАТО за засилване на "въздушното патрулиране" ('air policing') на източните съюзници", се посочва в съобщение на НАТО от края на август.

Мисията премина успешно, а в момента Министерството на отбраната води преговори за подобна обща охрана освен със САЩ, още с Полша и Великобритания.

Засега няма данни България да плаща значителни суми за общата охрана, а условията по бъдещите споразумения са въпрос на преговори.

България ще е прецедент в НАТО

Действително, България би била в специфична ситуация в НАТО като държава, която едновременно се води, че разполага със собствена авиация, но в същото време ползва и помощ от партньорите.

В същото време обаче това не е унизително и отговаря както на българския интерес, така и на този на самия алианс предвид променената среда за сигурност заради отношенията с Русия и желанието на НАТО да подсили въздушната охрана в граничните територии.

Неслучайно в комюникето от срещата на върха на НАТО във Варшава през лятото на тази година се посочва именно опцията за "засилване на военновъздушното присъствие на НАТО" в Черноморския регион.

Българската авиация е в тежко състояние

Българската военна авиация е в критично състояние в момента и разчита само на старите съветски машини МиГ 29 за охрана на небето ни. В това отношение включването на допълнителни сили само допринася за повече сигурност.

Още повече, че не спират руските провокации с полети близо до българското въздушно пространство. В края на юли Министерството на отбраната официално съобщи, че Москва не изпълнява международните норми във въздухоплаването и руски самолети летят над Черно море без опознавателни знаци, предварителни планове и с изключени транспондери.

Концепцията за съвместна охрана на българското въздушно пространство осигурява и възможност да се "закърпи" положението, докато България модернизира най-накрая бойната си авиация.

Според политическото ръководство на МО България в момента разполага с 9 изрядни изтребители МиГ-29, но, доколкото е известно, техният летателен ресурс е на изчерпване. В този смисъл военният министър Николай Ненчев потвърди, че през април 2017 година България вече ще разчита едва на 7 изтребители. През това време обаче ще бъде направен опит да бъдат купени нови двигатели за МиГ-29.

През 1919 г. България губи територии, през 2016 г. печели сигурност

С Ньойския договор от 1919 г. България излиза като победена от Първата световна война. Според неговите разпоредби страната губи територии, трябва да плаща репарации и няма право да притежава модерни военни технологии, флот и авиация, отменена е и задължителната военна служба.

Автономното решение на българския парламент да пази въздушното пространство на страната с партньорски страни няма и не може да има нищо общо с Ньойския договор.