Ти си това, което четеш

Вярно или не? Илко Семерджиев: Листа от 4000 чакащи пациенти е феномен

08:18 | 01 февруари 2017 | 12 коментара

"Доколкото ми е известно, листата на чакащите, която формира Националната здравноосигурителна каса, вече е надскочила 4 000 човека. Това е ясен показател, някакъв феномен, който ние досега нямахме. България беше страна с изключително лесен достъп до здравеопазване, до здравна помощ, а сега от 2016-та година ние имаме листа на чакащите, и то измерваща се в хиляди хора".

Илко Семерджиев, 29 януари 2017 година пред БНР

След броени дни на поста служебният здравен министър Илко Семерджиев се обяви за сериозни промени в политиката, следвана от предшественика му Петър Москов. Двамата не крият, че имат коренно различни виждания за развитието на сектора.

Сред основните критики на Семерджиев към следваната до момента политика е налагането на бюджетни ограничения на болниците – т.нар. лимити. Служебният министър даде заявка за премахването им и разкритикува наличието на листи на чакащите пациенти в болниците, тъй като чрез тях се затруднява достъпът на пациента до лечение.

Истината е, че листи на чакащите пациенти в болниците има от години. В наредба на здравното министерство още през 2004 г. е предвидена възможността да се формират листи на чакащите, когато болницата няма капацитет да лекува всички нуждаещи се. В листите на чакащите обикновено попадат пациенти, които се нуждаят от планови операции или друг вид планово лечение, което може да бъде отложено във времето и насрочено за удобен лекаря, болницата и пациента момент. Отложен прием има в почти всички европейски държави, като на места пациенти чакат и по половин година и повече, за да влязат в болница.

Когато Петър Москов лансира идеята си медицинските услуги, плащани от НЗОК, да бъдат разделени в основен и допълнителен пакет, той предложи по-различна роля на листите на чакащите. Идеята беше тежките и спешни случаи, попадащи в основния пакет, да получават незабавен прием в болница, а по-леките да бъдат отлагани с до два месеца, като за целта всяка болница има публична листа на чакащите, а НЗОК от своя страна поддържа национална листа на чакащите във всички болници.

Разделянето на двата пакета в крайна сметка пропадна заради отмяната му веднъж от Конституционния съд и втори път заради оставката на правителството, която не позволи преработените текстове да минат през парламента.

Въвеждането на национална листа на чакащите обаче влезе в сила от април миналата година и тя се поддържа от НЗОК. Така плановият прием, който съществуваше и допреди това, стана видим и публичен. В момента е ясно колко души чакат за всяка болница, за какво лечение и кога ще бъдат приети.

Липсата на обобщени данни в миналото не дава възможност да се сравни дали броят на чакащите за планово лечение е нараснал, намалял или остава непроменен.

Към 22 януари, когато за последно е актуализирана листата, броят на чакащите е 3588 души, тоест – под 4000 души. Справка в листата показва също така, че всички (с изключение на двама пациенти) имат дата за прием до края на януари или средата на февруари. Тоест, приемът им е отложен в интервала две седмици - месец. Сред пациентите с отложено лечение преобладават такива с глаукома, нуждаещи се от физикална терапия и рехабилитация, със сърдечни нарушения, чакащи за операционни процедури на тънки и дебели черва и др.

Листи на чакащите има и в онкологичните болници, но приемът е отложен за период от около две седмици. Тоест, това е планов прием на пациенти, които ходят на химиотерапия с вливания по определена схема – например седмица, 10 дни, 14 дни.

В цялата листа от над 3500 души, едва двама пациенти имат насрочено лечение за началото на март. При това в единия случай става въпрос за раждане в МБАЛ "Женско здраве", тоест най-вероятно е насрочена дата за секцио, а във втория – за възстановяваща гинекологична операция в МБАЛ "Доверие", т.е. отново планова процедура.

В листата на чакащите няма пациенти, чието лечение да е отложено по-дълго във времето – за април, май и т.н.

Освен когато насрочват дата за операция в удобен за пациента момент, болниците използват плановия прием, за да се вместят в ограничените си бюджети. Отлагането за следващ месец на приема на пациенти, чието състояние не е спешно, позволява приоритетното обслужване на спешните пациенти.

Формирането на листи на чакащите заради финансови ограничения на болниците е една от основните критики към Петър Москов, отправяни както от Семерджиев, така и от БСП и медицинските среди. Въпреки това данните на НЗОК показват, че за 2016 година касата е платила повече на болниците (1.6 млрд. лева) спрямо 1.523 млрд лева през 2015 година.

А и болниците не за първи път при Петър Москов работят в условията на финансови ограничения - много по-тежки ограничения бяха въведени при първото правителство на ГЕРБ по време на финансовата криза.

Като цяло обаче всяка година разходите за болнична помощ растат и пациентите имат достъп до все по-модерни видове лечение във все повече лечебни заведения, поради което не може да се говори за нововъзникнал феномен с ограничен достъп до лечение. Дори при поддържане на целогодишна листа от 4000 чакащи пациенти, това представлява 0.2% от 2 милиона хоспитализации годишно.

Само допреди две години, преди масовото оборудване на болниците с модерни апарати за лъчелечение и онкодиагностика (ПЕТ-скенери, нови линейни ускорители), записването също бе за месеци напред. В по-големите болници с по-модерна апаратура стотици хора чакаха с месеци, а апаратите бяха подлагани на свръхнатоварване, поради което често се разваляха. Купуването на повече и по-модерни апарати за повече болници в страната силно редуцира и дори премахна листите на чакащи за животоспасяващо лечение и диагностика.

В определени отделения в различни болници на страната приемът на пациенти продължава да се отлага, но това е заради добра репутация и завишено търсене от пациентите.

Заключение:

В заключение може да се каже, че в момента у нас действително има национална листа на чакащите пациенти, но в нея влизат около 3500 души, а не над 4000, както твърди служебният здравен министър Илко Семерджиев. Това са 0.2% от хоспитализациите, които годишно се извършват у нас.

Не е без значение фактът, че почти всички пациенти чакат за период от две седмици до максимум месец и обикновено става дума за планови процедури.

Не отговаря на истината и твърдението на Семерджиев, че листите на чакащите са феномен за системата, тъй като такива съществуват от над 10 години. Едва миналата година те станаха публични, поради което няма как да се сравни дали броят на чакащите за лечение се е променил.

Също противно на твърденията на Семерджиев, България принципно е държава с лесен достъп до здравеопазване, като това не важи за определен вид лечение, отделения и специалисти, за които традиционно се чака по-дълго заради големия интерес. Дори в последните години достъпът до лечение с модерна апаратура се подобрява и се чака по-малко.

Следователно твърдението на Илко Семерджиев, че листа от над 4000 чакащи за лечение пациенти е феномен, е по-скоро невярно.

  

*При изготвянето на материала са ползвани по-малко от три източника на информация, защото той се отнася до националната листа на чакащите пациенти, а тя се поддържа от една институция - НЗОК.

Вярно или не?

Добре дошли във FACT CHECK – зоната за проверка на фактите, изобличаване на неистините и дисекция на полуистините, изричани в публичния дебат. Тук намират място публични изказвания и твърдения, които са значими и важни за обществото, попадайки в обхвата на приоритетните теми, отчетени от авторитетни социологически агенции. Най-често това са изказвания и твърдения на представители на трите основни власти плюс медиите, но не само те.

Целта не е да хванем някого в лъжа и да го посочим с пръст, а да подобрим качеството и отговорността на публичния дебат, което означава дезинформацията бъде пресечена при нейния източник. В днешно време политиците рядко си позволяват откровени лъжи; тяхната "специализация" са полуистините, подвеждащите данни и факти, които да ги представят в най-добра светлина. Като издирваме и представяме фактите такива, каквито са, разсейваме димната завеса и даваме възможност на хората сами да си правят изводи.

Първата в българското медийно пространство платформа "FACT CHECK" стартира през септември 2016 г. с финансовата подкрепа на Институт "Отворено общество" – София за период от седем месеца.

Високият обществен интерес към този вид коректив на "публичното говорене" е причината да продължим рубриката.

Публикуваме анализи и оценки на изказвания на представители на политическия и корпоративния елит в България, подбрани по предварително определени критерии.

Анализите са безпристрастни, основават се на прозрачно извършени проверки, базирани главно на публични източници. В случай, че се докажат допуснати неточности в публикациите, те се коригират и се публикува коригирана версия, в съответствие с методологията на работа.

Повече за идеята на проекта - ТУК

Метод за селекция на изказванията, обект на анализ и оценка в платформата "FACT CHECK" - ТУК

Модел на анализ и оценка на публичните изказвания в платформата "FACT CHECK" - ТУК

Кодекс на принципите - ТУК

Още по темата
Още от Вярно или не?

Трябва ли правителството да разреши строителството на втора "кабинка" в Банско?