Вярно или не? Корнелия Нинова: Кабинетът открадна 2 млрд. лв. от излишъка

Докато държавата става и ляга с новини за снежното бедствие, лидерът на БСП Корнелия Нинова даде извънреден брифинг в петък, на който директно обвини правителството на ГЕРБ в кражба на 2 млрд. лв. от излишъка.

Нинова цитира стенограма от заседанието на Министерския съвет от 3 август 2016, в която се казва, че през този месец в бюджета има 3.3 млрд. лв. излишък и премиерът Бойко Борисов е казал, че тези пари няма да се пипат, а че ще се ползват като "буфер".

"4 януари 2017 г. много помпозно и самохвално е обявено на заседание на Министерски съвет, че България приключва финансовата година с 1.5 млрд. лв. излишък", посочи Нинова.

Проверка в правната система на Министерския съвет показва, че действително на правителственото заседание на 3 август 2016 г. зам.-министърът на финансите Кирил Ананиев е докладвал, че към 31 юли излишъкът в бюджета е в размер на 3.267 млрд. лв., от които около 1.5 млрд. лв. са средства от Европейската комисия.

Бойко Борисов обаче предупреждава министрите да не "потъркват ръце", защото въпросният излишък от 3.3 млрд. лв. не са свободни за харчене пари.

"Като видях как си потърквате ръцете, да ви кажа – не си мислете, че това са пари за харчене, а излишък – думата означава, че това ни е буферът. Максимално строга фискална дисциплина", заявява Борисов.

Очевидно контекстът е, че кабинетът не смята да прави извънредни разходи и да разпределя средствата по модела на тройната коалиция, въпреки че на практика това е първият излишък в бюджета от 2008 г. насам.

Този подход е логичен най-вече поради факта, че излишъкът през 2016 г. се дължеше колкото на преизпълнение на приходите, толкова и на неизпълнението на капиталовите разходи, особено при европроектите.

Министерството на финансите удържа огромния излишък твърде дълго - до края на ноември 2016 г., когато той дори се увеличи до 3.467 млрд. лв., става ясно от месечния бюлетин за изпълнението на бюджета.

По същото време разходите в хазната значително изоставаха. Според данните на МФ те са били в размер на 27.62 млрд. лв. към 30 ноември, което е едва 79.3% от годишния разчет. За сравнение, година по-рано харчовете на фиска са били с 1.86 млрд. лв. по-големи.

Вярно е, както твърди Нинова, че преди Нова година финансовото министерство обяви, че 2016 г. по предварителни данни ще приключи с бюджетен излишък от 1.5 млрд. лв.

Това означава, че през декември, тоест само за месец, излишъкът се е свил с 2 млрд. лв., като това се дължи на ускорено наваксване на разходите.

Знае се например, че със свое решение от 30 ноември кабинетът разпредели допълнителен 1 млрд. лв. по сметките на регионалното министерство (МРРБ), които ще бъдат преведени на "Българската банка за развитие" за обезпечаване на програмата за саниране.

През ноември са наваксани и редица други разходи според разписаното в закона за бюджета.

От предварителните данни на МФ се вижда, че в последния месец на годината разходите значително са наваксали изоставането си и от 79.3% от годишния разчет към края на ноември са приключили годината на 93.2% от разчета.

Така общо през декември държавата е изхарчила 4.8 млрд. лв. Сравнено с предишни години, това е стандартна сума за този месец от годината, който обикновено е натоварен с най-много държавни разходи. Например през декември 2015 г. фискът е разпределил 5.2 млрд. лв.

Като дългогодишен управленец г-жа Нинова със сигурност знае, че изпълнението на бюджета е динамичен процес и превишението на приходите над разходите или обратното се променя всеки месец. Това са средства, които са част от централния бюджет, и разходването им следва логиката на бюджетния процес и закона. Те не могат да бъдат отклонени безотчетно нито от Министерството на финансите, нито от правителството.

Ако държавата бе приключила годината с излишък от над 3 млрд. лв., както може би пледира Нинова, това нямаше да е добра новина, защото в случая то би означавало изключително сериозно неизпълнение на разходите и на практика – още по-сериозно нарушаване на закона за бюджета.

Според някои икономисти дори излишък от 1.5 млрд. лв. не е толкова добра новина.

"Бюджетният излишък има две страни. От една страна, държавата разполага с повече резерви, което говори за подобряване на събираемостта и по-добра фискална дисциплина. Излишъкът създава сигурност, но в краткосрочен план има по-скоро негативен ефект върху икономиката", заяви и близкият до социалистите икономист проф. Ганчо Ганчев пред "Блумбърг ТВ България".

"В краткосрочен план обаче не трябва да забравяме, че сме във валутен борд. И когато държавата изземе 1.5 млрд. лева и ги вкара във фискалния резерв в БНБ, фактически провежда рестриктивна политика, тоест има свиване на паричното предлагане при равни други условия, което се отразява негативно върху растежа и заетостта", обясни икономистът.

Впрочем, самата левица неведнъж при управлението на Борисов, особено по времето на Симеон Дянков, е изтъквала недостатъците на политиката на прекалени икономии и винаги е настоявала за по-големи харчове.

Ако трябва за нещо да бъде критикувано правителството на ГЕРБ, то това е неизпълнението на разходите, което значи по-малко икономическа активност, по-малко заетост и т. н.