Ти си това, което четеш

Вярно или не? Петър Москов: За първа година няма недостиг на направления

08:00 | 19 януари 2017 | 4 коментара

“Тази година вследствие на работата на правителството и НЗОК за първи път няма недостиг на направления по острите случаи. Тоест броят на възможните направления, които вашият личен лекар може да ви дава, са повече от реално използваните“.

Петър Москов, 28 декември 2016 година пред БНТ

На фона на постоянни оплаквания от пациенти за вечно свършили направления за преглед при специалист и изследвания здравният министър Петър Москов се похвали в края на миналата година на няколко пъти, че за първа година недостигът на направления е преодолян и хората, които имат неотложна нужда от достъп до специалист или изследване, го получават.

Този извод Москов прави въз основа на статистиката, която показва, че Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е отпуснала повече направления, отколкото лекарите реално са дали на своите пациенти.

Подобна взаимовръзка обаче е погрешна, тъй като всяка година в края на годината остават неусвоени направления и то само на определени места, като за това си има причини.

Mediapool поиска от НЗОК справка по Закона за достъп до обществена информация за броя на отпуснатите направления за последните пет години и каква част от тях остават неусвоени в края на годината.

От нея става ясно, че всяка година остават неусвоени между 180 000 и 500 000 направления за преглед и приблизително толкова за изследвания, като миналата 2016 година далеч не е годината с най-голям неусвоен остатък. Тоест – в предишни години са оставали и повече направления, както е видно от таблицата.

Миналата година не е и годината с отпуснати най-голям брой направления, както е видно от справката. Тоест, не може да се твърди, че заради отпуснат по-голям брой направления за първа година е избегнат недостиг.

Според предоставената от здравната каса информация най-висок процент неусвоени направления за консултация с лекар-специалист има в районните каси в Кърджали, Силистра, София-град, Стара Загора, Добрич а при изследванията – в Разград, Силистра, Монтана, Шумен. Най-много неусвоени направления остават за високоспециализираните дейности.

Причините да остават неусвоени направления най-често са свързани със сезонност на заболеваемостта през годината, като в летните месеци усвояването на направленията е значително по-слабо.

Големи остатъци се наблюдават при общопрактикуващите лекари, работещи в селски райони, тъй като достъпът на пациентите от тези райони до специализирана помощ в градовете е по-труден.

В по-редки случаи причините могат да бъдат прекъснати здравноосигурителни права на здравноосигурените граждани, изтичане срока на направление, хоспитализиране на пациента и др.

Като цяло това, че остават неусвоени направления всяка година, не означава, че проблемът с недостига е решен навсякъде и за всички. Нормялно е джипита с голяма пациентска листа и натоварена практика да изчерпват по-бързо направленията си от други свои колеги.

Личният лекар по принцип не е длъжен винаги да даде направление за преглед при специалист и изследване, защото това става след преценка на здравословното състояние на пациента. Тоест отказът да се отпусне направление не винаги означава недостиг.

В материала са използвани по-малко от три източника на информация, защото направленията за лечение са част от системата на задължително здравно осигуряване, в която финансиращ орган е НЗОК.

Заключение:

Данните на здравната каса водят до заключението, че през 2016 година нито е отпуснат извънредно висок брой направления, нито неусвоеният остатък се различава драстично от този в предходни години, като има години в които са оставали и повече неизразходвани направления. Следователно твърдението на министъра на здравеопазването Петър Москов, че за първа година през 2016 г. няма недостиг на направления за острите случаи, е невярно.

  

Вярно или не?

Добре дошли във FACT CHECK – зоната за проверка на фактите, изобличаване на неистините и дисекция на полуистините, изричани в публичния дебат. Тук намират място публични изказвания и твърдения, които са значими и важни за обществото, попадайки в обхвата на приоритетните теми, отчетени от авторитетни социологически агенции. Най-често това са изказвания и твърдения на представители на трите основни власти плюс медиите, но не само те.

Целта не е да хванем някого в лъжа и да го посочим с пръст, а да подобрим качеството и отговорността на публичния дебат, което означава дезинформацията бъде пресечена при нейния източник. В днешно време политиците рядко си позволяват откровени лъжи; тяхната "специализация" са полуистините, подвеждащите данни и факти, които да ги представят в най-добра светлина. Като издирваме и представяме фактите такива, каквито са, разсейваме димната завеса и даваме възможност на хората сами да си правят изводи.

Първата в българското медийно пространство платформа "FACT CHECK" стартира през септември 2016 г. с финансовата подкрепа на Институт "Отворено общество" – София за период от седем месеца.

Високият обществен интерес към този вид коректив на "публичното говорене" е причината да продължим рубриката.

Публикуваме анализи и оценки на изказвания на представители на политическия и корпоративния елит в България, подбрани по предварително определени критерии.

Анализите са безпристрастни, основават се на прозрачно извършени проверки, базирани главно на публични източници. В случай, че се докажат допуснати неточности в публикациите, те се коригират и се публикува коригирана версия, в съответствие с методологията на работа.

Повече за идеята на проекта - ТУК

Метод за селекция на изказванията, обект на анализ и оценка в платформата "FACT CHECK" - ТУК

Модел на анализ и оценка на публичните изказвания в платформата "FACT CHECK" - ТУК

Кодекс на принципите - ТУК

Още от Вярно или не?

Трябва ли правителството да разреши строителството на втора "кабинка" в Банско?