Ти си това, което четеш

Вярно или не? Томислав Дончев: Сега България се справя два-три пъти по-добре с еврофондовете

08:35 | 11 ноември 2016 | 7 коментара

Двойно, а по някои показатели и тройно по-добре се справя България в договарянето и усвояването на средствата от европейските фондове в сравнение с предишния програмен период, каза вицепремиерът по икономическата политика и по еврофондовете Томислав Дончев в отговор на депутатски въпроси на 30 септември.

По-конкретно според стенограмата на парламентарното заседание на 30 септември Томислав Дончев е заявил:

"Терминът "забавяне в усвояването на еврофондовете" не е коректен. За периода 2007 – 2013 г. общо договорените средства към средата на 2009 г., което е две години и половина след началото на програмния период, са под 7%. Точната цифра е 6.69 от общия ресурс. За програмния период 2014 – 2020 г., тоест настоящият, към днешна дата са договорени средства в размер на 28.82%. Сами можете да сметнете разликата – повече от три пъти.

Нека да обърнем внимание на плащанията. Реално изплатените средства за този програмен период също надвишават над два пъти тези от изминалия период. Към средата на 2009 г. реално изплатените средства на бенефициентите са 0.94%, тоест под 1% от общия ресурс... Към момента плащанията са 4%".

Основните източници на информация за усвояването на евросредствата са Централното координационно звено, което отговаря за поддържането на публичния модул на ИСУН (системата за еврофондовете) и е на подчинение на вицепремиера Томислав Дончев, Министерството на финансите и Парламентарната комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

Данните показват, че общо за всички фондове от ЕС плащанията през първите две години и половина от стария програмен период (2007 – 2013 г.), т. е. по време на кабинета "Станишев", са били по-големи, отколкото през новия (2014 – 2020 г.), т. е. по времето на кабинета "Орешарски" и втория кабинет "Борисов". Договорените средства обаче са по-високи през новия период. Освен това по едни програми България се е справяла по-добре в началото на изминалия програмен период, а по други - през настоящия.

МФ: Общото изпълнение при Станишев е било по-добро

През първите две години и половина на изминалия програмен период сме усвоили двойно повече европейски средства по всички програми взети заедно спрямо същия период от време на настоящия програмен период.

Това става ясно от доклада "Фондовете на ЕС в България – оценка на макроикономическите показатели от изпълнението на програмите, съфинансирани със средства от ЕС" публикуван през октомври от Министерството на финансите.

За периода 2007 г. - 30 юни 2009 г. страната ни е усвоила общо 4.1% от бюджета от 11.4 млрд. евро (стр.8 на доклада).

В същото време за периода 2014 – 30 юни 2016 г. са усвоени общо 2.4% от общия бюджет от 11.7 млрд. евро за настоящия програмен период (стр. 33 от доклада).

По-доброто усвояване в началото на миналия програмен период се дължи на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и на оперативните програми "Околна среда", "Регионално развитие" и "Административен капацитет", които показват по-висок процент на усвояване спрямо настоящия период.

Основната причина за по-ниското изпълнение при втория кабинет "Борисов" е застъпването на двата програмни периода през 2014 г. и 2015 г. Финансово, старият програмен период завърши в края на 2015 г., а някои проекти получиха дори отсрочка да бъдат довършени и през тази година с пари от националния бюджет. Така в началото на новия програмен период на практика всички усилия бяха насочени към отминалия, за да няма загуба на средства.

В същото време през първите три години на новия период няма опасност от загуба на пари и затова нямаше силен мотив да се бърза.

Сериозна причина за по-доброто изпълнение по времето на кабинета "Станишев" е и по-високият процент на авансовите плащания, които тогава правеше Европейската комисия.

На запитване на Mediapool от кабинета на вицепремиера Томислав Дончев бяха предоставени данни, различаващи се от тези в официалния доклад на Министерството на финансите.

Според екипа на Дончев за двата разглеждани периода усвояването на средствата е почти еднакво – 2.51% преди спрямо 2.67% сега.

Обяснението за разминаването е, че "различните справки и анализи използват различни разрези на информацията за усвояването на европейските фондове".

Структурни и кохезионен фондове

Ако се разгледат обаче само структурни и кохезионния фондове, то през настоящия програмен период България се справя двойно по-добре в усвояването на средствата – 0.94% преди спрямо 1.92% сега по данни от ИСУН и 0.99% преди спрямо 1.94% сега по данните на Министерството на финансите. Вероятно именно този показател е имал предвид вицепремиерът Томислав Дончев в изказването си пред депутатите.

Двойният ръст сега се дължи на оперативните програми "Човешки ресурси", която отчита най-висок процент (7.17%) и "Транспорт", по която се изпълняват големи инфраструктурни проекти.

Както в предишния, така и в настоящия програмен период моторът на "Транспорт" е софийското метро. Нещо повече - за да компенсира забавеното усвояване на средства по "Околна среда", заради проблема с водната реформа, метрото се предвижда да бъде изградено с ускорени темпове до края на 2018 г., обясниха от програма "Транспорт" пред Mediapool.

Всички останалите изпълнявани проекти по "Транспорт" са т. нар. фазирани, които не бяха завършени през изминалия програмен период – участъци от жп магистрала "Тракия" (София – Бургас) и довършването на "Струма", по която имаме ангажимент да бъде готова през 2023 г.

Към момента все още няма никакво усвояване на средства по новата програма за малките и средни предприятия с бюджет от 211 млн. лв. Причината е, че още се избират финансовите посредници за отпускането на нисколихвени заеми за бизнеса.

Почти нулево е и изпълнението и по новата програма "Наука и иновации" (0.09%). Причината за това може би е липсата на достатъчно административен капацитет, тъй като в предишния програмен период образователно министерство беше междинно звено по мерките, финансирани от "Човешки ресурси". Въпреки изоставането управляващият орган на програмата смята, че няма "съществен риск от загуба на средства" и поставените цели ще бъдат изпълнени, става ясно от последния междинен доклад на парламентарната комисия по еврофондове за приключването на стария и напредъка по новия програмен период.

Значително изостава и оперативна програма "Регионално развитие" (0.19%) за първите две години и половина. Отчетено е забавяне на проекти, изпълнявани с финансови инструменти, пише в доклада на парламентарната комисия.

Земеделски фондове

Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) се е представила по-добре в началото на предишния програмен период спрямо настоящия - 6.44% преди спрямо 4.95% сега, показват данните, предоставени от кабинета на вицепремиера Томислав Дончев.

Рибарската програма, както преди, така и сега е на опашката с нулево усвояване на средствата. Причината е, че това винаги е последната одобрена за България програма от ЕС. При нея има голямо текучество на кадри и честа смяна на изпълнителния й директор. Последният шеф на Изпълнителната агенция "Рибарство и аквакуртури" Янчо Янев беше уволнен заради съмнения в злоупотреби.

Ефектите от еврофондовете

За програмен период 2007-2013 г. инвестициите от европейските програми имат значим и положителен ефект върху българската икономика. Реалният БВП в края на първия програмен период (2015 г.) е с 10.1% по-висок, отколкото в сценарий, при който България не би разполагала с евросредства, е посочено в докладите на финансовото министерство и ресорната парламентарната комисия.

Съпоставени с общите бюджетни разходи в периода 2007-2013 г. средствата от европейските фондове са 9%, но те допринасят за 80% от публичните инвестиции. Значителна част от тях са насочени към изграждане на инфраструктура - транспортна (20.5%), води и отпадъци (16.2%), местно и регионално развитие (18.8%), инвестиции в човешки капитал (12.7%), инвестиции в развитие на бизнеса (12.2%), иновации (9%). Това е довело до чувствително подобрение в условията на живот за българските граждани, става ясно още от докладите.

Заложените целите до 2020 г. предвиждат икономически растеж от 8.7%, увеличаване на частните инвестиции с над 43% и на публичните с 32%, повишаване на заетостта с 6 на сто и ръст на работната заплата с над 37% спрямо 2013 г.

Заключение:

Твърдението на вицепремиера Томислав Дончев, че България се справя двойно, а по някои показатели и тройно по-добре с усвояването на еврофондовете, е частично вярно, доколкото се отнася до част от еврофондовете. Като цяло плащанията през стария програмен период са по-високи, най-вече заради по-доброто изпълнение на земеделската програма, по-високите авансови плащания и усилията за успешно приключване на стария период през 2014 и 2015 г. И в двата случая усвояването на еврофондовете е сравнително ниско, но не е фатално, защото практиката показва, че първоначалното изоставане се наваксва в края на периода.

  

Вярно или не?

Добре дошли във FACT CHECK – зоната за проверка на фактите, изобличаване на неистините и дисекция на полуистините, изричани в публичния дебат. Тук намират място публични изказвания и твърдения, които са значими и важни за обществото, попадайки в обхвата на приоритетните теми, отчетени от авторитетни социологически агенции. Най-често това са изказвания и твърдения на представители на трите основни власти плюс медиите, но не само те.

Целта не е да хванем някого в лъжа и да го посочим с пръст, а да подобрим качеството и отговорността на публичния дебат, което означава дезинформацията бъде пресечена при нейния източник. В днешно време политиците рядко си позволяват откровени лъжи; тяхната "специализация" са полуистините, подвеждащите данни и факти, които да ги представят в най-добра светлина. Като издирваме и представяме фактите такива, каквито са, разсейваме димната завеса и даваме възможност на хората сами да си правят изводи.

Първата в българското медийно пространство платформа "FACT CHECK" стартира през септември 2016 г. с финансовата подкрепа на Институт "Отворено общество" – София за период от седем месеца.

Високият обществен интерес към този вид коректив на "публичното говорене" е причината да продължим рубриката.

Публикуваме анализи и оценки на изказвания на представители на политическия и корпоративния елит в България, подбрани по предварително определени критерии.

Анализите са безпристрастни, основават се на прозрачно извършени проверки, базирани главно на публични източници. В случай, че се докажат допуснати неточности в публикациите, те се коригират и се публикува коригирана версия, в съответствие с методологията на работа.

Повече за идеята на проекта - ТУК

Метод за селекция на изказванията, обект на анализ и оценка в платформата "FACT CHECK" - ТУК

Модел на анализ и оценка на публичните изказвания в платформата "FACT CHECK" - ТУК

Кодекс на принципите - ТУК

Още от Вярно или не?

До какво ще доведе приемането на антикорупционния закон?