Ти си това, което четеш

Вярно или не? Васил Велев: България е страна с относително високи доходи

07:30 | 25 октомври 2017 | 10 коментара

"Вдигането на заплатите не е алтернатива на трудовата миграция. Това трябва да се прави и то се прави. По последните данни на статистиката е 11% ръстът на разходите на работодателите за труд при ръст на икономиката 4%. Тоест, икономиката е изкачила едно стъпало, а заплатите – три. Този изпреварващ ръст на заплатите спрямо ръста на икономиката е през последните 10 години. Откакто сме в ЕС, средните заплати са нараснали три пъти... Ние сме вече друго качество. Ние сме страна, която има относително високи доходи и сме привлекателна страна за украинци, молдовци, арменци, белоруси."

Интервю на председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев пред Нова телевизия, 19 октомври 2017 г.

1040 лв. бруто е средната заплата у нас

Средната годишна работна заплата в България през 2016 г. е била 11 539 лв. (5900 евро) при 10 535 лв. (5387 евро) през 2015 г., което прави ръст от 9.53%, става ясно от данните на Националния статистически институт (НСИ).

Разходите на работодателите за труд действително нарастват с 11% през второто тримесечие на 2017 г. в сравнение със същия период на предходната година на фона на около 4% ръст на икономиката, както твърди и Васил Велев.

В част от регионите на страната заплатата е наполовина по-ниска в сравнение с други. По данни на статистиката за 2015 г. средната заплата във Видин, Силистра, Благоевград, Кюстендил, Перник и Хасково се е движела около 7000 – 7500 лв. на година (тоест 580 лв. - 620 лв. на месец), докато в столицата тя е била 14 531 лв. (около 1200 лв. на месец).

По данни за второто тримесечие на 2017 г. месечната средна брутна работна заплата в България е била 1040 лв. (532 евро), което е ръст с 9.9% спрямо второто тримесечие на 2016 г.

Най-високи са заплатите в ИТ сектора и далекосъобщенията – средно 2306 лв. през второто тримесечие на 2017 г., а също и във финансите – 1815 лв., а най-ниски са в хотелиерството и ресторантьорството – 635 лв., и в строителството – 796 лв.

През 2014 г. българската средна заплата е била 18% от европейската

Евростат предоставя информация за заплатите и доходите в Европейския съюз с различна актуалност и в многообразни разрези. България е на дъното в ЕС в почти всички класации за нивото на доходите.

Например средната месечна заплата в промишлеността, строителството и услугите в България през 2014 г. по данни на Евростат е била 420 евро на фона на 143 евро през 2002 г. Въпросните 420 евро са най-ниската стойност в сравнение с всички членки на ЕС (ЕС28 – 2278 евро), Черна гора (717 евро), Македония (490 евро), Сърбия (567 евро) и Турция (752 евро). Към този момент българската заплата се е равнявала на около 18% от средноевропейската.

Други данни на Евростат показват, че средностатистическият работник в България е получавал нетно, тоест като се извадят данъците и осигуровките, 4333 евро през 2015 г. при средно 24 183 евро за ЕС28, тоест отново около 18% от нетното възнаграждение в ЕС. За сравнение средната годишна нетна заплата в Румъния е била 5119 евро, в Литва – 6651 евро, в Хърватия – 8841 евро, в Чехия – 8940 евро, в Словения – 12062 евро. На върха е Люксембург с топ нетна заплата в размер на 38 630 евро за 2015 г.

Румъния изпреварва България в негативната класация по отношение на разполагаемия нетен доход, тоест всички доходи на хората, включително от лихви, наеми, пенсии, социални помощи и др. с извадени данъци и осигуровки.

В Румъния през 2016 г. този доход е бил в размер на 2448 евро за цялата година, а в България – 3151 евро при средно равнище за ЕС 16 468 евро, което означава, че и разполагаемият доход у нас е около 19% от средноевропейския. Преди десетина години, тоест през 2006 г., този доход у нас е бил над 50% по-нисък – 1384 евро, сочат още данните на европейската статистика.

Цените на храните в България са 71% от средноевропейските

В същото време ценовото равнище в България е много по-близо до средноевропейското в сравнение с доходите, става ясно още от статистиката на Евростат.

Например по отношение на храните ценово равнище у нас е 71% от това в ЕС, на алкохола – 56%, а на дрехите – 81%. По отношение на електричеството и горивата, в България те са 52% от средните цени в ЕС, а на мебелите – 48%.

Заплатите у нас са несравнимо по-ниски от тези в ОИСР

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) също има списък на средната годишна заплата в своите държави членки, но той е в долари. Например през 2016 г., за разлика от работника в България, който според НСИ е получил заплата средно около 6500 долара, то колегите му в Чехия са взели 23 722 долара по данни на ОИСР, в Естония – 23 621 долара, във Франция – 42 127 долара, в Германия – 46 389 долара, в Унгария – 21 711 долара, в Гърция – 25 124 долара, в Словения – 34 965 долара.

В Беларус, Украйна и Молдова действително взимат по 200-300 евро

За държавите с по-ниско благосъстояние обобщени сравнителни данни за нивото на заплащане се намират трудно, а достоверна информация предоставят предимно техните национални стастически офиси.

В изказването си Васил Велев споменава няколко държави, чиито работници биха били привлечени от българските заплати, което е в контекста на честото настояване на бизнеса държавата да премахне пречките пред вноса на евтини работници отвън.

Според Националния статистически комитет на Беларус през септември 2017 г. средното възнаграждение в страната е било 831.3 беларуски рубли (към 362 евро) при около 531 евро средна заплата в България през второто тримесечие на 2017 г.

Според Националното статистическо бюро на Молдова средната брутна заплата в страната през първото тримесечие на 2017 г. е била в размер на 5218.9 молдовски леи (около 257 евро), което също е чувствително по-ниско в сравнение с българските заплати.

По данни на Службата за държавна статистика на Украйна, която е другата цитирана от Велев националност, средната заплата в страната за периода януари-август 2017 г. е била 6784 украински гривни (около 216 евро).

Работещите в Армения, която също се споменава от Велев, получават средно 191 891 драми (около 338 евро) по данни към август 2017 г. на Националната статистическа служба на Армения.

Изброените Васил Велев очевидно атрактивни за българските работодатели дестинации за привличане на работна ръка действително са сред държавите с най-ниското възможно ниво на заплащане в цяла Европа, по-ниско дори от съседни страни като Турция, Сърбия, Македония, които не членуват в ЕС. Това вероятно показва, че бизнесът детайлно е проучил откъде в близките региони може да се снабди с евтина работна ръка.

В подобен списък могат да влязат също страни като Азербайджан, Грузия, Казахстан, Албания, където средната заплата се движи около 300 – 400 евро и вероятно работниците от тези държави биха били атрактивни като цена на труда за българските работодатели.

Данните за азиатските и африканските страни са по-ненадеждни, но българските фирми могат да се опитат да върнат интереса към нашия трудов пазар например на виетнамците, които взимат по около 200 евро на месец. Около 250-300 долара месечно пък получават работещите в Алжир, Тунис и Етиопия.

Доходите в България в най-оптимистичния сценарий са "средни"

Според популярния сайт за сравнение на издръжката на живота Numbeo България е на 67-а позиция сред 116 държави в света, тоест около средата на класацията, със средна нетна заплата от 560 долара. По-високи са възнагражденията в Турция, Йордания, Ирак, Русия, Аржентина, Коста Рика, Китай и др. По-ниски от българските са заплатите в Гватемала, Ямайка, Иран, Босна и Херцеговина и др.

Според друга класация на Numbeo – на месечната нетна заплата по градове, София е на 154-а позиция сред 186 града със заплата от 568 евро. Пловдив и Варна са още по-назад в списъка – на 165-а и 167-а позиция, като в близост са градове в Румъния, Косово, Русия, Албания, Украйна, Молдова. Най-много получават в Цюрих – близо 5200 евро нетно.

Друга класация, която обаче не е на официална институция, поставя България на 53-о място по доходи сред 88 държави. Средномесечният доход за 2016 г. у нас е изчислен на 623 долара на фона на възнаграждения от по 2000 долара - 4000 долара в повечето от развитите страни и на 200 – 400 долара в слабо развитите.

Заключение:

Сравнението на основния доход на българския работник – от заплата, както в рамките на ЕС, така и в Европа като цяло, а и в световен план показва, че страната по никакъв начин не може да бъде вкарвана в групата на държавите с "относително високи доходи". Със средна заплата от около 530 евро или към 620 долара България в най-добрия случай може да се стреми към групата на страните по света с близки до средните доходи.

В ЕС страната категорично е последна по ниво на заплащането, като на тази позиция в определени моменти се конкурира с Румъния. Това се случва и на фона на относително по-приближено към европейските стандарти ценово равнище в България, особено по отношение на ключови стоки като храните.

Средните заплати у нас не могат да се окачествят като "високи" дори за работещите в страни като цитираните от Васил Велев Украйна, Молдова, Армения и Беларус, защото у нас възнаграждението е с едва 100-200 евро повече. Българските заплати могат да изглеждат "високи" единствено през перспективата на най-слабо развитите държави в света, които по принцип не е полезно да са ползват като модел за развитие и подражание.

В този смисъл твърдението на представляващия българските работодателски организации председател на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев, че България е страна с относително високи доходи, може да се окачестви като невярно.

Вярно или не?

Добре дошли във FACT CHECK – зоната за проверка на фактите, изобличаване на неистините и дисекция на полуистините, изричани в публичния дебат. Тук намират място публични изказвания и твърдения, които са значими и важни за обществото, попадайки в обхвата на приоритетните теми, отчетени от авторитетни социологически агенции. Най-често това са изказвания и твърдения на представители на трите основни власти плюс медиите, но не само те.

Целта не е да хванем някого в лъжа и да го посочим с пръст, а да подобрим качеството и отговорността на публичния дебат, което означава дезинформацията бъде пресечена при нейния източник. В днешно време политиците рядко си позволяват откровени лъжи; тяхната "специализация" са полуистините, подвеждащите данни и факти, които да ги представят в най-добра светлина. Като издирваме и представяме фактите такива, каквито са, разсейваме димната завеса и даваме възможност на хората сами да си правят изводи.

Първата в българското медийно пространство платформа "FACT CHECK" стартира през септември 2016 г. с финансовата подкрепа на Институт "Отворено общество" – София за период от седем месеца.

Високият обществен интерес към този вид коректив на "публичното говорене" е причината да продължим рубриката.

Публикуваме анализи и оценки на изказвания на представители на политическия и корпоративния елит в България, подбрани по предварително определени критерии.

Анализите са безпристрастни, основават се на прозрачно извършени проверки, базирани главно на публични източници. В случай, че се докажат допуснати неточности в публикациите, те се коригират и се публикува коригирана версия, в съответствие с методологията на работа.

Повече за идеята на проекта - ТУК

Метод за селекция на изказванията, обект на анализ и оценка в платформата "FACT CHECK" - ТУК

Модел на анализ и оценка на публичните изказвания в платформата "FACT CHECK" - ТУК

Кодекс на принципите - ТУК

Още от Вярно или не?