Вярно или не? ВМРО: Мигрантите разнасят тропически болести

На 21 ноември бежанският център в Харманли беше поставен под карантина от властите след протести на местното население и паника, че мигрантите са източник на зарази.

Партията, която Николова представлява – ВМРО, взе дейно участие в протестите, внушавайки, че мигрантите представляват реална опасност за епидемичен взрив. Въпреки уверенията на здравните власти, че епидемична опасност няма, лагерът беше затворен до провеждането на обстойни изследвания на обитателите му.

От 8 декември пропускателният режим поетапно се възстановява, като вече са прегледани над 1300 души.

Първа за опасността от зараза съобщи общинският съветник от ВМРО и журналист в местния сайт Harman.bg Светлана Николова. Според нея е крайно време в центъра да влязат специалисти паразитолози и специалисти по тропическа медицина, които да кажат какви болести има там и какви са странните рани по краката и ръцете на мигрантите. Според Николова сме "изправени пред непозната тропическа болест, която е възможно напролет да внесем напълно легално в България". "Зарази ли се преносителят – папатакът (кръвосмучещо насекомо), процесът е неконтролируем", твърди тя, внушавайки, че има опасност от масова зараза.

Какви са фактите?

От направените последни изследвания няма потвърден случай на заболяването кожна лайшманиоза, известна още като Алепска пъпка. За два случая има съмнения за това заболяване, но те все още не са лабораторно потвърдени, съобщи пред Mediapool главният държавен здравен инспектор Ангел Кунчев.

"Прегледите установяват това, което знаем много добре от две години. Сред обитателите на центъра преобладават заболявания от общ характер – високо кръвно, диабет, бъбречна недостатъчност. При афганистанците има висок процент на пиодермии (кожно заболяване), което беше установено по-рано и от екипи на ВМА. Някои от тези кожни инфекции са от травматизъм, одрасквания, други са на база разчесване на краста. Има, разбира се, и краста, но нищо по-различно. За лайшманиоза има съмнения за един-два случая, но са нужни още изследвания за потвърждаването им. Но и пет-шест да са, това с нищо не променя картината. Те не представляват опасност за никого – нито за местното население, нито за работещите в центъра", посочи Кунчев.

Самата лайшманиоза не попада в списъка с опасните заразни заболявания и кожната ѝ форма, за която Николова твърди, че е разпространена сред бежанците, е по-малко опасна от висцеларната (вътрешна) форма, която макар и слабо от години е разпространена в България.

Твърденията на Николова, че всички бежанци с рани страдат от това заболяване не се потвърждават от направените до момента прегледи. Прегледите на специалистите са установили, че в 95% от случаите хората с рани по тялото са с пиодермия – лошо поддържани рани и разчесвания.

Лекарите не откриха масова зараза

Специалистите от ВМА, които извършваха прегледи в бежанския център в Харманли в края на ноември, не откриха масова зараза сред бежанците.

Прегледани са били общо 128 заболели бежанци, разпределени както следва: 91 мъже, 16 жени и 21 деца. По-голямата част от пациентите са били от афганистански произход - 106, следват сирийски -12, иракски 8 и ирански -1.

Най-често диагностицираните заболявания са били: пиодермия 36 случая, краста - 26 случая, варицела - 18 пациента, изключително деца от 1 до 8 години, остра вирусна инфекция - 15, дерматит - 16.

Според заключението на специалистите, единственият случай със съмнение за лайшманиоза не представлява епидемиологичен риск.

Опасност от зараза с тропическата болест не откриват и специалистите от университетската болница “Свети Георги“-Пловдив, които са извършвали прегледи след поставянето на лагера под карантина. В продължение на 2 дни е направен скрининг на над 200 души - установени са няколко случая на варицела, пневмония и гнойна ангина.

Няма риск от разпространение на зарази

За 2015 и 2016 година в Клиниката по инфекциозни болести на университетската болница "Свети Георги" - Пловдив е лекуван само един пациент с кожна форма на екзотичната болест лайшманиоза, известна още като Алепска пъпка, за която общинската съветничка от ВМРО Светлана Николова твърди, че е масово разпространена сред бежанците.

От лечебното заведение съобщиха, че единственият пациент със заболяването от лагера в Харманли е бил приет през януари 2015 година.

Отсъствието на втори случай оттогава показва, че болестта не се разпространява. В болница "Свети Георги" се намира най-близката инфекциозна клиника, където се насочват пациентите с такива заболявания.

През 2015 г. с малария са приети 4-ма пациенти - трима български граждани и един бежанец. През настоящата година до момента са приети и лекувани 9 души с малария – 2 български граждани и 7 бежанци. Трима от чужденците са от лагера в Харманли. С висцерална лайшманиоза са хоспитализирани само трима пациенти, всичките - български гражданин.

Окончателните данни от направените обстойни изследвания в центъра все още не са готови. Направените дотук изследвания показват, че сред бежанците в центъра има и заразни заболявания, но оценката на здравните власти е, че няма риск от разспространението им. До момента няма болест, която да е излязла и пренесена извън центъра. Освен това процентът на страдащите от кожни заболявания в центъра в Харманли, не е по-голям от средностатистическия за големите градове в страната.

При първоначалното си постъпване в центъра бежанците преминават задължителни медицински прегледи, което позволява опасни заразни заболявания да бъдат констатирани, лекувани и да не се допуска по-нататъшното им разпространение. Такъв беше случаят с болен от малария, който бе открит още при приема в центъра.

Проблемът е в лошите битови условия

Основният извод е, че лошите битови условия и свързаната с тях лоша лична хигиена са основна причина за кожните заболявания – главно краста и пиодермия (инфекция, настъпила от замърсяване при разчесване). При крастата лечението се затруднява от отказа на обитателите да изпълняват медицинските предписания след третирането на кожата с лекарство, да не се къпят, защото водата способства за разпространяване на заразата.

Дерматолози са единодушни, че нито крастата, нито лайшманиозата са силно заразни заболявания. Крастата се предава основно при близък контакт и ползване на общи чаршафи, кърпи и др. Специалисти посочват, че е малка вероятността краста да се предаде чрез здрависване.

"Например аз самата работя 22 години, преглеждала съм много често такива пациенти, но до момента не съм хващала краста", коментира д-р Здравка Демерджиева, началник отделение "Дерматология и венерология" в болница "Токуда" пред в. "168 часа".

"Всеки ден през нашето отделение "Дерматология и венерология" в МБАЛ "Токуда Болница София" минават по двама-трима човека с краста. Важно е да подчертая, че болестта не е само сред малцинствата и не зависи от социален статус. Всеки може да се зарази, като паразитът предпочита деца и жени, защото епидермисът им е много по-нежен и по-лесно прониква под него", казва тя.