Ти си това, което четеш

Вярно или не? ВМРО: Мигрантите разнасят тропически болести

08:00 | 12 декември 2016 | 13 коментара

"Можем само да си представим, ако за половин час, на абсолютно произволен принцип като разговор с излизащите на разходка в града мигранти, са установени от неспециалист 16 случая на тропическа болест (бел.ред. лайшманиоза), то за какви размери на заболяването става въпрос, пренесено към моментните сегашни близо 4000 обитатели на центъра (бел. ред бежанския център в Харманли“?! Вече дори не говорим за крастата, става въпрос за внос на болест и то абсолютно свободен, тъй като мигрантите са на свободен режим“

Светлана Николова, общински съветник от ВМРО в Харманли

На 21 ноември бежанският център в Харманли беше поставен под карантина от властите след протести на местното население и паника, че мигрантите са източник на зарази.

Партията, която Николова представлява – ВМРО, взе дейно участие в протестите, внушавайки, че мигрантите представляват реална опасност за епидемичен взрив. Въпреки уверенията на здравните власти, че епидемична опасност няма, лагерът беше затворен до провеждането на обстойни изследвания на обитателите му.

От 8 декември пропускателният режим поетапно се възстановява, като вече са прегледани над 1300 души.

Първа за опасността от зараза съобщи общинският съветник от ВМРО и журналист в местния сайт Harman.bg Светлана Николова. Според нея е крайно време в центъра да влязат специалисти паразитолози и специалисти по тропическа медицина, които да кажат какви болести има там и какви са странните рани по краката и ръцете на мигрантите. Според Николова сме "изправени пред непозната тропическа болест, която е възможно напролет да внесем напълно легално в България". "Зарази ли се преносителят – папатакът (кръвосмучещо насекомо), процесът е неконтролируем", твърди тя, внушавайки, че има опасност от масова зараза.

Какви са фактите?

От направените последни изследвания няма потвърден случай на заболяването кожна лайшманиоза, известна още като Алепска пъпка. За два случая има съмнения за това заболяване, но те все още не са лабораторно потвърдени, съобщи пред Mediapool главният държавен здравен инспектор Ангел Кунчев.

"Прегледите установяват това, което знаем много добре от две години. Сред обитателите на центъра преобладават заболявания от общ характер – високо кръвно, диабет, бъбречна недостатъчност. При афганистанците има висок процент на пиодермии (кожно заболяване), което беше установено по-рано и от екипи на ВМА. Някои от тези кожни инфекции са от травматизъм, одрасквания, други са на база разчесване на краста. Има, разбира се, и краста, но нищо по-различно. За лайшманиоза има съмнения за един-два случая, но са нужни още изследвания за потвърждаването им. Но и пет-шест да са, това с нищо не променя картината. Те не представляват опасност за никого – нито за местното население, нито за работещите в центъра", посочи Кунчев.

Самата лайшманиоза не попада в списъка с опасните заразни заболявания и кожната й форма, за която Николова твърди, че е разпространена сред бежанците, е по-малко опасна от висцеларната (вътрешна) форма, която макар и слабо от години е разпространена в България.

Твърденията на Николова, че всички бежанци с рани страдат от това заболяване не се потвърждават от направените до момента прегледи. Прегледите на специалистите са установили, че в 95% от случаите хората с рани по тялото са с пиодермия – лошо поддържани рани и разчесвания.

Лекарите не откриха масова зараза

Специалистите от ВМА, които извършваха прегледи в бежанския център в Харманли в края на ноември, не откриха масова зараза сред бежанците.

Прегледани са били общо 128 заболели бежанци, разпределени както следва: 91 мъже, 16 жени и 21 деца. По-голямата част от пациентите са били от афганистански произход - 106, следват сирийски -12, иракски 8 и ирански -1.

Най-често диагностицираните заболявания са били: пиодермия 36 случая, краста - 26 случая, варицела - 18 пациента, изключително деца от 1 до 8 години, остра вирусна инфекция - 15, дерматит - 16.

Според заключението на специалистите, единственият случай със съмнение за лайшманиоза не представлява епидемиологичен риск.

Опасност от зараза с тропическата болест не откриват и специалистите от университетската болница “Свети Георги“-Пловдив, които са извършвали прегледи след поставянето на лагера под карантина. В продължение на 2 дни е направен скрининг на над 200 души - установени са няколко случая на варицела, пневмония и гнойна ангина.

Няма риск от разпространение на зарази

За 2015 и 2016 година в Клиниката по инфекциозни болести на университетската болница "Свети Георги" - Пловдив е лекуван само един пациент с кожна форма на екзотичната болест лайшманиоза, известна още като Алепска пъпка, за която общинската съветничка от ВМРО Светлана Николова твърди, че е масово разпространена сред бежанците.

От лечебното заведение съобщиха, че единственият пациент със заболяването от лагера в Харманли е бил приет през януари 2015 година.

Отсъствието на втори случай оттогава показва, че болестта не се разпространява. В болница "Свети Георги" се намира най-близката инфекциозна клиника, където се насочват пациентите с такива заболявания.

През 2015 г. с малария са приети 4-ма пациенти - трима български граждани и един бежанец. През настоящата година до момента са приети и лекувани 9 души с малария – 2 български граждани и 7 бежанци. Трима от чужденците са от лагера в Харманли. С висцерална лайшманиоза са хоспитализирани само трима пациенти, всичките - български гражданин.

Окончателните данни от направените обстойни изследвания в центъра все още не са готови. Направените дотук изследвания показват, че сред бежанците в центъра има и заразни заболявания, но оценката на здравните власти е, че няма риск от разспространението им. До момента няма болест, която да е излязла и пренесена извън центъра. Освен това процентът на страдащите от кожни заболявания в центъра в Харманли, не е по-голям от средностатистическия за големите градове в страната.

При първоначалното си постъпване в центъра бежанците преминават задължителни медицински прегледи, което позволява опасни заразни заболявания да бъдат констатирани, лекувани и да не се допуска по-нататъшното им разпространение. Такъв беше случаят с болен от малария, който бе открит още при приема в центъра.

Проблемът е в лошите битови условия

Основният извод е, че лошите битови условия и свързаната с тях лоша лична хигиена са основна причина за кожните заболявания – главно краста и пиодермия (инфекция, настъпила от замърсяване при разчесване). При крастата лечението се затруднява от отказа на обитателите да изпълняват медицинските предписания след третирането на кожата с лекарство, да не се къпят, защото водата способства за разпространяване на заразата.

Дерматолози са единодушни, че нито крастата, нито лайшманиозата са силно заразни заболявания. Крастата се предава основно при близък контакт и ползване на общи чаршафи, кърпи и др. Специалисти посочват, че е малка вероятността краста да се предаде чрез здрависване.

"Например аз самата работя 22 години, преглеждала съм много често такива пациенти, но до момента не съм хващала краста", коментира д-р Здравка Демерджиева, началник отделение "Дерматология и венерология" в болница "Токуда" пред в. "168 часа".

"Всеки ден през нашето отделение "Дерматология и венерология" в МБАЛ "Токуда Болница София" минават по двама-трима човека с краста. Важно е да подчертая, че болестта не е само сред малцинствата и не зависи от социален статус. Всеки може да се зарази, като паразитът предпочита деца и жени, защото епидермисът им е много по-нежен и по-лесно прониква под него", казва тя.

Заключение:

Сред бежанците от центъра в Харманли има разпространени заразни заболявания, но те не представляват епидемична опасност за населението на града. При последните прегледи няма категорично установен случай на тропическата болест кожна лайшманиоза, за която общинският съветник от ВМРО Светлана Николова твърди, че е широко разпространена в центъра. Има два случая със съмнение на заболяването, но дори и да са повече, това не представлява заплаха за населението и работещите в центъра. Болестта не е силно заразна. Тоест твърдението, че има опасност от свободно и неконтролируемо разпространяване на заболяването, е невярно.

  

Вярно или не?

Добре дошли във FACT CHECK – зоната за проверка на фактите, изобличаване на неистините и дисекция на полуистините, изричани в публичния дебат. Тук намират място публични изказвания и твърдения, които са значими и важни за обществото, попадайки в обхвата на приоритетните теми, отчетени от авторитетни социологически агенции. Най-често това са изказвания и твърдения на представители на трите основни власти плюс медиите, но не само те.

Целта не е да хванем някого в лъжа и да го посочим с пръст, а да подобрим качеството и отговорността на публичния дебат, което означава дезинформацията бъде пресечена при нейния източник. В днешно време политиците рядко си позволяват откровени лъжи; тяхната "специализация" са полуистините, подвеждащите данни и факти, които да ги представят в най-добра светлина. Като издирваме и представяме фактите такива, каквито са, разсейваме димната завеса и даваме възможност на хората сами да си правят изводи.

Първата в българското медийно пространство платформа "FACT CHECK" стартира през септември 2016 г. с финансовата подкрепа на Институт "Отворено общество" – София за период от седем месеца.

Високият обществен интерес към този вид коректив на "публичното говорене" е причината да продължим рубриката.

Публикуваме анализи и оценки на изказвания на представители на политическия и корпоративния елит в България, подбрани по предварително определени критерии.

Анализите са безпристрастни, основават се на прозрачно извършени проверки, базирани главно на публични източници. В случай, че се докажат допуснати неточности в публикациите, те се коригират и се публикува коригирана версия, в съответствие с методологията на работа.

Повече за идеята на проекта - ТУК

Метод за селекция на изказванията, обект на анализ и оценка в платформата "FACT CHECK" - ТУК

Модел на анализ и оценка на публичните изказвания в платформата "FACT CHECK" - ТУК

Кодекс на принципите - ТУК

Още от Вярно или не?

До какво ще доведе приемането на антикорупционния закон?